Решение № 8542 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11623/2020 г.
ВАСОсмо отделение14.07.2021 г.
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 5273/26.04.2021 г., постановено по адм. д. 11623/2020 г. по описа на ВАС, осмо отделение, катоВМЕСТО ОСЪЖДА ЕТД. Павлова, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Генерал Тошево, [улица], представлявано от Д. Павлова, да заплати на Националната агенция за приходите 2 013,52 /две хиляди и тринадесет лева и петдесет и две стотинки/ лева, разноски по делото за две съдебни инстанции ДА СЕ ЧЕТЕ ОСЪЖДА ЕТД. Павлова, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Генерал Тошево, [улица], представлявано от Д. Павлова, да заплати на Националната агенция за приходите 4 057,04 /четири хиляди и петдесет и седем лева и четири стотинки/ лева, разноски по делото за две съдебни инстанции.РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 175 от АПК. Образувано е по постъпила молба от Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, подадена от упълномощения му процесуален представител юрк. М. Марчева, с която на основание чл. 248 от ГПК се иска изменение на Решение 5273/26.04.2021 г., постановено по адм. дело 11623/2020 г. на ВАС, в частта му за разноските. Сочи се, че с оглед крайното решение на спора и частичното отхвърляне на жалбата, в мотивите на съдебния акт е посочено, че касаторът ЕТ Д. Павлова следва да заплати на НАП сумата от 4 057,04 лева, разноски за две съдебни инстанции, а с диспозитива е осъден да заплати само сумата 2 013,52 лв. Счита, че на Дирекция ОДОП се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 204,10 лева за една инстанция или 4 408,20 лева заедно със сторените разноски от 30 лв. за частната жалба, или общо 4 438,20 лева. Иска се изменение на решението в частта на разноските, като на Дирекция ОДОП бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съответно с отхвърлената част от жалбата на ЕТ Д. Павлова. Ответникът по молбата - ЕТ Д. Павлова, оспорва искането по подробни съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Върховният административен съд, в настоящия състав на осмо отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: При конкретно установените факти по делото и всъщност наличието на несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, настоящият съдебен състав квалифицира искането като такова с правно основание чл. 175 от АПК. Искането ое е подадено от надлежна страна, същото не е скрепено със срок, поради което е и процесуално допустимо. По правилото на чл. 175, ал. 1 от АПК искането се разглежда в закрито съдебно заседание без призоваване на страните. По същество счита молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 от АПК за основателна. Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че под явна фактическа грешка следва да се разбира всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В случая се установява очевидна неточност по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, основаващо се на грешно посочен в последния абзац на диспозитива на окончателния съдебен акт размер на дължимите от ЕТ Д. Павлова на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП разноски. С решението, чиято поправка се иска, частично е отхвърлена жалбата на ЕТ Д. Павлова срещу оспорения ревизионен акт. Видно от мотивите на Решение 5273/26.04.2021 г., постановено по адм. дело 11623/2020 г. на ВАС е допусната очевидна фактическа грешка относно размерът на дължимите от касатора разноски, като е налице противоречие между истинската воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. В мотивите на решението е посочен правилният размер на полагащите се на Дирекция ОДОП гр. Варна разноски за две съдебни инстанции, като ясно е отграничен размерът на разноските за всяка съдебна инстанция, а именно 2 013,52 лева, както и е посочена отделно държавната такса за подадената частна жалба в размер на 30 лева, съответно е изчислена крайната сума на полагащите се на ОДОП гр. Варна разноски. Същите, съобразно общия материален интерес и отхвърлената част от жалбата на ЕТ, възлизат на 4 057,04 лева (разноските се изчисляват по съразмерност) заедно с държавната такса по частната жалба. Установява се, че в последния абзац на диспозитива на решението, неправилно съдът е посочил сумата от 2 013,52 лева като обща сума на дължими разноски за две съдебни инстанции, докато видно от мотивите това е сумата на разноските за всяка инстанция. Тази неточност следва да бъде отстранена чрез поправка на очевидна фактическа грешка. По тези съображения и на основание чл. 175 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,