Решение № 10858 от 29.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Хасково, чрез пълномощника юрк. Василева, срещу Решение 481 от 11.07.2022 г., постановено по адм. дело 31/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е обявена нищожността на комбинирана скица за проектиране/виза 2653/10.12.2021 г., издадена от главния архитект на Община Хасково, и е осъдена Община Хасково да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с приложените по делото доказателства е приел, че се издава виза за преместваем обект. Според касатора няма пречка след като дружеството има разрешение за поставяне да поиска да му бъде учредено право на строеж в общински имот, за учредяването на което се изисква издаване на виза за проектиране. Възразява се, че съдът излага бланкетни мотиви и смесва различни процедури, както и обявява нищожността на комбинирана скица за проектиране/виза, като комбинирана скица за проектиране не съществува в правния мир. Твърди се още, че по преписката липсват данни, че тази виза е издадена точно за Кредити Груп ЕООД, доколкото може тя да е инициатива на Община Хасково. Излагат се доводи относно законосъобразността на оспорената виза за проектиране, като издадена в хипотезата на чл. 49, ал. 2 и чл. 50, т. 1, б. в от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, доколкото действащият застроителен план от 1987 г. предвижда един характер на застрояване, а визата друг. Претендира се обезсилване на съдебното решение, евентулано отмяна и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В приложена по делото молба от 15.11.2022 г. се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответниците. Ответниците Х. Кадир и К. Кадир, редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Сепетлиев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът Кредити Груп ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на К. Кадир и Х. Кадир срещу комбинирана скица за проектиране 2653/10.12.2021 г. на поземлен имот с идентификатор 77195.727.319 - общинска собственост, за строеж Обект с обслужващо предназначение в условията на чл. 50, т. 1, б. в от ЗУТ. В скицата е посочено, че същата се издава по молба вх. 53К-753-1/05.11.2021 г. и ще послужи за проектиране. Цитираната молба е подадена от Кредити Груп ЕООД с искане за учредяване и закупуване на право на строеж за търговски обект в имот с идентификатор 77195.727.319 във връзка с издадено разрешение за поставяне. С разрешение за поставяне 402/07.06.2021 г. е разрешено на дружеството поставяне на преместваем обект павилион за търговска дейност, в имот с идентификатор 77195.727.319. С нотариален акт 85, том 1, рег. 2024, дело 609/1999 г. и нотариален акт 596, том III, рег. 3285, дело 289/2009 г. жалбоподателите се легитимират като собственици на жилищна сграда в имот пл. 7376, кв. 3 по плана на гр. Хасково и на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 77195.727.319.1. В производството пред административния съд е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която не са налице в случая условия за времен строеж, тъй като с действащия план за регулация се предвижда застрояване за жилищни нужди в индивидуален УПИ 7346, кв. 754, като с плана за регулация от 2004 г. и 2011 г. е отпаднал плана за застрояване от 1987 г., предвиждащ комплексно жилищно застрояване. С оглед на това вещото лице е дало заключение, че няма нов начин и характер на застрояване, а и предходният план от 1955 г. е приложен на място за УПИ XII, като е осъществено малко едноетажно жилищно застрояване. Установено е от вещото лице, че с обжалваната скица се позволява проектиране на обект с обслужващо предназначение в УПИ XII-7346 за жилищно строителство, с размери 3.50 м./4.50 м. в югозападната част на УПИ-то на разстояние 7.5 м. спрямо източната дворищно-регулационна граница и върху самата улична регулационна граница. За да отмени процесната комбинирана скица за проектиране първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима и основателна. Прието е от съда, че в случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е издадена виза с правно основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 50, т. 1, т. б. в от ЗУТ, и фактическо такова строеж Обект с обслужващо предназначение. Прието е още, че доколкото със заявление 53К-753-1/05.11.2021 г. Кредити Груп ЕООД е поискало, въз основа на издадено разрешително за поставяне 402/07.06.2021 г. и схема, да бъде учредено и закупено правото на строеж за търговски обект, то административният орган е следвало да поиска да бъде направено уточнение на така направеното искане или да приеме, че административното производство по издаването на искания акт е започнало по недопустимо искане, съответно, че за него е възникнало задължението да прекрати административното производство, а вместо това административният орган е издал въз основа на разрешение за поставяне на преместваем обект виза за строеж Обект с обслужващо предназначение. Според административния съд в случая отправеното искане е касаело преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а не строеж по § 5, т. 38 от ЗУТ постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ. Слез анализ на приложимите по отношение на преместваемите обекти разпоредби, съдът е обосновал извод, че в случая е заявено искане и съответно издадена виза за проектиране на преместваем обект, при което следва да се приеме, че производството е започнало по едно недопустимо искане и като издаден в недопустимо производство, оспореният акт страда от тежък порок, водещ до неговата нищожност. С оглед на това, и при съобразяване на чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е обявил процесната комбинирана скица за проектиране за нищожна. Решението е валидно и допустимо, както и правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената комбинирана скица за проектиране 2653/10.12.2021 г., издадена от главния архитект на Община Хасково, съставляваща виза за проектиране по чл. 140, ал. 3, във връзка с чл. 50, т. 1, б. в от ЗУТ, е нищожен акт, доколкото същата е издадена по недопустимо искане. Неправилно обаче съдът приема, че недопустимостта на проведеното административно производство следва от заявено искане и съответно издаване на виза за проектиране на преместваем обект. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. В съответствие с чл. 140, ал. 1 от ЗУТ визата за проектиране се издава на възложителя или упълномощено от него лице и служи за изработване на инвестиционен проект, след одобряване на който се издава разрешение за строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. първо от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В конкретния случай, видно от изрично указаното в комбинирана скица за проектиране, същата се издава за проектиране на строеж Обект с обслужващо предназначение в имот с идентификатор 77195.727.319 и по молба вх. 53К-753-1/05.11.2021 г. Цитираната молба е подадена от Кредити Груп ЕООД с искане за учредяване и закупуване на право на строеж за търговски обект в имот с идентификатор 77195.727.319, за който не е спорно по делото, че е общинска собственост. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на Кредити Груп ЕООД с разрешение за поставяне 402/07.06.2021 г. е разрешено поставяне на павилион за търговска дейност в процесния имот. По делото не се установява обаче, а и такива твърдения липсват, дружеството заявител, да се легитимира като лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, изр. първо от ЗУТ, доколкото същото няма право на собственост върху имота, за който е издадена визата за проектиране, нито в негова полза е учредено право на строеж в този имот или е налице за дружеството право да строи в този имот по силата на закон. Обстоятелството, че на дружеството е разрешено поставяне на преместваем обект в процесния имот не придава на същото нито качеството на възложител, нито на упълномощено лице, за да е налице законовата предпоставка на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ за издаване на виза по искане на това лице. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че по преписката липсват данни оспорената виза да е издадена точно за Кредити Груп ЕООД, доколкото може тя да е инициатива на Община Хасково. Както беше посочено по-горе изрично в самата комбинирана скица за проектиране е посочено, че същата се издава по молба вх. 53К-753-1/05.11.2021 г., която е и подадена именно от Кредити Груп ЕООД, а не от представляващия Община Хасково кмет. Поради и което не следва да се приема, че същата е издадена по искане на собственика на имот с идентификатор 77195.727.319. В административното производство административният орган е обвързан с искането на молителя, доколкото то определя предмета на производството и следва да се произнася само съобразно същото. В случая, видно от съдържанието на заявление вх. 53К-753-1/05.11.2021 г., във връзка и с което е издадена процесната комбинирана скица за проектиране, Кредити Груп ЕООД е поискал от кмета на Община Хасково учредяване и закупуване на право на строеж за търговски обект в имот с идентификатор 77195.727.319. Искане до главния архитект на Община Хасково за издаване на виза за проектиране на строеж Обект с обслужващо предназначение, съответно търговски обект, не е било отправено. При така установеното настоящата съдебна инстанция намира, че главният архитект на Община Хасково недопустимо е издал процесната виза за проектиране на строеж Обект с обслужващо предназначение, както поради липсата на сезиране на този орган, така и поради липсата на такова искане в заявлението на Кредити Груп ЕООД. Искането на дружеството, адресирано до кмета на Община Хасково, е било за учредяване на право на строеж в общинския имот, което право не се учредява от главния архитект на общината чрез издаване на виза за проектиране, която и не е част от едно производство, което предхожда процедурата по учредяване на право на строеж, каквито доводи релевира касатора в касационната жалба. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ регламентира, че право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план, както и без търг или конкурс след решение на общинския съвет, но при определени условия, визирани в ал. 4, ал. 5 и ал. 6 на чл. 37 от ЗОбС. Следователно, издавайки процесната виза главният архитект на общината е надхвърлил правомощията си, които са ограничени от заявеното искане и преценката на вещните права на заявителя. С оглед на това произнасянето на органа по недопустимо искане, с което и същият не е изрично сезиран, води до опорочаване на оспорения административен акт до степен на нищожност, както и правилно приема като краен резултат първоинстанционният съд. При така обективираните факти, като е приел като краен резултат, че обжалваната комбинирана скица за проектиране, е нищожен административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответниците Х. Кадир и К. Кадир за присъждане на съдебни разноски, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. С молба от 15.11.2022 г. касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на останалите страни, което настоящият състав намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и проведеното едно открито съдебно заседание, на което и заседание не е присъствал процесуалният представител на тези двама ответници. Общата дължима сума на разноските следва да бъде редуцирана при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер на адвокатското възнаграждение, определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 900 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,