Решение № 3484 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Николов от Видин против решение 154/13.11.2023г. постановено по адм. д. 99/2023г. по описа на Административен съд Видин. С решението е отхвърлено оспорването на касатора срещу Заповед 368з-648/6.04.2023г., издадена от директора на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Видин, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на Е. Николов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Съдът не бил съобразил че заповедта е издадена след предвидения в закона срок. Дисциплинарното обвинение останало недоказано. Иска отмяна на решението. Ответникът директор на ОД на МВР Видин, чрез процесуалния си представител, в писмена защита, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В условия на евентуалност, твърди прекомерност на адвокатско възнаграждение заплатено от касатора, ако такова е претендирано. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за липса на основания за отмяна на оспореното решение. Оспорването правилно била отхвърлено. Решението следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, по време на проведеното дисциплинарно производство. Обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до извод, че Николов е извършил описаното в оспорената заповед деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган и за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Решението е правилно. Неоснователен е доводът, съдържащ се в касационната жалба за неспазване на предвидените в ЗМВР срокове за налагане на наказанието, в частност, че заповедта е издадена след изтичане на предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР двумесечен срок от откриване на нарушението. Отговор на въпроса, кога нарушението е открито дава нормата на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а от своя страна нарушението е счита за открито, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Разследващата фаза на процесното дисциплинарно производство е приключило със становище изготвено по реда на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР и изпратено на ДНО с рег. 1786р-5906/21.03.2023 г. Заедно със становището са на тази дата материалите от дисциплинарното производството са постъпили при ДНО. Следователно заповед 368з-648/6.04.2023г., издадена от директора на ОД на МВР - Видин е издадена в сроковете предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователно е и основното възражение на касационния жалбоподател, че дисциплинарното обвинение е останало недоказано. Първоинстанционният съд, е анализирал събраните по делото доказателства и обосновано е приел за доказано, описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Правилно е прието, че на посочените в заповедта дата и място касаторът е употребил наркотично вещество кокаин, което обстоятелство е станало известно на широк кръг лица. В дисциплинарното производство са събрани две групи свидетелски показания. Но докато едните свидетели твърдят, че не са виждали Николов да приема наркотични вещества твърдение, което само по себе си не означава, че не е приел такива, другата група свидетели твърдят, че са видели как касаторът е употребил кокаин. Химикотоксилогичното изследване е установило в пробите на Николов наличието на кокаин. Правилно не са кредитирани твърденията на жалбоподателя, че установеното в кръвта му наличие на метоболити на наркотичното вещество кокаин се дължи на обстоятелството, че веществото е поставено без негово знание в чашата му от неизвестно лице. Твърденията му са останали недоказани и са негова защитна теза, която не е в състояние да опровергае доказателствата в противната посока. В заключение като е отхвърлил оспорването, Административен съд Видин е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер 100,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,