Решение № 537 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12257/2016 г.

Решение № 537 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12257/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и две частни жалби, подадени от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 240/15.07.2016 г., постановено по адм. дело № 121/2016 г. от Административен съд Д., с което е отменена негова Заповед № РД-14/16.02.2016 г. г. и преписката е върната за ново произнасяне, срещу определение № 209 от 24.08.2016 г., с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта относно разноските и срещу определение № 234 от 28.09.2016 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на определение № 209 от 24.08.2016 г., постановено по същото дело. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Наведени са и доводи за недопустимост на решението. По наведени в частните жалби доводи за неправилността им се иска отмяната им. Ответникът по касационната жалба - "Буцефал 72" ЕООД не изпраща представител и не взема становище по касационната и частните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение по жалба на "Буцефал 72" ЕООД, с управител Н. Б. Ю. отменя заповед № РД-14/16.02.2016 г. за разпределяне на индивидуални квоти за улов на калкан през 2016 г., в частта й относно заявление № 70 00-1282/27.01.2016 г., подадена от посоченото дружество, като при извършената проверка за законосъобразност установява, че същата е постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебния акт. Няма спор, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, с който са засегнати права и законни интереси на оспорващото я дружество. При това съдът правилно при извършената проверка за редовност и допустимост на жалбата приема, че същата е допустима и постановява решението си след надлежно сезиране в рамките на своята компетентност. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са и наведените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при конституирани на страните в производството. Правилно е прието, че жалбата е насочена срещу административния акт в частта му, касаеща невключване на жалбодателя в списъка по чл. 17, ал. 12, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) на одобрените риболовни кораби за улов на квотирани видове риба, одобрен със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, като в тази част не се засягат права и законни интереси на включените в списъка. Включването или не на това лице в квотата, няма да предизвика промяна в усвояването на квотата за улов на калкан за 2016 г. В тази връзка следва да бъде посочен и факта, че именно административният орган в изпълнение на задълженията си по чл. 152, ал. 3 АПК прилага списък на страните в административното производство, включващ единствено страните, конституирани от съда (л. 21 от първоинстанционното дело). Въз основа на представените с административната преписка доказателства и от съдържанието на оспорения административен акт обосновано в обжалваното решение е прието, че същият е постановен от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма. Наведените доводи, че в случая липсва препращане на ЗРА към АПК будят недоумение, доколкото при липсата на изисквания към формата акта в специалния закон, какъвто е ЗРА без съмнение са приложими общите правила за формата на административните актове, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. В случая липсват изложение на фактическите и правни основания обусловили постановяването на акта в оспорената му част. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Представеното по делото наказателно постановление № 02-58/21.12.2015 г. на първо място е издадено за извършено нарушение от физическото лице Н. Б. Ю. (както е записано в постановлението, а не от Н. Б. Ю.) по чл. 18г, ал. 4 от ЗРА, при което не може да обоснове извод за извършено нарушение от страна на представляваното от него дружество, което не е включено в заповедта, както и за извършено такова с риболовния кораб 62-45, собственост на жалбоподателя, като не на последно място следва да бъде посочен и установеният от първоинстанционния съд факт, че по преписката липсват данни това наказателно постановление да е породило правно действие, тъй като към момента на издаване на заповедта по оспорването на същото е било налице висящо съдебно производство - а. н. д. № 99/2016 г. по описа на Районен съд К., чието първо заседание е проведено на 13.05.2016 г. Представеното по преписката уведомително писмо на началник сектор "Център за наблюдение на риболовните кораби" ИАРА от 18.05.2016 г. е съставено за нуждите на съдебното производство и не представлява част от административната преписка. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка правилно и обосновано първоинстанционния съд приема, че в случая жалбодателя не е включен в оспорената заповед в нарушение на приложимите материално правни норми, тъй като липсват доказателства за липсата на предпоставките по чл. 17, ал. 12, т. т. 1 и 2 ЗРА и за извършено нарушение. Правилни са и оспорените два определения, постановени от първоинстанционния съд по същото дело. Частната жалба, подадена срещу определение № 209/24.08.2016 г., с която съдът е отхвърлил искането на ИАРА за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. Правилно при постановената с решението отмяна на оспорения административен акт и при съобразяване на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника е осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 300 лв. от които 50 лв. - заплатена държавна такса от жалбоподателя и 250 лв. представляваща заплатен хонорар за един адвокат. При това правилно съдът с определение № 209 от 24.08.2016 г. отхвърля искането за изменение на решението в тази му част, тъй като липсва основание за това. От доказателствата по делото безспорно е установено заплащането на държавната такса от страна на жалбоподателя, както и заплащането на адвокатския хонорар, като отразеното в пълномощното има характер на разписка. Обстоятелството, че в него не е отразено повторно в бланката размера на заплатения хонорар в графата "в брой" не обуславя извод за липсата на заплащането му, още по-малко такъв извод може да бъде направен от договорения между страните размер. Неоснователна е и частната жалба против определение № 234 от 28.09.2016 г., с което правилно е оставена без разглеждане като недопустима молбата за изменение на определението, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските. Искането е процесуално недопустимо, тъй като липсва възможност за изменение на определението от съда, който го е постановил, тъй като подлежи на контрол по реда, по който подлежи на обжалване решението - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваните решение и определения са правилни и следва да бъдат оставени в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение