Решение № 15187 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14420/2019 г.

Решение № 15187 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14420/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на "ХЛ-ТопМикс" ООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 188 от 2.10.2019 г., постановено по адм. дело № 242/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което са отхвърлени предявените искове на дружеството, против Национална агенция за приходите, за заплащане на сумата от 5 934, 40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в адвокатско възнаграждение и разходи за хотелска услуга и гориво в съдебно производство по НАНД № 1214/2017 г. по описа на Районен съд - Сливен, и по КАНД № 21/2018 г. по описа на Административен съд - Сливен, по обжалване и отмяна на наказателно постановление № F298258 от 31.05.2017 г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция на НАП - Бургас, и за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от 22.03.2018 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски за първоинстанционното производство. Ответникът – Национална агенция за приходите, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Сливен е отхвърлил исковете на "ХЛ-ТопМикс" ООД против Национална агенция за приходите (НАП), с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с ал. 4 от ЗОДОВ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника - по административно-наказателното дело пред Районен съд – Сливен и Административен съд – Сливен. Посочил е, че представените по административно-наказателните дела фактури и потвърждения за плащане не обосновават извод, че сумите, посочени в потвържденията за плащане, представляват договорено и платено адвокатско възнаграждение за защита по съответните дела. Приел е, че в делата липсват договори за правна защита и съдействие по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а във фактурите, които са представени, като описание на услугата е посочено плащане за жалба и защита срещу НП, но в потвържденията за плащане, като основание са посочени други фактури, чиито номера и дати на издаване се различават от номерата и датите на издаване на приложените по тези дела фактури. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на исковите претенции и ги е отхвърлил като неоснователни и недоказани. Решението е валидно, допустимо и правилно Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление № F298258 от 31.05.2017 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с който на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че дружеството е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като заплащането на адвокатското възнаграждение на адв. Татарова не е доказано. Административният съд правилно е посочил, че в делата липсват договори за правна защита и съдействие по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Във фактурите, които са представени в административно-наказателните дела, като описание на услугата, е посочено плащане за жалба и защита срещу НП, но в потвържденията за плащане, като основание са посочени фактури, чиито номера и дати на издаване се различават от номерата и датите на издаване на приложените по тези дела фактури. Несъответствието на тези документи разколебават твърденията на ищеца, че е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административно-наказателните дела и съответно за размера на твърдяното адвокатско възнаграждение. Правилен е изводът на съда за липса на доказателства за реално причинени вреди от отмененото наказателно постановление, респективно че е осъществен състава на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това не е направено – нито в съдебните производства по административно-наказателните дела, нито пред Административен съд – Сливен, са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, съответните им фактури и др. Въз основа на изложените съображения, правилно съдът е счел, че не е осъществен фактическият състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,