Решение № 16128 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2012 г.

Решение № 16128 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив, срещу решение № 1206 от 21.05.2012 г. по адм. д. № 709/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, седемнадесети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата - Донка Стефанова Куманова, от с. Шишманци, Пловдивска област, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1206 от 21.05.2012 г. по адм. д. № 709/2012 г., Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, седемнадесети състав, е отменил решение № 17 от 18.01.2012 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив и Разпореждане № 156-00-1155-5 от 16.12.2011 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че със заповед № 9 от 14.10.2010 г. на директора на НЧ "Свети свети Кирил и Методий", с. Шишманци, трудовото правоотношение с Куманова е прекратено поради изтичане на уговорения срок, считано от 15.10.2010 г. На 22.10.2010 г. тя се е регистрирала в Дирекция "Бюро по труда" като безработно лице. С разпореждане № 156-00-1155 от 26.10.2010 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на лицето е отпуснато парично обезщетение. С решение от 17.10.2011 г., съобщено на Куманова на същата дата, регистрацията й като безработна е прекратена. Изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица е прекратено с разпореждане № 156-00-1155-4 от 16.12.2011 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица. Едва на 07.10.2011 г., Ръководителят на осигуряването за безработица е изпратил документите за трудовия стаж на Куманова до отдел "Пенсии" при РУСО, гр. Пловдив. В тази връзка са налице и служебна бележка от 11.10.2011 г. от Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и от началник сектор "ПОБГВ" до Директора на дирекция "Бюро по труда". Копия от тези писма не са били изпратени на Куманова. Лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната на лицето с разпореждане № 5108204533 от 10.01.2012 г. Всички тези доказателства са били обсъдени от първоинстанционния съд в тяхната съвкупност и е направена правилна оценка на правнорелевантните факти, без да бъдат допуснати твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е бил приложен и материалния закон и по-точно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 КСО. Лицето е получавало обезщетение за безработица като не е знаело, че е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Хората проявяват недобросъвестност, когато се стремят да получат облага, която не им се следва или която е в размер, по-голям от този, който им се следва. Случаят не е такъв. Ако Куманова бе знаела, че е придобила право на пенсия, то логично и житейски оправдано е тя да поиска отпускане на тази пенсия, чийто месечен размер е по-голям от този на обезщетението за безработица. По делото данните са категорични, че лицето не е получавало едновременно обезщетение за безработица и пенсия. След като е твърдял, че обезщетението за безработица е получено недобросъвестно, то в тежест на административния орган е било да докаже тази недобросъвестност, което той не е сторил. В конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 42, ал. 2 и чл. 54е от КСО, поради което и на основание чл. 114, ал. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осъществените осигурителни плащания не подлежат на връщане. По изложените в настоящите мотиви съображения, касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,