Решение № 194 от 6.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1468/2019 г.

Решение № 194 от 6.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1468/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 86128 от 20.06.2018 г. по описа на СГС, подадена от Д. А. П., за отмяна на влязло в сила решение № 798 от 06.04.2017 г. по в. гр. д. № 2725/2015 г. на Софийски апелативен съд. С решението на САС е потвърдено първоинстанционно решение на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от К. И. З. и Д. А. З. против Л. Л. З. и Д. А. П. иск за обявяване на окончателен на предварителен договор от 13.08.1997 г. за покупко-продажба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], заедно с избено и таванско помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението на САС. Твърди се, че на 13.05.2018 г. молителката случайно е открила ново писмено доказателство от съществено значение за делото – допълнително споразумение от 25.09.1997 г., сключено между продавачите и нейни наследодатели А. А. З. и Д. А. З., от една страна, и купувачите К. И. З. и Д. А. З. от друга, заверен препис от което е приложен към молбата за отмяна. Сочи се, че с това споразумение страните са прекратили действието на процесния предварителен договор и това обстоятелство е от съществено значение за изхода на спора по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В писмен отговор ответниците по молбата К. и Д. З. излагат доводи за нейната недопустимост поради неспазване на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, а по същество оспорват автентичността на представения от молителката документ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е неоснователна, защото не е съществувала обективна пречка за молителката да открие, посочи и представи своевременно в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД новото писмено доказателство. Една от кумулативно изискуемите предпоставки за отмяна на влязло в сила решение поради новооткрито доказателство е, че доказателството "не е могло да бъде известно". Касае се за обективната невъзможност, наличие на обективни пречки, които са непредвидими или непреодолими (в този смисъл е т. р. № 138/67 г. на ОСГК, приложимо и понастоящем поради тълкуване на същата правна норма). И обратното- ако доказателството е могло да бъде известно, пречките са били предвидими и преодолими, то тогава страната не е изпълнила процесуалното задължение за посочване и събиране на доказателства в законния срок поради виновно, небрежно водене на делото. Неполагането на дължимата грижа в последния случай има за последица налагането на процесуална санкция- доказателството не се включва в доказателствения материал по делото. В случая въпросът е дали обстоятелството, че новооткритото доказателство (споразумението за прекратяване на предварителния договор) се е намирало 20 години в кашон с документи в "избата" на процесния имот, ще са квалифицира като обективна, непредвидима или непреодолима пречка за узнаването му. Поради твърдението на молителката, че по време на извършен ремонт в процесния имот, през 1998 г., тя е поставила документи, останали от нейните наследодателите в "избата", както и поради факта, че тези документи са били в нейна фактическа власт през цялото време на водения процес (20 г.), а пред въззивния съд е представила спестовните книжки на наследодателите си, то следва да се приеме, че липсва обективна, непредвидима или непреодолима пречка за своевременното откриване, посочване и представяне на релевантни писмени доказателства за делото, находящи се в "избата" и изходящи от нейните наследодатели. В случая е налице неполагане на дължимата грижа при водене на делото за период от 20 години. Поради липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно наличието на обективна пречка за посочване и своевременно представяне на процесното доказателство в хода на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то молбата за отмяна е неоснователна. Воден от горното, ВКС