Решение № 13811 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15414/2014 г.

Решение № 13811 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15414/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по касационна жалба на К. И. И. и К. Г. Д., подадена чрез процесуалния им представител, против Решение № 6400/28.10.2014 г., постановено по адм. д. № 8435/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил по жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Решение № 260/15.07.2014 г., постановено по Преписка № 14/2014 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), в частта му, с която е установено, че посредством издаването на заповеди № ЧР-3-629/7.09.2010 г. и № ЧР-3-511/25.06.2010 г. председателя на ДАНС, като е прекратил служебното правоотношение на двамата касатори, ги е третирал по-неблагоприятно по признак "възраст" отколкото се третират или биха се третирали, намиращи се в сходно положение техни колеги, което в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, представлява пряка дискриминация по признак "възраст". Недоволни, Иванов и Димитров, чрез процесуалния си представител, обжалват решението на АССГ. Считат същото за неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и по-конкретно на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС. Молят решението да бъде отменено като се потвърди решението на КЗД. В съдебно заседание, редовно призовани не се явяват и не изпращат процесуални представители. Ответната страна - КЗД, не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Председателят на ДАНС, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й. Иска присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касаторите. Не се оспорва и обстоятелството, че двамата служители са отговаряли на изискванията за придобиване право на пенсия, съгласно чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС вр. чл. 69, ал. 3 от КСО, в актуалната им редакция към момента на издаване на заповедите за прекратяване на служебните им правоотношения. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда относно незаконосъобразността на решението на КЗД. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение - обосновано и законосъобразно. За да постанови този резултат, съдът е изложил съобразно установените по делото данни правните си доводи и е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния по ЗЗД орган, в законоустановена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същото обаче е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправната норма на чл. 4 от ЗЗД. Настоящата касационна инстанция споделя направените от съда правни изводи за необоснованост и незаконосъобразност на приетото от КЗД в нейното решение, че председателя на ДАНС е осъществил пряка дискриминация по отношение на К. И. и К. Д. по признака "възраст", тъй като липсва законна цел, която да обоснове различното им третиране в сравнение с другите служители, придобили право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 3 от КСО, на които органа по назначаването не е прекратил служебните правоотношения и те продължават да реализират правото си на труд. Съдът правилно е приел, че наличието на пряка дискриминация, съобразно дефиницията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД изисква разликата в третирането на сходните групи да е на основата на защитен признак, т. е. в случая да е налице приетият за установен от Комисията признак "възраст", както и да е налице причинно - следствена връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране на онези служители, чието служебно правоотношение е прекратено на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС. В конкретния случай не са налице установените в ЗЗД предпоставки, за да се квалифицира неравностойното третиране на касаторите, като дискриминация по смисъла на този закон. Това е така, тъй като както лицата, придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, на които не е прекратено служебното правоотношение, както и тези, на които е прекратено, попадат приблизително в една и съща възрастова група, а именно между 45 години (възрастта необходима за придобиване на 25 години трудов стаж по чл. 69 от КСО) и 60 години (пределната възраст за служба в МВР). Това обстоятелство обаче не обосновава извод за наличието на защитения признак "възраст", на основата на който лицето, по чиято инициатива е образувано административно производство, да е третирано неблагоприятно. В случая няма основание за извършване на сравнение на база на признака "възраст" в групата лица, придобили право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО, тъй като вероятността от прекратяване на служебното правоотношение на всяко едно от тези лица е налице, независимо от тяхната конкретната възраст в очертаната възрастова група, поради което защитеният признак не е нарушен. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, в тежест на страната която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова. Задължение на сезирания държавен орган е да осигури пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, за което разполага с широк кръг от правомощия. В случая събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят твърденията на касаторите, съдържащи се в жалбата им до КЗД. Незаконосъобразността на извършената преценка на КЗД се състои в необоснования извод относно наличието на защитения признак "възраст", въз основа на която е установено, че прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, представлява пряка дискриминация като вид акт. Това е така, защото прилагането на цитираната норма не зависи от възрастта или от "личното положение" на служителя, а изисква определени години общ осигурителен стаж, определена част от които години да са действително изслужени в системата на МВР. Нормата на чл. 69, ал. 3 КСО изрично предвижда, че това основание за пенсиониране може да бъде упражнено независимо от възрастта. КЗД не е доказала наличието на критерий вътре в така дефинираната група на служителите, придобили право на пенсия на основание чл. 69, ал. 3 КСО, който да съставлява фактическо основание за неравно третиране при сравними сходни обстоятелства спрямо част от тези служители, чието правоотношение би било прекратено, с оглед обосноваване на извода, че чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗДАНС е разпоредба, установяваща пряка дискриминация. Доказването на дискриминационен характер на цитираната норма от ЗДАНС, изисква възникване с голяма степен на вероятност, на различие вътре в групата на служителите с право на пенсия, което да позволи дефиниране на защитен признак, въз основа на който конкретни лица да бъдат застрашени от поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите. С оглед гореизложеното, правилно състав на АССГ е приел, че оспореното решение на КЗД се явява незаконосъобразно в тази му част и правилно го е отменил. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон. По делото е направено искане от процесуалния представител на председателя на ДАНС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява основателно. На основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъдат осъдени касаторите да заплатят в полза на ДАНС сумата в размер на 400,00 лева. Предвид горното, с оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС,