Решение № 15314 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2017 г.

Решение № 15314 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. И., гражданин на Гана, чрез процесуалния му представител адвокат Методиев, против Решение № 3585 от 29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 841/2017 г. по описа на Административен съд С. град. Т. неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт. Петровска, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност но касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Н. И., гражданин на Гана, срещу Решение № 11368 от 06.12.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ за "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че търсещият убежище е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателя не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. От доказателствата по делото се установява, че касатора е напуснал легално страната си по произход, където не е бил преследван и заплашван от никого, като стремежът му е да се установи в Европа по икономически причини. Съдът от първата инстанция е извел правилни изводи, че твърдяното от търсещия убежище полицейско преследване поради причина, че е станал гарант на свой приятел, който е избягал в чужбина е неотносимо към нито едно от основанията за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. В случая правилно е прието от решаващият съд, че не се касае за преследване, а за полицейско разследване, което е неотносимо към преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Самият касатор е заявил, че е напуснал страната си по произход легално, което основава правилния извод на съда за липса на проблеми с официалните власти в страната по произход, не се твърди, не се и установява задържане или преследване или риск от такива действия спрямо търсещия закрила, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Надлежно обоснован е извода в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Гана поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на касаторът сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 ЗУБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справка с вх. № МД 945 от 29.07.2016 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно актуалното положение в Р. Г., както и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕO на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. От посочената справка се установява, че Р. Г. се счита за една от най-стабилните държави в З. А., с изградена добра съдебна система и върховенство на закона. С оглед на тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Във връзка с изложеното, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Съдът е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,