Решение № 4545 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8771/2012 г.

Решение № 4545 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8771/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба и по частната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, съответно срещу решение № 549/12.04.2012 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1851/2011 г., с което е отменен в оспорената част Ревизионен акт /РА/ № 020901396/19.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-160/25.05.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП и срещу определение 965/6.06.2012 г., постановено по същото дело. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно доводите се свеждат до: 1. Неправилно кредитиране от страна на съда на съдебно-техническите експертизи и до липсата на доказателства, установяващи придобиване на оборудването заедно с автомобилите; 2. Незаконосъобразност на изводите на съда по отношение на услугите, предоставени от ЕТ "Електра - Иванка Начева". Иска се постановяване на решение, с което да се уважи касационната жалба и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. В частната жалба се твърди, че на жалбоподателя по делото не следва да се присъждат разноски, тъй като е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК и отделно от това незаконосъобразно са присъдени разноски за тройната СТЕ. Претендира се отмяна на определението изцяло или намаляване на присъдените разноски със 600 лв. Ответникът по касационната жалба - "Булелектрикс" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. "Ал. Стамболийски" № 3, ет. 5 оспорва същата чрез управляващия и представляващ дружеството Тодор Атанасов Златаров по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба и частната жалба като подадени в срок и от надлежна страна са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 020901396/19.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-160/25.05.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС в размер на 198 339.33 лв. за данъчните периоди м. юли, м. септември, м. ноември и м. декември 2008 г., м. януари и м. февруари 2009 г. по фактури, издадени от "Р-2007" ЕООД, "Валя и Алекс" ЕООД и ЕТ "Астория-ТП-69-Михаил Ангелов" за доставки на товарни и леки автомобили, както и в частта, в която увеличен финансовият резултат /ФР/ за 2008 г. със сумата от 49 790 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Електра-Иванка Начева" за СМР. В тази част делото е върнато за повторно разглеждане с решение № 11114/10.08.2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 15106/2010 г. Първоинстанционният съд е отменил РА и е изложил следното в мотивите на своето решение: В частта по ЗДДС: Спорът между страните се свежда до цената, на която "Булелекстрикс" ООД е придобило автомобилите от неговите доставчици, доколкото правото на приспадане на данъчен кредит е отказано с мотива, че същата е нереално висока. При повторното разглеждане на делото в изпълнение указанията на ВАС са изготвени и приети единична и тройна СТЕ, установяващи пазарни стойности, сходни с посочените в процесните фактури, с оглед на което следва да се приеме, че констатацията на ревизиращите органи е опровергана. В частта по ЗКПО: При извършената в хода на ревизията насрещна проверка на доставчика ЕТ "Електра-Иванка Начева" са представени граждански договори с пет физически лица и сметки за изплатени суми по гражданските договори, справка за изплатени доходи на физически лица, различни от трудови правоотношения и пенсии. Посочените в гражданските договори физически лица са подали ГДД за 2008 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ, което обстоятелство е установено в хода на ревизията. Посочените данни кореспондират със заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Свидетелите Асен Анков Иванов и Тодор Митков Тотев недвусмислено потвърждават, че през 2008 г. са работили за фирма "Електра", като работата им е била свързана с поставяне на кабели и неквалифициран физически труд. С оглед на така установените факти следва да се направи извод, че фактурите не са издадени с цел отклонение от данъчно облагане, а във връзка с реално извършени доставки на строителни услуги. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение е правилно. Реалното придобиване на автомобилите от ревизираното дружество, които са му доставени от посочените по-горе трима доставчика, е безспорно установено в хода на ревизията. Правото на собственост е прехвърлено с договори, сключени в изискуемата от ЗДП /чл. 144/ форма и същите са регистрирани като собствени на купувача. Установено е и обстоятелството, че същите автомобили са били собствени на продавачите. В хода на ревизията е изискана информация от Областна дирекция на МВР - Бургас, сектор "Пътна полиция". Във връзка с искането са предоставени данни относно регистрационен номер на превозното средство, вид, модел, рама, двигател, цвят, дата на първа регистрация, дата на издаване на съответното свидетелство за регистрация на новия собственик, копия от представените документи във връзка с издаването на свидетелствата за регистрация, включително данни за предишни собственици, договори за покупко-продажба и фактури. Органът по приходите е констатирал, че при регистрацията на автомобилите са представени договори за покупко-продажба, фактури, издадени на продавачите от техните доставчици и опростени фактури без ДДС, издадени от доставчиците на "Булелектрикс" ООД, които са с цени, многократно по-ниски от фактурите, по които дружеството претендира право на приспадане на данъчен кредит. Опростените фактури не са счетоводно отразени в счетоводствата на страните по договорите, а са издадени други с по-голяма стойност, които са осчетоводени. Прието е в РА, че фактурите са документи с невярно съдържание и с тях се цели неправомерно ползване на данъчен кредит. Поради това на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. С възражението срещу Ревизионния доклад /РД/ ответникът по касация е обяснил високите цени на автомобилите с обстоятелството, че се касае за автомобили със специално предназначение, оборудвани допълнително с уреди и машини. Представил е като доказателство три броя експертни оценки, изготвени от лицензиран оценител през м. януари, м. март и м. април 2009 г. на автомобилите и оборудването към тях. Тези обяснения не са коментирани нито в РА, нито в решението на директора на Дирекция "ОУИ", с което същият е потвърден. При първоначалното разглеждане на делото от Бургаския административен съд е изслушано и прието заключение на вещо лице по назначената ССЕ. От същото се установява, че транспортните средства са заведени със стойността по фактурите като ДМА при жалбоподателя по сметка 205 "Транспортни средства". Плащането на цената и ДДС е извършено по банков път. При проверката в счетоводствата на доставчиците е установено, че фактурите са намерили счетоводно отражение по съответните счетоводни сметки, ДДС е начислен и са отчетени приходи във връзка с продажбите. В изпълнение на задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВАС, при повторното разглеждане на делото са изготвени и приети единична и тройна съдебно-автотехнически експертизи. Както е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, пазарните оценки, дадени от вещите лица са близки до тези, посочени във фактурите. Възраженията на касатора се свеждат основно до това, че тези пазарни цени се формират при включено оборудване към автомобилите, че с изключение на два товарни автомобила, на останалите няма трайно прикрепено оборудване, че описите на специализираното оборудване, с което автомобилите се предават от продавачите на купувача, са представени едва в хода на съдебното производство от жалбоподателя. Следва да се посочи, че вещите лица, изготвили авто-техническите експертизи, потвърждават че са огледали цялото оборудване, включено в описите и че същото е налично при купувача. Автентичността на подписите на страните, положени върху тези описи, не са оспорени при приемането им в съдебно заседание. Отделно от това, както беше посочено по-горе, още с възражението си срещу РД ревизираното дружество е обяснило начина на формиране на цените по фактурите и е представило оценки, извършени от лицензиран оценител, след оглед на оборудването и автомобилите още в началото на 2009 г. Допълнителни проверки във връзка с така дадените обяснения и представени оценителски експертизи не са извършени от ревизиращите органи. При положение, че представените от жалбоподателя документи, подписани от купувач и продавач, потвърждават предаването на автомобилите със специализирано оборудване, че това оборудване е налично при купувача, че дадените оценки от лицензиран оценител и от единичната и тройна съдебни автотехнически експертизи установяват сходни цени за така оборудваните автомобили, които съответстват на фактурираните, че автомобилите са заведени с тези стойности като ДМА в счетоводството на дружеството, цената е платена по банков път, доставчиците са отчели приходи и ДДС е начислен, не може да се приеме, че е налице основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаване правото на данъчен кредит в пълен размер, както е процедирал ревизиращият екип, а и частично, доколкото наличието на специализирано оборудване е установено от вещите лица при огледите на автомобилите. Правилно и законосъобразно е отменен РА и в частта му по ЗКПО. Изводите на първоинстанционния съд, изложени накратко по-горе, не следва да бъдат отново преповтаряни. Частната жалба е частично основателна. Въпреки че от страна на жалбоподателя в съдебното производство са представени описите на оборудването на автомобилите, както беше посочено вече, още в хода на ревизията от негова страна е обяснено, че се касае за специализирани автомобили със съответното оборудване, което е установено от лицензирания оценител. Не е имало пречка тези негови твърдения да бъдат проверени, нито за това да се назначи експертна оценителска експертиза в ревизионното производство, която да извърши оглед на автомобилите и да определи пазарните им цени, което е направено едва в съдебното производство. С оглед на това, неоснователен е доводът на частния жалбоподател за приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Основателно обаче се твърди в частната жалба, че съдът незаконосъобразно е присъдил на жалбоподателя разноските за тройната експертиза в размер на 600 лв., които не са заплатени от него. За касационното производство разноски на страните не се дължат. Същите не са били представлявани в процеса от процесуални представители. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение