Решение № 6749 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13476/2013 г.

Решение № 6749 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13476/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив чрез пълномощника юриск. Татяна Симеонова срещу решение № 1862/08.08.2013 г., постановено по адм. дело № 1995/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1193/07.07.2011 г. на началника на същата митница, с което на "Садат" ООД е вменено задължение за доплащане на ДДС в размер 6 084,25 лв. и лихви за забава от датата на поставяне на стоките под режим - 02.06.2010 г. Макар да се сочи от касатора само основанието по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна поради неправилно прилагане на материалния закон, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид твърденията, че решението на съда е постановено в несъответствие с фактическата обстановка, установена в административното производство. Според касатора при липсата на еднозначни и категорични доказателства следва да се приеме, че действително платената цена за внесените стоки е цената, посочена във фактурата, представена пред турската митница, доколко тя е първата по време фактура. Твърди се, че в случая няма основание да не се определи митническата стойност на стоките по реда на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. (за краткост в решението по-нататък ще се използва само Регламент). Касаторът е изложил и оплакване, че съдът не е изследвал подробно въпроса за това дали е спазена процедурата по издаване на процесното административно решение. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Садат" ООД срещу посоченото по-горе митническо решение. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД - гр. Пловдив в депозиран по делото писмен отговор на юриск. Димитър Кочанов оспорва. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Пловдив, редовно призована не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Установено е в първоинстанционното производство, че "Садат" ООД е внесъл от Турция следните стоки: препарат против насекоми, дезодорант за тяло, освежител за въздух и хартиени носни кърпички с декларирана обща фактурна стойност 10 639,50 евро с ЕАД № 10BG003000Н0078470/20100528. Износител на стоките е "Kozmo Kimia Sanayi Ve Dis Ticaret LTD. STI" - гр. Истанбул. За да отмени решението на началника на митницата, с което на "Садат" ООД е вменено задължение за довнасяне на ДДС в размер на 6 084,25 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на поставяне на стоките под режим, първоинстанционният съд е приел, че за закупуването на стоката вносителят е представил фактура № 109001/27.05.2010 г. на стойност 10 639,50 евро, като в представената квитанция, издадена от износителя (доставчик) се установява, че последният е потвърдил, че цената по посочената фактура е в размер на 10 639,50 евро, а и в договора с турското дружество не са уговорени конкретни цени. Съдът е обсъдил представеното писмо от турските митнически власти по линия на международното сътрудничество, с което е приложена износната митническа декларация и фактурата на износителя - турското дружество, в което е била посочена друга цена - 32 577 щатски долара (50 224,61 лв.). Обсъждайки разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламента, съдът е приел, че за правилното определяне на митническата стойност на декларираните с процесния ЕАД стоки трябва да се установи договорната цена на същите, както и условията на самата доставка. Според съда при представени по делото взаимно противоречащи се частни свидетелстващи документи (фактури и митнически декларации), изхождащи от изпращача на стоките със съвпадащи номера и дати, в които са посочени различни условия на доставката (СРТ - Пловдив и FOB - Истанбул) и различни стойности, както и квитанция, издадена от износителя на стоките, е направен извод в обжалваното съдебно решение, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи по реда на чл. 29 от Регламента, че митническата стойност е тази, приета в издадения административен акт. Съдът е приел, че в решението на началника на митницата не са изложени мотиви защо за договорена е приета именно цената, посочена в представените от турските митнически власти документи при положение, че по делото е представена фактура със същия номер, дата и издател, но с различни фактурни стойности. При положение, че и двете фактури представляват частни документи, административният орган е следвало да докаже всички предпоставки за законосъобразността на издадения административен акт. Затова е прието от съда, че определената в него митническа стойност е необоснована и немотивирана, което като резултат има за последица нарушение на материалния закон. Изложени са мотиви от съда, че издателят на акта е имал възможност при доказване на съответните предпоставки да определи митническата стойност по реда на чл. 30 от Регламента с оглед, че доказателствената тежест е била върху него. Обжалваното решение е правилно постановено. Наличието на две фактури с различни стойности, посочени в тях не означава, че фактурата на износителя е действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е било да докаже, че действително стойността на стоките, посочена от износителя е действително договорената стойност. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Митническите органи е следвало да извършат всестранна проверка на всички документи и от тях да направят и обоснован и законосъобразен извод коя е действително договорената стойност. От една страна при преценка на документите, представени от ответника по касационната жалба, митническите органи не са извършили проверка в неговото счетоводство за установяване каква цена е осчетоводена, съответно платена. Неизвършването на тази проверка и неустановяване на действително договорената стойност на внесените стоки е обусловило и законосъобразните изводи на съда, че не може само въз основа на две фактури с различно съдържание да се приеме, че фактурата на износителя със завишената стойност е истинската, само защото по време е първо представена. Освен това, по линията на международното сътрудничество е следвало административният орган да поиска от турските митнически власти да извършат проверка, включително и в счетоводството на износителя (турската фирма) каква цена е осчетоводена, съответно налице ли е плащане от страна на "Садат" ООД и каква сума е платена. По логиката на митническите органи би следвало да се постави въпроса, ако износителят по линия на международното сътрудничество представи фактура с по-ниска стойност, ще се приеме ли тя за действително отразяваща посоченото в нея цена, само защото тя е първо представена по време, а не по-високата, която е декларирал вносителят. Затова като е приел, че митническият акт не е мотивиран защо се приема, че посочената от износителя е действително договорената стойност, правилно на това основание е прието, че актът е незаконосъобразен. Неправилно административният орган е пренебрегнал издадената квитанция за плащане от износителя - турското дружество, в която фигурира декларираната от вносителя стойност на внесените стоки. Различията в частните документи, каквито са фактурите, без да се извърши последователна и задълбочена проверка, не може да обуслови автоматично извод, че една от тези фактури е истинска, а другата неистинска. В съдебното решение е посочено, че законната лихва върху определеното държавно вземане се начислява, считано от 02.06.2010 г., а в административния акт- 28.05.2010 г., но липсва жалба в тази част и затова съдът не се произнася, а и като се има предвид резултатът по делото, тази допусната от съда грешка в диспозитива на решението му не се отразява върху правилността на същото, тъй като административният акт е отменен изцяло. Предвид гореизложеното настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване и в съответствие с материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,