Решение № 16923 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6229/2013 г.

Решение № 16923 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6229/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Иванка Върбанова Симеонова, Камен Симеонов Симеонов и Калоян Симеонов Симеонов и тримата от гр. Варна срещу решение № 512 от 28.02.2013 г. постановено по адм. дело № 2892/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта му, с която са отхвърлени първоначалните им жалби срещу заповед № ДК-02-СИР-108 от 20.06.2012 г. на началника на РДНСК - Североизточен район. Иска се отмяна на същото и произнасяне по съществото на спора с ново решение, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът по жалбата - началника на РДНСК - Североизточен район, чрез своя процесуален представител в с. з. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение състав на Административен съд - Варна е отменил заповед № ДК-02-СИР-108 от 20.06.2012 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, в частта й, с която е наредено премахването на установения незаконен строеж "Основен ремонт и реконструкция на аптека за растителна защита и кантора за консултантска дейност" в УПИ Х-5, кв. 339 по плана на 9-ти м. р., гр. Варна, като се премахват двата нови санитарни възела. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на настоящите касатори, депозирана срещу заповед № ДК-02-СИР-108 от 20.06.2012 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, в частта й, с която е наредено премахването на установения незаконен строеж "Основен ремонт и реконструкция на аптека за растителна защита и кантора за консултантска дейност" в УПИ Х-5, кв. 339 по плана на 9-ти м. р., гр. Варна, като е разпоредено да се премахне покрива на сградата с нова таванска и покривна конструкция. Предмет на обжалване пред касационната инстанция е само отхвърлителното решение на съда. За да постанови решението си в тази му част, съдът е приел, че за процесния ремонт на покрива на постройката, не е налице хипотезата по чл. 196, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като правилно и законосъобразно РДНСК - СИР е квалифицирал на изпълнените СМР по покрива на сградата като подлежащ на премахване незаконен строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. За строителните действия, дължими по чл. 195, ал. 3 ЗУТ за предотвратяване на увреждането или разрушаването на строеж в резултат на авария или други обстоятелства, не са необходими строителни книжа. Целта на нормата е да премахне възникналата опасност за строежа, затова предпоставянето на необходимите укрепителни или възстановителни работи от издаването на строителни книжа е несъвместимо с изискването на нормата за тяхната незабавност. Достатъчно за законосъобразността им е те да са предприети при налична към момента на извършването им опасност за строежа и без тях запазването му да е невъзможно, ето защо, ако са в тези рамки, не могат да бъдат третирани като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. В случая обаче, видно от представените по делото доказателства не е била налице възникнала опасност за строежа, която да налага незабавно извършване на СМР, с цел предотвратяване настъпването на опасни последици. Жалбоподателите с уведомление от 29.07.2010 г. са известили кмета на район "Одесос", че през месец август 2010 г. се налага да направят основен ремонт на покрива, но не са изтъкнали аварии или други обстоятелства, застрашаващи обекта с разрушаване или увреждане, които да навеждат на изводи относно наличие на хипотезата по чл. 195, ал. 3 от ЗУТ. Ремонтът е извършен в края на 2010 г., както е установил първоинстанционният съд, като се касае за основен ремонт по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който представлява "строеж" и за който са необходими одобрени строителни книжа. Правилно съдът приел, че е налице незаконен строеж и е потвърдил заповедта в частта й относно СМР на покрива, поради което решението в обжалваната част следва да се остави в сила. Разноски по делото се претендират само от касаторите. С оглед изхода от делото обаче, такива не им се дължат. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение