Решение № 15650 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3569/2009 г.

Решение № 15650 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3569/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на "Оберон-Х" ООД срещу решение № 1166 от 13.01.2009 г., постановено по адм. дело № 5107/2008 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 196 от 19.05.2008 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ). Касаторът счита, че решението на съда е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон - Закона за марките и географските означения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени решението на заместник председателя на ПВ, с което частично е заличена регистрираната марка за стоката ориз. Ответникът в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Заинтересованата страна "инком" ООД също оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното пред първоинстанционният съд решение № 196 от 19.05.2008 г. заместник председателя на ПВ на основание чл. 46 ал. 5 ЗМГО е заличил частично регистрацията на марка с рег. № 52167 - ТАЙБОНАТ, с притежател "оберон Х" ООД за стоките от клас 30 - ориз. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в предвидената от закона форма, в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Касаторът не оспорва изводите на съда, че актът е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила, но счита че в случая неправилно е приложен материалният закон. Правилно в обжалваното решение е прието, че атакуваната марка е словна и се състои от думата ТАЙБОНАТ, заявена е на 20.01.2004 г. и е регистрирана на 26.07.2005 г. за стоки от клас 30 - ориз, зърнени продукти, брашно и произведения от зърнени храни. От приетата и неоспорена от страните по делото извадка от Общия каталог на Европейския съюз за селскостопански сортове растения, издание от 09.11.1999 г. наименованието Thaibonnet е вписано като наименование на сорт ориз. В подкрепа на този извод е и установената регистрация на сорт с това наименование в регистрите на Службата на общността за сортовете и растенията, включен и в 25-то издание на Общия каталог на Европейския съюз за сортовете полски култури. Съгласно Международната конвенция за закрила на новите сортове растения, ратифицирана със закон, приет на 5.02.1998 г. - ДВ, бр. 21 от 20.02.1998 г. и в сила 24.04.1998 г по дефиницията, дадена в нея "сорт" е растителна съвкупност в рамките на отделен ботанически таксон от най-ниската известна степен, която независимо от това, дали напълно отговаря на условията за предоставяне на право на селекционера, може да бъде дефинирана чрез получаващото се от един определен генотип или комбинация от генотипове изразяване на белези; да бъде различавана от всяка друга растителна съвкупност чрез изразяването на поне един от посочените белези, и да бъде разглеждана като единица предвид нейната годност да се размножава в непроменен вид. Съгласно чл. 20 от цитираната конвенция сортът се обозначава чрез наименование, което ще бъде неговото родово име, а когато един сорт е предложен за продан или за търговия, към неговото регистрирано сортово наименование може да се добави търговска марка, търговско име или друго подобно указание. Въпреки добавянето на такова указание сортовото наименование трябва да е лесно различимо. От цитираната норма следва, че наименованието на сорт не може да бъде регистрирано и като марка. Следователно правилно съдът е приел, че в случая е налице фактическия състав на чл. 11 ал. 1 т. 3 и т. 4 ЗМГО, при което и изводът му, че обжалваното решение на ПВ е постановено в съответствие с материалния закон също е правилен. Представените с касационната жалба фактури не следва да бъдат кредитирани поради това, че със същите се цели доказване на факти, които не са свързани с наведените касационни доводи. От същите може да се установи, че касаторът е продавал на различни свои контрахенти ориз Тайбонат, по времето когато е издал същите. Съгласно разпоредбата на чл. 50а ал. 2 ЗМГО определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от Софийския градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство по реда на чл. 50б ЗМГО. Доколкото по делото липсват доказателства за проведено такова производство не може да бъде обоснован и извод за това, че марката е станала общоизвестна чрез разпространението й в търговската мрежа. С оглед на това съдът не следва да се произнася и по оспорването на фактурите относно достоверността на посочените в тях дати на издаване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение