Решение № 11936 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14856/2014 г.

Решение № 11936 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14856/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна срещу Решение № 2206 от 7.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1186/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 031303708/19.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 894/28.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна и изменено с определение № 4299/30.10.2014 г. в частта за разноските с присъдена сума 3 350 лв. в полза на дружеството-жалбоподател. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като съдът абсолютно необосновано и без да провери съдържанието за заповедите, приложени по делото, обявява за нищожен РА. Излага доводи за валидност на РА с обосновка, че ревизията е възложена от териториално компетентен орган. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително и в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба - "Глаза БГ" ЕООД изразява становище за нейната неоснователност, претендира решението да бъде оставено в сила по съображения изложени в писмен отговор изготвен от упълномощен адвокат. Претендира разноски за касационната инстанция - внесено адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства и списък за разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, счита жалбата за процесуално допустима и разгледана по същество, за основателна. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на РА за установени задължения на "Глаза БГ" ООД по ЗДДС и ЗКПО. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите, който е издал процесната Заповед за възлагане на ревизия № 13016285 от 25.04.2013 г. е териториално компетентен само за ИРМ - Разград, а не за цялата териториална дирекция - Варна, в чийто район се намира седалището на ревизираното дружество. Преценил е при тези данни, че както ЗВР, така и РА са издадени от некомпетентен орган. Решението е неправилно и в противоречие с постановеното Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 4/2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор. С факта на посочване на органа в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният такъв придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. На територията на страната са създадени пет териториални дирекции със седалища в: гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Бургас и гр. Велико Търново, чиито териториални обхвати и обхвати на дейност съвпадат с тези на конкретно посочени, съответно закрити бивши териториални дирекции със седалища във всеки областен град. Всяка една от тези пет териториални дирекции се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. Съдиите от Общото събрание на колегиите на ВАС приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Намират, че в случаи като процесния, заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е валиден административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. Като е достигнал до други изводи относно липсата на компетентност на органа, определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение