Решение № 6971 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2021 г.

от 11.11.2019 г. на Главен експерт – архитект при община Бургас, с което е прието, че строеж "жилищна сграда", находяща се в УПИ ХVI - 606, кв. 60 по плана на гр. Българово, обл. Бургас, с административен адрес [улица] не е търпим строеж. Производството по отношение на другия касатор Я. Т. е прекратено, поради неотстранени нередовности в касационната жалба. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът не е установил безспорно релевантните към спора факти, а именно годината на построяване на спорния строеж, както и дали същият е бил допустим по нормите за устройство на територията, действали към момента на построяването му. Твърди, че от приетата по делото експертиза е установено, че сградата не е била събаряна, а само ремонтирана, както и от доказателствата е установено, че е била построена и съществувала към 1966 г., но не е установено по действащите тогава планове каква е била конфигурацията на парцела, в който се намира и съответно била ли е допустима като разположение по тогавашните устройствени правила. Иска оспореното съдебно решение да се отмени. Ответникът Главен експерт – архитект при община Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Б., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Конституираната като ответник Я. Т. не изразява становище, различно от изложеното в касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Бургас е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия с представена по делото заповед № 494 от 23.02.2016 г. на главния архитект на община Бургас, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод за материална законосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за търпимост, тъй като е приел, че жалбоподателите в първата инстанция с показанията на свидетеля К. са искали да докажат, че спорният строеж е бил построен още преди приемането на плана на гр. Българово от 1966 г. Приел е обаче, че от доказателствата, включително приетата по делото СТЕ, не се установява сградата да е била построена преди приемането на плана от 1966 г., тъй като от скицата – извадка от този план и от кадастралната карта е видно, че се касае за различни сгради по контури, местоположение, размери и разположение с оглед посоката север – юг. Поради това е приел, че не може да се направи извод, че сградата във вида, в който се претендира, е съществувала по време на заснемането на плана от 1966 г. Посочил е, че в тогавашния парцел № XVI – 458, съответстващ на сегашния УПИ № XVI - 606 е имало полумасивна жилищна сграда, но тази сграда е била друга, различна от спорната по делото. По тези съображения приема, че годината на построяване на спорната сграда е 1986 г., така както е посочена в представените декларации от заявителите в административното производство, която се потвърждава и от приетата по делото СТЕ с оглед установените вложени материали и изпълнение на строителството. Приел е, че разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ е по – благоприятна от § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ, тъй като изисква съответствие на строежа само и единствено с нормите по устройство на територията действали към извършване на строежа или по сега действащите, без да изисква съответствие с ПУП, поради което е приложил тази разпоредба при изследване на търпимостта на сградата. Достигнал е до извод, че спорната сграда не е допълващо застрояване, като единствена в имота, поради което същата е основно застрояване, и не отговаря на изискванията на отстояние по чл. 31 ЗУТ до страничната регулационна граница към УПИ XVII – 607, към която съобразно СТЕ отстоянието е около 1, 00 м. Посочил е, че такова изискване е важало и по ЗТСУ ; и Наредба № 5 от 26.07.1995 г. ; за правилата и норми по териториално и селищно устройство, на което спорната сграда също не съответства. Тъй като е обосновал извод за това, че сградата не представлява допълващо застрояване, е приел, че са неприложими разпоредбите на чл. 42, ал. 2 ЗУТ и чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ ; , допускащи ситуирането на допълващо застрояване на регулационната линия на имот, а и е посочил, че спорната сграда не се намира и на регулационната линия. По тези мотиви е приел, че спорният строеж не е търпим и съответно правилно е отказано издаването на удостоверение за търпимост, поради което е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установява, че е заявена за издаване на удостоверение за търпимост строеж масивна едноетажна сграда с тавански етаж (бивша стопанска), находяща се в УПИ XVI – 606, кв. 60, гр. Българово по представени декларации на заявителите към искането за издаване на удостоверение за търпимост, като е посочено, че постройката е изградена от наследодателя на жалбоподателите в първата инстанция Н. К. до края на 1986 г. От представен по делото нотариален акт № 86, том Х, д. № 3201/1994 г. се установява, че Н. К. и съпругата му са прехвърлили на сина си А. Г., пряк наследодател и брат на жалбоподателите в първата инстанция следния имот: дворно място в гр. Българово, представляващо парцел XVI – 606 (погрешно посочен 608, предвид посочените в нотариалния акт граници, които съответстват на имот 606), кв. 60, ведно със застроената в парцела стопанска сграда срещу задължение за издръжка и гледане и със запазване за Н. К. и съпругата му на правото на обитаване на стопанската сграда. От така цитираните доказателства може да се направи извод, че спорният строеж е построен като стопанска сграда, но неясно в кой период /по свидетелските показания около или преди 1966 г./, като в последващ период, най – вероятно преди 1986 г. е бил преустроен и пригоден за живеене. Доказателства обаче в тази насока не са събрани. Не е установено дали спорният строеж е възникнал като стопанска сграда и в кой период, съответно кога същата е била пригодена за живеене. Позоваването от съда на представения по делото регулационен и застроителен план от 1966 г. е неотносимо за спорния строеж. Действително в този план е отразена като запазваща се полумасивна сграда в парцел XVI – 458 (стария номер на парцел № XVI - 606), която е с различно местоположение и конфигурация от спорния по делото строеж. Подробните устройствени планове обаче отразяват по принцип само основното застрояване в имотите, но не и допълващото или второстепенното или временното такова по аргумент от чл. 106, ал. 2 ППЗТСУ ; , чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ , чл. 140, ал. 3 ЗУТ. Т. е. ако спорната сграда е била построена като стопанска такава, то тя като елемент от второстепенното застрояване не се отразява в подробните устройствени планове – регулационни и застроителни. Кадастралните планове отразяват съществуващото на място положение досежно налични сгради в имотите без значение дали са на основното или допълващото застрояване, законно или незаконно построени. Т. е. кадастралните планове за района, одобрени в твърдения в производството период на построяване на сградата – около 1966 г. - като стопанска такава, могат да бъдат меродавно доказателства за евентуалното съществуване на същата към твърдяния период или не, съответно за нейното местоположение – дали е била разположена на имотната граница или навътре в имота, съответно в тази връзка да се направи преценка дали е била като такава допустима по нормите, действали към извършването й. Доказателства в тази насока не са били събрани от съда, включително с използване на специални знания – не е поставен такъв въпрос на приетите по делото основна и допълнителна СТЕ, а именно да се представят извадки от кадастралните планове за район в релевантния период. Предвид твърденията в представените декларации от заявителите, навеждащи на евентуално преустройство на стопанската сграда в по – късен период в такава с възможност за живеене, също не е установено дали се касае за изначално изградена жилищна сграда или преустроена стопанска такава, тъй като ако е преустроена, то съответствие на същата и допустимостта следва да се установява именно по отношение на такъв строеж – стопанска сграда, преустроена за живеене или с пригодени помещения за живеене, както е заявена и в декларациите в административното производство, съответно към кой период това се е случила, съответно било ли е допустимо по правилата и нормите по устройство на територията, когато е извършено. Тези установявания са от значение за правилното прилагане на релевантната правна норма, а именно § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ. § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не се явява по –благоприятна по отношение на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, а само добавя нов период, в който е приложима строителната амнистия, като тя е приложима само за строежи изградени след изтичане на релевантните периоди, визирани в § 16 ДР на ЗУТ. Едва след като бъде установен периода, в който е построена спорната сграда и дали е построена като стопанска такава (за който вид няма изискване за отразяване на регулационния и застроителен план), местоположението й към построяването й, съответно кога е извършено, ако е извършено преустройство на същата в такава за живеене или с помещения за живеене (ЗТСУ, ППЗТСУ и нормативните актове по приложението им в определени случаи допускат изграждане на стопански постройки с помещения за обитаване), може да се направи преценка дали тя съответства на подробния градоустройствен план и правилата и нормите по устройство на територията, към момента на изграждането й, което е една от предпоставките за търпимост на строежите. Само след изясняване на горните обстоятелства и събиране на съответните доказателства, може да бъде установено дали са налице условията по § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ за приемане на спорния строеж за търпим. Като е достигнал до извод за законосъобразност на постановения отказ без да изясни всички относими за спора факти и обстоятелства и да събере относимите доказателства, съдът е постановил оспореното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Бургас. При новото разглеждане съдът следва да установи, включително с използването на специални знания, към кой период е построена спорната сграда, като стопанска постройка ли е построена и местоположението й по кадастралния план към момента на построяването й, съответно към кой момент е извършено преустройството и промяната на предназначението й от стопанска в жилищна и дали същата е с изцяло променено предназначение или частично - с помещения за обитаване и запазени стопански помещения. Съответно към момента на тези промени представлява ли извършеното незаконен строеж и какви са били нормите по устройство на територията и допускат ли те тези промени, съобразно местоположението и параметрите на постройката. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.