Решение № 2206 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2011 г.

Решение № 2206 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Технотрейд" ООД, гр. Силистра, "Западна промишлена зона", чрез пълномощника си адв. Л. Мурджев, срещу решение № 663/19.03.2011 г., постановено по адм. д. № 3514 по описа за 2009 г. на Административен съд гр. Варна (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 030901108/11.09.2009 г., в частта потвърдена с Решение № 684/30.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), гр. Варна, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и частично недопустимо, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В допълнителни писмени бележки пълномощника адв. Мурджев излага подробни доводи за нищожност на РА. Касаторът моли да бъде отменено решението с присъждане на направени по делото разноски. С допълнителна молба от 1.09.2011 г. е направено искане за спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕО по висящи дела С-285/11 г., С-142/11 г. и С-80/11 г. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. Марчева, в писмени бележки излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Представя допълнителни доказателства досежно компетентността на лицето, възложило първоначалната ревизия. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По искането за спиране на настоящото производство излага съображения за липса на преюдициалност, предвид различния предмет на настоящия спор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е образувано по жалба на "Технотрейд" ООД срещу РА № 030901108/11.09.2009 г., в частта, в която е потвърден с Решение № 684/30.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна, с който е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. с непризнати за данъчни цели разходи общо в размер на 643116,49 лв., от които 490116,49 лв. непризнати разходи по фактури, издадени от "Лимо сървис" ЕООД и 153000 лв. по фактура № 2/10.02.2007 г. издадена от "Агротранс" ООД, в резултат на което и след извършено прихващане, са определени задължения за корпоративен данък в размер на 61866,86 лв. и лихви в размер на 12881,37 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че ревизията е извършена въз основа на надлежно възлагане и в изпълнение указания дадени с Решение № 660/28.11.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с което е отменен РА № 190800193/24.09.2008г, относно задълженията за корпоративен данък. РА е издаден от компетентен орган, съгласно ЗОКО. По същество на спора относно непризнатите разходи на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО по 8 броя фактури, издадени от "Лимо сървис" ЕООД, на обща стойност в размер на 490116,49 лв., с предмет СМР съдът е приел, че законосъобразно е преобразуван финансовия резултат на жалбоподателя с разходите по тези фактури и не е признават за данъчни цели. В хода на повторната ревизия, органите по приходите са приобщили с Протокол № 390869/20.05.2009 г., събраните в предходното ревизионно производство доказателства относими към установяване на задълженията за корпоративен данък. С решение № 10309/2.08.2010. по адм. д. № 2557/2010 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 6/4.01.2010 г. на Адм. съд - Варна по адм. д. № 271/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на "Технотрейд" ЕООД против РА № 190800193/24.09.2008 г., с който е отказано правото на данъчен кредит по фактурите издадени от "Лимо сървис" ЕООД, поради което съдът е приел, че липсата на реалното извършване на процесните СМР е решен с влязло в сила съдебно решение. В тази насока подробно съдът е цитирал мотивите на ВАС по адм. д. № 2557/2010 г. и е приел, че предмет на съдебна преценка пред ВАС са били всички твърдения, възражения и представени от жалбоподателя доказателства, на които се позовава и в настоящото производство в подкрепа на тезата си, че фактурираните строителни услуги са реално извършени. Обсъдени са всички документи и твърдения досежно ресурсната и материална обезпеченост на доставчика, обстоятелството, че при насрещната проверка същият изрично е посочил, че не е използвал подизпълнители, каквито са твърденията на жалбоподателя в настоящото производство, анализирани са и представените ревизионни актове на "Лимо сървис" ЕООД. При така установеното съдът е приел, че след като едни и същи факти и обстоятелства релевантни както към преценката за реално изпълнение на услугата, така и за признаване на разходите по фактурите, по които е упражнено правото на данъчен кредит са установени с влязлото в сила съдебно решение, то силата му на присъдено нещо следва да бъде зачетена от АС. Безспорно съдът е приел, че в случая се касае за два различни административни акта с различен предмет, но основанието за определяне на задълженията за корпоративен данък е това установено по приложението на ЗДДС, а именно, че фактурираните услуги, за които дружеството е отчело разходи и е намалило финансовия си резултат, не са реално извършени. Приел е, че е приложима разпоредбата на чл. 297 от ГПК, съгласно която влезлите в сила съдебни решения са задължителни както за страните така и за всички съдилища в страната. На следващо място съдът е приел, че от жалбоподателя не са ангажирани нови доказателства, като от заключенията на ССЕ и СТЕ се установява, че процесните фактури са надлежно осчетоводени, а разходите по тях са намерили отражение в годишния финансов резултат, както и че СМР на процесния обект безспорно са извършени, но това не означава, че са извършени от издателя на фактурите. Извършването на процесните СМР от "Лимо сървис" ЕООД не се установява според съдът и от показанията на разпитаните по делото свидетели: св. Тодор Драганов Неделчев, св. Михаил Петров Михалев, св. Владимир Петров Ненчев, чиито показания съдът подробно е обсъдил поотделно и в съвкупност. Обсъдено е в мотивите на съда и постановление от 11.02.2011 г. по ДП № СС 214/2008 г. на Апелативна прокуратура - Варна и е прието, че последното не обвързва съда, предвид различния предмет на спора, а именно законосъобразността на ревизионен акт. Обстоятелството, че е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 255 от НК, в частност извода за липса на престъпление, не налага на извода, че са налице всички предпоставки за признаване на процесните разходи. Подробно съдът е обсъдил доказателствената стойност на фактурите и е приел, че както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство, не е установено, фактурираните СМР да са извършени от "Лимо сървис" ЕООД, поради което е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Плащането на суми по тези фактури, обуславя наличието на предпоставките на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, тъй като са осчетоводени разходи, свързани с услуги, които не са реално извършени - т. е. налице е хипотезата на отклонение от облагане, поради което обосновано може да се приеме, че фактурите не отразяват вярно и точно вписаните в тях стопански операции, т. е. разходът не е документално обоснован. Решението в тази си част е правилно. Спорният момент по делото е наличието на основание за преобразуване на финансовия резултат на касатора извършено по реда на чл. 26, т. 2, вр. чл. 10 и чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, с разходи по фактурите, издадени от "Лимо сървис" ЕООД . Предмет на процесните разходи са СМР, заплатени през м. 02.2007 г., по 8 броя фактури на обща стойност 490116,49 лв. За установяване на фактическото изпълнение на актуваните СМР, са извършени насрещни проверки на лицата посочени от доставчика "Лимо сървис" ЕООД като работили по трудови договори на процесния обект. Установено е, че пет от лицата, писмено са декларирали, че не са били в трудови правоотношения и други договорни отношения с "Лимо сървис" ЕООД и, че не са участвали в извършването на СМР; четири лица са декларирали, че са изпълнявали длъжностите упоменати в трудовите им договори, като не са участвали в извършването на СМР; две лица са декларирали, че са участвали в извършването на СМР на територията на Силистра, без да конкретизират обектите, на които са извършени работите; за едно лице е констатирано, че е непознато на адреса. В представените 3 бр. граждански договори и приемо - предавателните протоколи, не са конкретизирани обема, вида на СМР и обекта, на който работата трябва да се извърши. Лицата по гражданските договори са посочени от "Лимо сървис" ЕООД като изпълнители по аналогични СМР на обекти собственост на "Лесил" АД, като според протоколи за насрещни проверки приобщени с Протокол № 800173/9.07.2008 г., лицата са декларирали, че през м. 02.2007 г. са работили на обекти на "Лесил" АД. Относно материалната обезпеченост за извършване на услугите е констатирано, че "Технотрейд" ООД е поело ангажимент към "Лимо сървис" ЕООД за механизация, материали и допълнителна работна сила. В тази връзка от касатора са представени доказателства за наети транспортни средства и механизация собственост на "Лесил" АД, както и такива за тяхната експлоатация, поради което правилно органът по приходите и съдът са приели, че липсват основания за осчетоводени разходи от "Технотрейд" ООД на "Лимо сървис" ЕООД досежно използвана транспортна, строителна и друга техника в извършването на актуваните СМР. Досежно липсата на реално извършване на услугите и отказано право на данъчен кредит по доставката е налице влязло в сила решение № 6/4.01.2010 г. на Адм. съд - Варна по адм. д. № 271/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на "Технотрейд" ЕООД против РА № 190800193/24.09.2008 г., с който е отказано правото на данъчен кредит по фактурите издадени от "Лимо сървис" ЕООД. При така установеното правилно съдът е приел, че по процесните фактури издадени от "Лимо сървис" ЕООД, касаторът е отчел разход, намерил отражение във финансовия резултат за периода, за услуги които реално не са извършени от "Лимо сървис" ЕООД, поради което фактурите не отразяват вярно стопански операции и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели. Неоснователни са доводите в касационната жалба свързани с нищожност на обжалвания пред първоинстанционния съд РА. Първият довод за нищожност свързан с факта, че издаването на РД и РА е съгласувано с координатор, каквото изискване няма в ДОПК, поради което е нарушен принципа на законност, е подробно обсъден от АС и правилно е приет за неоснователен. Както правилно е приел съдът, в случая ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок, а осъществяването на контрол върху работата на ревизионните екипи не опорочава извършените от тях процесуални действия, а е част от вътрешна процедура и не се отразява на валидността на издадения ревизионен акт. Второто възражение за нищожност, поради некомпетентност на лицето възложило ревизията също е неоснователен. Както беше посочено настоящото ревизионно производство е повторно и в изпълнение указанията дадени с Решение № 660/28.11.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с което е отменен РА № 190800193/24.09.2008г, относно задълженията за корпоративен данък. Повторната ревизията е възложена със ЗВР № 900050/9.01.2009 г. и последващи заповеди за продължаване срока на ревизията, издадени от началника на сектор "Ревизии и проверки 1", оправомощен да възлага ревизии със Заповед № Д-16/16.01.2009 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна. Позоваването от страна на касатора на ЗВР № 800083/04.03.2008 г., с която е възложена първоначалната ревизия на дружеството е ирелевантно в настоящото производство. Действително съгласно чл. 155, ал. 4 от ДОПК, на която се позовава касаторът в допълнителните си писмени бележки ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт, но съгласно ал. 6 от същата разпоредба в случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, поради което се налага изводът, че повторната ревизия може да бъде възложена с нова ЗВР, какъвто е настоящият случай и това не води до нищожност на процесния РА. По същество на спора е неоснователен довода за неправилност на решението поради кредитиране на доказателства събрани в предходна ревизия. Доказателствените средства, чрез които са събрани доказателства и писмените доказателства, са приобщени като относими в настоящото производство с нарочен протокол № 390869/20.05.2009 г., поради което, като събрани по надлежен процесуален ред, правилно са обсъждани и кредитирани от съда. Предвид обстоятелството, че с влязло в сила решение № 6/4.01.2010 г. на Адм. съд - Варна по адм. д. № 271/2009 г., процесуалните действия по предходното ревизионно производство са приети като извършени от компетентен орган е неоснователен довода, че същите, дори да се приеме, че са присъединени правилно, не следва да бъдат кредитирани. Цитираното в писмените бележки на решение № 4584/31.03.2011 г., по адм. д. № 10004/10 г. по описа на ВАС, Iа отд. не следва да бъде обсъждано, тъй като предмет на контрол е била ЗВР № 800053/29.01.2008 г., а не ЗВР № 800083/4.03.2008 г., с която е започнало процесното първоначално ревизионно производство и по което с влязло в сила съдебно решение е прието, че ревизията е извършена от материално компетентен орган. Наред с изложеното от ответника по касационната жалба е представено споразумение № 301/1.11.2007 г., с което Димитър Г. Димитров е назначен от ИД на НАП - М. Мургина на длъжността директор на ТД на НАП, считано от 2.11.2007 г. до завръщане на титуляра Милена Г. Цолчовска. Представени са и доказателства за продължително отсъствие на титуляра - Милена Г. Цолчовска. Основателно в касационната жалба се поддържа, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 297 от ГПК, досежно влязло в сила решение № 6/4.01.2010 г. на Адм. съд - Варна по адм. д. № 271/2009 г., но това нарушение на съда не е от категорията на съществените и не води до неправилност на решението. С влязло в сила решение № 6/4.01.2010 г. на Адм. съд - Варна по адм. д. № 271/2009 г. е отхвърлена жалбата на "Технотрейд" ЕООД против РА № 190800193/24.09.2008 г., с който е отказано правото на данъчен кредит по фактурите издадени от "Лимо сървис" ЕООД, а предмет на съдебен контрол пред АС е бил РА № 030901108/11.09.2009 г., относно облагане по ЗКПО, поради което неправилно съдът е приел, че установеното с влязлото в сила решение относно облагане по ЗДДС е задължително за него по силата на чл. 297 от ГПК. Касае се за различни административни актове и различни материално правни разпоредби, поради което установеното макар и с влязло в сила съдебно решение по отношение на единият от РА, не е задължително за съда пред който е предмет на оспорване другия РА. Въпреки, че е цитирал мотивите на решение № 10309/02.08.2010. по адм. д. № 2557/2010 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 6/4.01.2010 г. на Адм. съд - Варна по адм. д. № 271/2009 г., съдът е изложил допълнително мотиви досежно събраните доказателства в хода на настоящото производство. Подробно е обсъдил приетите СТЕ и ССЕ, както и разпитаните свидетели и въз основа на установеното от фактическа страна е изложил правните си изводи. Неоснователен е довода в жалбата, че процесните СМР са извършени от прекия доставчик и подизпълнител СД "Техноуниверс - Коев, Петрови". Такива доказателства не са представени, както в хода на ревизионното, така и в съдебното производство, включително не се установява и от заключението на ССЕ. Действително от заключението на ССЕ се установява, че разходите са осчетоводени от получателя и са допринесли за реализиране на приходи от продажбата на имота, но от свидетелските показания подробно обсъдени от първоинстанционният съд поотделно и в тяхната съвкупност, включително досежно констатирани противоречия в обясненията им в хода на ревизията и разпита в съдебно заседание и приетите заключения не се установява факта на реалното извършване на услугите именно от доставчика "Лимо сървис" ЕООД. Неоснователен е довода в жалбата, свързан с възражението, че съдът неправилно е приел, че е налице неопределеност относно извършените СМР, тъй като със същите механизация и работници са извършени работи и на друг съседен обект собственост на "Лесил" АД, като не е обсъдил установеното от заключението на СТЕ, че минималния брой работници за изпълнение на процесните СМР е 8 броя, от които 3 броя шофьори и 5 броя общи работници. Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, от извършена насрещна проверка на лицата, посочени като работници в дружеството доставчик не се установява факта, че на процесния обект са работили дори минималния брой работници, съгласно заключението на СТЕ. С оглед на изложеното, правилно АС е приел, че фактурите не отразяват вярно стопански операции, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели, и следва да се извърши увеличение на финансовия резултат на дружеството, със сумата от 490116,49 лв. Относно извършеното преобразуване на финансовия резултат с разходите по фактура № 2/10.02.2007 г. издадена от "Агротранс" ООД в общ размер на 153000 лв., съдът е приел, че законосъобразно от органите по приходите е прието, че сделката е осъществена между свързани лица, с цел отклонение от данъчно облагане, поради което е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и данъчната основа за облагане с корпоративен данък за периода, следва да се определи без да се съобразява резултата от тази сделка. На първо място съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че при издаване на ревизионния акт е нарушена разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че забраната ревизионният акт да не се изменя във вреда на жалбоподателя се отнася само за случаите, в които решаващият орган се произнася по същество. В случая, с решение № 660/28.11.2008 г., предходният ревизионен акт е отменен, с което се възстановява висящността на ревизионното производство, в което няма пречка да се установят различни задължения по размер, в т. ч. и в по-голям размер. По същество на спора съдът е приел за установено, че във връзка с продажбата на недвижими имоти по н. а. № 78, том II, рег. № 2026, дело № 181 от 2007 г., жалбоподателят е сключил договор за поръчка от 25.10.2006 г. с "Владимир Дистилърс Къмпани" АД, по силата на който изпълнителят се е задължил: да осигури на доверителя възможности за продажба на притежавания от него недвижим имот предмет на продажбата; да съгласува устно или писмено с доверителя офертна цена, предназначението на имотите и другите условия на продажбата. За изпълнението на поръчката е договорено комисионно възнаграждение в размер до 15 % от продажната цена, в срок до 30 дни от завършването им. Със споразумителен протокол от 11.01.2007 г., страните са се съгласили, "Владимир Дистилърс Къмпани" АД да проведе преговори за продажбата на имота, с предложения от него купувач "Петромакс пропъртис България". С писмо от 18.01.2007 г., "Владимир Дистилърс Къмпани" АД е уведомило "Технотрейд" ООД, че е договорено закупуването на имота при цена в размер на 2549424,40 лв. без ДДС. В писмото е посочено, че преговорите и консултантските дейности, както и проучването на имота, бъдещото предназначение на имотите и анализа на собствеността, са извършени съвместно с "Агротранс" ООД - Силистра. Съгласно приемо-предавателен протокол от 31.03.2007 г., страните по договора са констатирали, че със сключването на нотариален акт № 78/9.02.2007 г. с купувача "Петромакс пропъртис България" АД, възложените на "Владимир Дистилърс Къмпани" АД комисионни услуги по продажбата на недвижимите имоти са извършени в пълен обем и срок. Дължимото комисионно възнаграждение е определено в размер на 357916,40 лв. без ДДС, като същото е изплатено изцяло с два броя фактури от 8.02.2007 г. и 21.03.2007 г. По повод продажбата на същия имот на 1.11.2006 г. е сключен втори договор с "Агротранс" ООД, с алогични задължения за изпълнителя. За изпълнението на договора е договорено комисионно възнаграждение в размер на 3% от продажната цена и възнаграждение за извършените консултантски услуги според обема и сложността им, в срок до 30 дни от завършването им. С писмо от 18.01.2007 г., "Агротранс" ООД е уведомило "Технотрейд" ООД, че в изпълнение на договора от 1.11.2007 г. са водени преговори с потенциални купувачи на посочените недвижими имоти, като е договорено закупуването им от "Петромакс пропъртис България" АД при цена 2549424,40 лв. без ДДС. Извършени са изискваните от купувача консултантски дейности относно характеристиките на имотите и прилежащите съоръжения, бъдещото им предназначение и анализа на собствеността. С констативен протокол от 10.02.2007 г., страните са констатирали, че са изпълнени всички дейности по договора.. По искане на купувача, нотариален акт № 78/9.02.2007 г. е сключен между комитента "Технотрейд" ООД и купувача "Петромакс пропъртис България" АД при договорените между същия купувач и комисионерите "Агротранс" ООД и "Владимир дистилърс къмпани" АД условия и цени. В тази връзка, страните са се споразумели да се изплати на довереника възнаграждението по фактура № 2/10.02.2007 г. С приемо-предавателен протокол от 28.02.2007 г., страните по договора са констатирали, че със сключването на нотариален акт № 78/9.02.2007 г. са извършени и консултантски услуги по издирване, комплектоване и анализ на документите за история на собствеността на имотите, като са удовлетворени изцяло изискванията на адвокатската кантора представляваща купувача и финансиращата го банка. Във връзка с това, дължимото възнаграждение за извършените комисионни и консултантски услуги е определено окончателно на 170830,3 лв. без ДДС. Със споразумителен протокол от 5.03.2007 г., страните са констатирали, че в приемо-предавателния протокол от 28.02.2007 г. е допусната явна фактическа грешка, като сумата 170830,33 лв. без ДДС следва да се чете 153000 лв. без ДДС, която сума представлява комисионно възнаграждение в размер на 3 % от постигнатата продажна цена съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, а останалата част представлява възнаграждение за извършените консултантски услуги, формирано за правния анализ на собствеността в зависимост от материалния интерес и определено по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При извършена проверка на доставчика е констатирано, е консултантските и комисионните услуги са извършени от съдружниците Дянко Колев Дянков, който е адвокат от АК - Варна, Никола Дянков Колев и управителя Димитър Неделчев Димитров, които притежават висше техническо образование. Посочено е, че услугите са извършени съвместно с външен съизпълнител. Представено е резюме на анализ на правното състояние на недвижими имоти и технико-технологични препоръки по договор от 1.11.2006 г. от м. декември 2006 г., изготвено от Д. Дянков, Н. Колев и Д. Димитров. При така установеното съдът е приел за безспорно, че "Технотрейд" ООД и "Агротранс" ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, като нито от издадената фактура, нито от сключения през 2006 г. договор за поръчка може да се установи каква част от платената сума се отнася за консултантската услуга и каква за комисионната услуга. От представените договори с "Агротранс" ООД и "Владимир Дистилърс Къмпани" АД е видно, че и на двете дружества е възложено задължението да намерят купувач на имота, като всяко едно от тях е декларирало, че услугата е изпълнена изцяло чрез намирането на купувача "Петромакс Пропъртис България" АД и това обстоятелство е констатирано със съставените приемо - предавателни протоколи. Във всеки един от протоколите е констатирано, че предвид сключването на нотариалния акт, услугата се смята извършена. От страна на "Владимир Дистилърс Къмпани" АД е декларирано, че договора е изпълнен съвместно с "Агротранс" ООД, но не може да се разграничи степента на участие на двете дружества. Съгласно споразумителен протокол от 11.01.2007 г., страните са се съгласили, "Владимир Дистилърс Къмпани" АД да проведе преговори за продажбата на имота, с предложения от него купувач "Петромакс пропъртис България", като на "Владимир Дистилърс Къмпани" АД е изплатено цялото договорено възнаграждение, което е признато от органите по приходите за дължимо в договорения размер. При така установеното, съдът е приел, че не може да се установи участието на "Агротранс" ООД в комисионното правоотношение с "Петромакс пропъртис България" АД. Възнаграждението за консултантската услуга е следвало да бъде конкретизирана към момента на издаване на фактурата и извършване на плащането, а в хода на ревизията са представени споразумителни протоколи за разпределение на разхода по услуги, които са след тази дата. За безспорно съдът е приел, че услугата по установяване историята на имота и правния анализ на собствеността е изпълнена от съдружниците и управителя на "Агротранс" ООД, които са съдружници и управител в "Технотрейд" ООД, поради което основателно е съмнението относно мотивите за сключване на договора с "Агротранс" ООД и изплащане на сумата от 153 000 лв., тъй като услугата е свързана с изясняване собствеността и историята на собствения имот на "Технотрейд" ООД. Решението в тази си част е правилно. По делото няма спор по фактите. Във връзка с първия довод за неправилност, поради нарушение на разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че посочената забрана за влошаване положението на жалбоподателя се отнася за хипотезата, при която решаващият орган се произнася по същество във връзка с обжалване на РА, а не когато го отменя и връща преписката за нова ревизия. По същество на спора безспорно е установено, че във връзка с продажбата на недвижими имоти по н. а. № 78, том II, рег. № 2026, дело № 181 от 2007 г., касаторът е сключил два идентични договора за поръчка с "Владимир Дистилърс Къмпани" АД и "Агротранс" ООД за осигуряване възможности за продажба на притежавания от него недвижим имот. След реализиране на продажбата на "Владимир Дистилърс Къмпани" АД е заплатено уговореното възнаграждение и същото е признато като разход в хода на ревизията. Спорният момент е следва ли да бъдат признати за данъчни цели разходите направени във връзка със сходни услуги извършени от "Агротранс" ООД. Съгласно уговореното между страните, за изпълнението на договора е предвидено комисионно възнаграждение в размер на 3 % от продажната цена и възнаграждение за извършените консултантски услуги според обема и сложността им, в срок до 30 дни от завършването им. Досежно първата част на уговореното, правилно съдът е приел, че от страна на "Владимир Дистилърс Къмпани" АД е декларирано, че договора е изпълнен съвместно с "Агротранс" ООД, но не може да се разграничи степента на участие на двете дружества, а същевременно съгласно споразумителен протокол от 11.01.2007 г., страните са се съгласили, "Владимир Дистилърс Къмпани" АД да проведе преговори за продажбата на имота, с предложения от него купувач "Петромакс пропъртис България", като на "Владимир Дистилърс Къмпани" АД е изплатено цялото договорено възнаграждение. Досежно възнаграждението за консултантски услуги, правилно съдът е приел, че същото не е конкретизирано по размер към момента на издаване на фактурата и извършване на плащането, а в хода на ревизията са представени споразумителни протоколи за разпределение на разхода по услуги, които са след плащането по фактурата. На следващо място услугата е извършена от съдружниците и управителя на "Технотрейд" ООД, но в качеството им на съдружници и управител на "Агротранс" ООД, което обосновано налага на извода, че разходът по процесната фактура е извършен с цел отклонение от облагане. Този извод се налага и от факта, че консултантска услуга по издирване историята и статута на имотите предмет на нотариалния акт е извършена в полза на купувача "Петромакс пропъртис България" АД, което се установява от писмо вх. № 70-00-02/18.01.2007 г., с което "Агротранс" ООД е уведомило "Технотрейд" ООД, че в изпълнение на договора от 1.11.2007 г. са извършени изискваните от купувача консултантски дейности относно характеристиките на имотите и прилежащите съоръжения, бъдещото им предназначение и анализа на собствеността, както и от приемо-предавателния протокол от 28.02.2007 г., от който се установява, че са извършени консултантски услуги по издирване, комплектоване и анализ на документите за история на собствеността на имотите, като са удовлетворени изцяло изискванията на адвокатската кантора представляваща купувача и финансиращата го банка. С оглед гореизложеното, правилно съдът е приел, че е процесния разход при условията на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е между свързани лица не може да се обоснове по основание и размер и безспорно е довел до намаляване на основата за облагане с корпоративен данък. Искането за спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕО по висящи дела С-285/11 г., С-142/11 г. и С-80/11 г. е неоснователно, предвид обстоятелството, че предмет на настоящото производство е облагане с преки данъци, а не приложение на национални и общностни норми регулиращи ДДС. На следващо място спорът е по установяване на фактите, а не по приложение и тълкуване актове на Общността. Претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 и обстоятелството, че юрисконсултско възнаграждение е присъдено от първоинстанционния съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,