Решение № 2980 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2010 г.

Решение № 2980 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Георгиев Тумпалов от гр. Перник против решение № 23 от 8.03.2010 г., постановено по адм. д. № 14/2010 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 970/22.12.2009 г. на ВНД началник на Първо РУ при ОД на МВР - Перник за отказ да му се издаде разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и е наредено отнемане на издадено предходно разрешително. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът ВНД началникът на Първо РПУ при ОД на МВР - Перник не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на първоинстанционното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С обжалваното решение Административният съд - Перник е приел за законосъобразен постановения от издателя на заповедта отказ, като е изложил подробни мотиви за точното приложение на материалноправните разпоредби и съответствието с целта на закона. Наведените от касатора възражения за неизпълнение на указанията на съда в предходно решение са поддържани като доводи и пред първоинстанционния съд. Същите са обсъдени подробно в оспореното решение, изводите съответстват на доказателствата по делото и материалния закон и настоящата инстанция ги споделя изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм. ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г.), на която се е позовал административният орган, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат при недоказана или отпаднала необходимост. Съобразно отменителните указания на съда, дадени с решението по адм. д. № 441/2009 г. на АС - Перник, компетентният административен орган е провел производството си, като се е произнесъл по искане за издаване на ново разрешително. В съответствие с правилото на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ в тежест на заявителя е да обоснове нуждата от самоохрана и защита на личното му здраве и имущество. Съдът при решаване на спора е обсъдил подробно данните по административната преписка и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на постановения отказ. В заявлението до административния орган жалбоподателя е мотивирал искането си за притежаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие за самоохрана, без да мотивира конкретна нужда от притежаването на такова оръжие. При липсата на каквито и да било данни за съществуваща опасност за живота, здравето и имуществото на заявителя и неговото семейство, както административният орган, така и решаващият съд правилно са преценили, че същият не е доказал необходимост от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Поради това съдът правилно е приел, че оспореният отказ на административния орган е законосъобразен и не са налице основания от категорията на чл. 146 от АПК за отмяната му. Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Съдът е направил подробен и точен анализ на доказателствения материал и въз основа на него е достигнал до правно обоснования извод за осъществяване на фактическия състав на приложимата правна норма, на която се е позовал издателя на акта, за да откаже издаването на исканото разрешение. Аргументирано съдът е посочил, че съдружието във фирма (със седалище в гр. Созопол), както и приложени два броя копия от фактури не е основание за притежаване на оръжие за самоохрана, независимо, че са представени пред административния орган изискуемите от закона документи. В рамките на предоставената от закона оперативна самостоятелност на административния орган, последният е спазил разписаната процедура и е приложил точно материалноправната разпоредба. Възраженията на касатора, че в предходен период е имал разрешение за носене на оръжие при сходни обстоятелства е ирелевантно за конкретния административноправен спор. За всеки конкретен случай административният орган е длъжен да направи проверка и издадени предходни разрешения не го обвързват в изводите. Следва да се посочи, че условията, при които се издават разрешения за носене на огнестрелно оръжие за служебни цели, са регламентирани в чл. 40 от ППЗКВВООБ, а настоящото производство се е развило по реда на чл. 41 от ППЗКВВООБ за издаване на разрешение за граждански цели. Издателят на административния акт е обвързан да се произнесе само по посоченото от заявителя основание в искането. Предвид изложеното съдът приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд