Решение № 17430 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12358/2013 г.

Решение № 17430 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12358/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 187, ал. 3 във вр. с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Любка Николова Андонова - съдия в Софийския апелативен съд, срещу решенията на Висшия съдебен съвет по т. 2.4. и 2.5. от протокол № 32 от 26.07.2013 г., с които Геника Атанасова Михайлова - съдия в Софийския градски съд с ранг "съдия във ВКС/ВАС", е повишена в длъжност "съдия" във Върховния касационен съд - гражданска колегия, и гласуването е прекратено поради попълване на местата. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение поради издаването му в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи, че редът за провеждане на конкурсите не може да се определя с наредба на ВСС, респ. с правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на ръководители в органите на съдебната власт. В последните не е разписан начинът на организиране на събеседванията, което води до възможности за субективизъм. Наред с това конкурсната процедура е опорочена досежно начина на провеждане на събеседването и начина на оценяване на кандидатите. Иска се отмяна на обжалваните решения на ВСС. Ответникът - Висшият съдебен съвет, гр. София, е оспорил жалбата в писмен отговор. Поддържа теза за законосъобразност и правилност на решенията. Заинтересованата страна - Геника Атанасов Михайлова от гр. София, моли решението на ВСС да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата на Любка Николова Андонова срещу решенията на Висшия съдебен съвет по т. 2.4. и 2.5. от протокол № 32 от 26.07.2013 г. е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ от лице с правен интерес и е процесуално допустима. Жалбоподателката е участвала в проведения конкурс за повишаване в длъжност "съдия" във Върховния касационен съд - гражданска колегия, но не е била назначена, което обосновава правния й интерес от търсената съдебна защита срещу назначаването на друг кандидат. Прекратяването на гласуването е препятствало назначаването й като следващ по успех кандидат. Конкурсът за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на 4 щатни бройки за "съдия" във Върховния касационен съд е бил обявен от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник", бр. 31 от 29.03.2013 г., като в обявата изрично е посочено, че ще бъдат спазвани Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на ръководители в органите на съдебната власт. Жалбоподателката и заинтересованата страна Михайлова са подали заявления и са били допуснати до участие в обявения конкурс. Оплакванията срещу правилата са неоснователни по следните съображения: Действието на Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (обн., ДВ, бр. 35/2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) е преустановено с влизането в сила на решение № 10 от 15.11.2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. (обн., ДВ, бр. 93/25.11.2011 г.), с което Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 194в от ЗСВ. Със същото решение КС е посочил, че "Висшият съдебен съвет не е овластен от Конституцията да приема наредби, с които да дава първична правна уредба на материята по чл. 133 от КРБ, защото той има правомощията да приема само вътрешни правила. Доколкото законовите положения се нуждаят от уточняване в детайли с оглед прилагането им, ВСС може да извършва и външно нормотворчество, съобразено с Конституцията и Закона за съдебната власт, като приема правила, указания и методики, каквито впрочем актове той е издавал в миналото, а някои от тях продължава да издава и понастоящем." Следвайки решението на Конституционния съд и в съответствие със задължението на административния орган, произтичащо от регламента по чл. 22, ал. 4 от ЗКС, да уреди възникналите правни последици от обявената за противоконституционна норма, Висшият съдебен съвет е приел вътрешни правила, уточняващи в детайли провеждането на възложените от ЗСВ и обявени в съответствие с нормите на раздел IIа от глава девета на с. з. конкурсни процедури за заемане на свободните длъжности в органите на съдебната власт. В т. II от решение № 10 на КС по к. д. № 6/2011 г. е посочено, че "Висшият съдебен съвет е конституционно създаден, специфичен колективен административен орган на съдебната власт, чиято основна цел е да осигурява независимостта й. По конституция той е създаден, за да осъществява кадровата политика в самостоятелната съдебна власт. ВСС е специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен орган, в който смисъл вече се е произнесъл Конституционният съд с решение № 8 от 1994 г. по к. д. № 9/1994 г.". Негово основно конституционно правомощие е да назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите - чл. 130, ал. 6, т. 1 КРБ. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 4 (доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 1.04.2011 г.) от ЗСВ за осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва регламентираната от закона дейност да организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователски длъжности. Относими към дейността на Висшия съдебен съвет при изпълнение на основното му правомощие са принципите, установени в Закона за съдебната власт (арг. от чл. 2 на ЗСВ), и основните принципи на административното производство, залегнали в глава втора от дял първи на Административнопроцесуалния кодекс (арг. от чл. 2, ал. 1 на АПК), които са: откритост, достъпност и прозрачност - чл. 5, ал. 2 ЗСВ и чл. 12, ал. 1 АПК; безпристрастност - чл. 4 ЗСВ и чл. 10, ал. 2 АПК; законност - чл. 4 АПК; съразмерност - чл. 6 АПК; истинност - чл. 7 АПК; равенство - чл. 8 ЗСВ и чл. 8 АПК; служебно начало - чл. 9, ал. 1 АПК; последователност и предвидимост - чл. 13 АПК. Основавайки се на принципа по чл. 13 от АПК, Висшият съдебен съвет е приел Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (отм.), приети с решение на ВСС по протокол № 39 от 28.11.2011 г.; изм. и доп. с решение на ВСС по протокол № 1 от 12.01.2012 г., отм. с Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, приети с решение на ВСС по протокол № 9 от 7.03.2013 г. - с изключение на раздел "Избор на административни ръководители", раздел "Избор на административни ръководители" е отменен с Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ - приети с решение на ВСС по протокол № 10 от 14.03.2013 г. От изложеното се налага изводът, че действащите към момента на провеждане на конкурса правила не са нищожен или незаконосъобразен акт и жалбата в тази й част е неоснователна. Съгласно чл. 129 от Конституцията на Република България съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Уреденото в Закона за съдебната власт конкурсно производство за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт предвижда участието на помощни органи - конкурсна комисия, комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, комисия "Професионална етика и превенция на корупцията". Статутът и функциите на тези органи са разписани в чл. 188 - 193 от ЗСВ. На основание чл. 193, ал. 3 от ЗСВ процедурата приключва с акт на ВСС, на когото принадлежи компетентността за вземане на решенията. Събеседването с двете кандидатки е проведено на 9.07.2013 г. от надлежна комисия от съдии във Върховния касационен съд, за което е съставен пълен стенографски протокол от същата дата. Наред с това конкурсната комисия е изготвила мотивирано становище, от което се установява, че формата на проверката е събеседване по зададени три въпроса, подготвени предварително от комисията и изтеглени на случаен принцип от председателя. Въпросите са обхващали гражданско процесуално право, трудово право, вещно право и облигационно право, включително и такива - предмет на приети тълкувателни решения. При оценката на кандидатите са съобразени показаните знания, способността за логическо мислене, боравенето с нормативни актове, вземането на решения и аргументирането им. Преценявани са общата правна култура, професионалният опит и деловите качества на кандидатите. При формирането на общата оценка са взети предвид проведените до момента атестирания, предоставени на комисията, както и представените със заявлението съдебни актове на кандидатите през последните три години от дейността им. Следователно не е налице нарушение на чл. 192, ал. 1 и 2 ЗСВ. Оплакванията на Андонова, че не са й поставени практически въпроси в областта на материалното право, не е проверена способността й да борави с нормативни актове, да извлича от тях необходимата информация, както и за опорочаване на конкурсната процедура досежно начина на провеждане на събеседването и начина на оценяване на кандидатите, са неоснователни. За класирането на участвалите в конкурса комисията е изготвила протокол заедно с мотивирано становище, съгласно което на жалбоподателката е била поставена обща оценка на притежаваните професионални качества 5.87, а на заинтересованата страна - 5.89. В изпълнение на правомощията си по чл. 192, ал. 4 във вр. с чл. 39а, т. 1 от ЗСВ Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС в заседанието си на 22.07.2012 г. по т. 8.1. от протокол № 29 и от заседание от 24.07.2013 г. по т. 10.1. от протокол № 30 е дала положителна оценка и на двете кандидатки. При спазване на чл. 193, ал. 1 от ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" са били предоставени на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която в съответствие с ал. 2 от същата норма с решения по т. 1.1. и 1.2. от протокол № 47 от 25.07.2013 г. е приела становищата на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" и е внесла във Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за провеждане на гласуване по поредността на класирането, като на свободните 4 длъжности "съдия" във Върховния касационен съд - гражданска колегия, да се назначат кандидатите съобразно заявените желания, до попълване на свободните места. След проведено тайно гласуване при резултат 18 гласа "за", 3 "против" и 4 "въздържали се" Висшият съдебен съвет е взел решение по т. 2.4. от протокол № 32 от 26.07.2013 г., с което Геника Атанасова Михайлова - съдия в Софийския градски съд с ранг "съдия във ВКС/ВАС", е повишена в длъжност "съдия" във Върховния касационен съд - гражданска колегия, на основание чл. 160 ЗСВ. Висшият съдебен съвет, съобразно изискването на чл. 193, ал. 3 ЗСВ, е приел решението си за повишаване на заинтересованата страна при спазване на поредността на класирането до попълване на местата. Жалбоподателката е била класирана на пето място, а обявените във Върховния касационен съд - гражданска колегия, свободни места са били четири. При това положение правилно и законосъобразно след попълването на местата ВСС е прекратил гласуването. Оспорените решения на Висшия съдебен съвет по т. 2.4. и 2.5. от протокол № 32 от 26. 07.2013 г. са взети от материално компетентния орган при спазване на изискването за кворум, в предвидената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Фактическите и правните основания за вземане на решението се извеждат от асоциираните към преписката документи, които позволяват да бъде идентифицирана волята на органа относно упражненото публично субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му. Не се установяват основания по чл. 146 от АПК за отмяна, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателката, релевирани в молбата й от 6.12.2013 г. Изложените в молбата от 11.11.2013 г. уточнения само допълват като правни аргументи тези, които се съдържат в първоначално подадената жалба. Видно от настоящите мотиви, оплакванията срещу административния акт по молбата от 6.12.2013 г. са взети предвид от настоящия състав. Жалбоподателката, въпреки че е била редовно призована, не се е явила в с. з. на 25.11.2013 г., а писмените доказателства, които са представени от заинтересованата страна с молба от 31.10.2013 г., представляват публикации от интернет страницата на ВСС относно конкурса. В тази връзка те не са неизвестни на жалбоподателката. По изложените съображения се приема, че подадената жалба е неоснователна. Обжалваните решения на ВСС следва да бъдат оставени в сила като правилни и законосъобразни. Разноски в полза на заинтересованата страна не се присъждат, тъй като тя не е представила списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,