Решение № 15680 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10660/2020 г.
ВАСI отделение17.12.2020 г.докладчик т Йордан Константинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 761 от 23.07.2020 г. на Административен съд – София област, седми състав, постановено по адм. д. № 1367/2019 г., ОСЪЖДА "Н. Велков" ООД, ЕИК 131456427, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. "Седемнадесети ноември" № 44, представлявано от управителя Н. Велков, да заплати на Национална агенция по приходите – гр. София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 4903, 15 /четири хиляди деветстотин и три лева и петнадесет стотинки/ лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15680 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10660/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 761 от 23.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1367/19 г. Административен съд – София - област, 7 - ми състав, е отхвърлил жалбата на "Н. Велков" ООД, ЕИК 131456427, със седалище и адрес на управление гр. София/правилното е Ботевград/, ул. "Седемнадесети ноември" № 44, представлявано от управителя Н. Велков, действащ чрез процесуалните си представители Иванова и Иванчева, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р – 22002218003495 – 091 - 001/20.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1559 от 16.09.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 153 601, 82 лв. за данъчни периоди 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11 на 2013 г. и 01, 02, 03, 04 и 05 на 2014 г. по фактурите издадени от ЕТ "Р. 75 – Ж. Пейчева", "Миков Син – 2008" ЕООД, "Алпери 87" ЕООД, "Пи Ен Трейдинг" ЕООД и ЕТ "Форест – А. Андреев" и е определена лихва за забава на стойност 83 713, 61 лв.
С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 6 276, 31 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Н. Велков" ООД, ЕИК 131456427, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. "Седемнадесети ноември" № 44, представлявано от управителя Н. Велков, чрез адвокатско сдружение "Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници", с пълномощник адв. Н. Иванова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София област и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи оспорения ревизионен акт за нищожен. Алтернативно се поддържа искане след отмяна на решението настоящата съдебна инстанция да постанови друго, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София чрез своя процесуален представител юрк. В. Минкова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсутлско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Административен съд – София област е отхвърлил жалбата на "Н. Велков" ООД, ЕИК 131456427, със седалище и адрес на управление гр. София/правилното е Ботевград/, ул. "Седемнадесети ноември" № 44, представлявано от управителя Н. Велков, действащ чрез процесуалните си представители Иванова и Иванчева, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р – 22002218003495 – 091 - 001/20.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1559 от 16.09.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 153 601, 82 лв. за данъчни периоди 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11 на 2013 г. и 01, 02, 03, 04 и 05 на 2014 г. по фактурите издадени от ЕТ "Р. 75 – Ж. Пейчева", "Миков Син – 2008" ЕООД, "Алпери 87" ЕООД, "Пи Ен Трейдинг" ЕООД и ЕТ"Форест – А. Андреев" и е определена лихва за забава на стойност 83 713, 61 лв.
Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесния ревизионен акт, събраните в хода на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури, проведеното административно оспорване на ревизионния акт, събраните в хода на делото допълнителни писмени и гласни доказателства, както и заключението на назначената съдебно-графологическа експертиза.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, има предвиденото в чл. 120 ДОПК съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Решаващите мотиви на първоинстанционния съд по отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт са изложени на стр7. и сл. от решението, съответно л. 540 и сл. от първоинстанционното дело. На отделен ред решаващият съд е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства за всеки един от доставчиците ЕТ "Р. 75 – Ж. Пейчева", "Миков Син – 2008" ЕООД, "Алпери 87" ЕООД, "Пи Ен Трейдинг" ЕООД и ЕТ"Форест – А. Андреев", ангажираните допълнително доказателства от жалбоподателя, както и защо приема издаденият ревизионен акт за законосъобразен и правилен.
Решението на Административен съд – София област е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на дружество "Н. Велков" ООД, ЕИК 131456427, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. На първо място се правят оплаквания за нищожност на оспорения акт поради обстоятелството, че заповедта за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и самият акт не са подписани с валиден електронен подпис. На отделен ред впоследствие се излагат доводи, че неправилно административният съд е приел, че оспореният ревизионният акт е обоснован на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. Излагат се конкретни аргументи в подкрепа на всяко едно от оплакванията относно изводите на първоинстанционния съд за липса на реални доставки за всеки един от посочените по-горе доставчици..
По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Възражението за нищожност на оспорения ревизионен акт поради порок на електронния подпис на лицата, които са подписали, не е правено и не е обсъждано в първоинстанционното производство. Доколкото валидността на ревизионният акт е свързана с правилното приложение на материалния закон, за което касационната инстанция следи служебно по силата на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид забраната на чл. 177, ал. 3 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, настоящата съдебна инстанция намира, че няма пречка да се произнесе по така направеното възражение. Същото е неоснователно.
От данните по делото е видно, че първоначалната заповед за възлагане на ревизия, последващата такава за продължаване на срока, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Електронните документи са представени по делото с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител преписи, което е процесуално допустимво съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. От цитираната разпоредба е видно, че страната е длъжна да представи документа в електронен вид, при поискване.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният подпис идва да установи по безспорен начин изявлението на определено лице, обективирано по електронен път. Ето защо ЗЕДЕП поставя редица изисквания към този подпис. С. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис, а в цитираната алинея трета е посочено, че квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 от същия закон. Тези изисквания са следните: подписът да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от същия закон и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа.
Оспорените документи от жалбоподателя се намират по делото както следва:
- Първоначалната заповед за възлагане на ревизия № Р – 22002218003495 – 020 – 001 от 15.06.2018 г. е на л. 37 от първоинстанционното дело. Същата е подписана с квалифициран електронен подпис от М. Станулова, в качеството й на заместващ К. Методиева. Заповедта за заместване на К. Методиева от М. Станулова № РД – 84-2200-600/21.05.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София е приложена на л. 31 от делото, а заповедта за определяне на компетентен орган и за заместване № РД – 01 – 803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП е приложена на л. 28 – 30 от делото.
- Последващата заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р – 22002218003495 – 020 – 002/11.09.2018 г. е приложена л. 34 от делото. Същата е подписана с квалифициран електронен подпис от К. Методиева.
- Ревизионният доклад № Р – 22002218003495 – 092 – 001 от 08.01.2019 г. е приложен на стр. 40 – 80 от делото. Подписан е с квалифициран електронен подпис от В. Лозанова, на длъжност главен инспектор по приходите и Е. Вълчева на длъжност главен инспектор по приходите.
- Съставеният ревизионен акт № Р – 22002218003495 – 091 – 001/20.03.2019 г. е приложен на л. 84 и сл. от делото. Същият е подписан с квалифициран електронен подпис от К. Методиева, на длъжност началник на сектор и В. Лозанова, на длъжност главен инспектор по приходите.
Посочените заповеди, ревизионен доклад и ревизионен акт са подписани с квалифицирани електрони подписи, придружени от издадени от доставчика на удостоверителни услуги удостоверения за КЕП, отговарящи на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕП и удостоверяващи връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа.
При извършена от настоящата съдебна инстанция проверка за валидност на електронните подписи на посочените по-горе лица на адрес: https: //www. b-trust. bg/services/certificate-search се установява, че същите са притежавали валиден електронен подпис към датата на полагането му под съответния документ.
Предвид изложеното следва да бъде прието, че както заповедите за възлагане на ревизия, така и ревизионните доклад и акт са подписани от надлежно оправомощени лица, притежаващи валиден електронен подпис.
В този смисъл възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения ревизионен акт се явява неоснователно.
Останалите оплаквания на касатора са свързани с изводите по същество на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. В тази насока се навеждат доводи, че от страната са ангажирани множество доказателства, в това число писмени, гласни и съдебно счетоводна експертиза, които по несъмнен и категоричен начин установяват както реалността на процесните доставки, така и обстоятелството, че те са ползвани в икономическата дейност на задълженото лице. Посочва се, че в противоречие на тези доказателства, както и на съдебната практика, в това число тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, първоинстанционният съд е приел, че липсват реални доставки и неправилно и необосновано е отхвърлил жалбата като неоснователна.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че основната дейност на ревизираното лице е автомобилен транспорт в страната и чужбина със собствени автомобили, за което то притежава товарни автомобила, ремаркета към тях, ремонтно хале, склад, автомивка и офис в гр. Ботевград. Процесните фактури имат за предмет доставката на гуми, резервни части, почистващи препарати, ЖПС устройства, логистични услуги – транспорт, за които ревизираното дружеството посочва, че използва в осъществяваната от него икономическа дейност. Процесната ревизия е повторна, след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт с решение № 796 от 08.06.2018 г. на директора на Д "ОДОП" – София и връщане на преписката за извършване на нова ревизия. При новата такава посочените по-горе доставчици не са били открити на деклариран данъчен адрес, изключая представителите на двата еднолични търговци ЕТ "Р. 75 – Ж. Пейчева", и ЕТ "Форест – А. Андреев", които са потвърдили изложеното, че са прехвърлили едноличните си търговци на трети лица преди много години, не разполагат с активи и не развиват икономическа дейност, съответно не са издавали процесните фактури за доставки на "Н. Велков" ООД. От страна на ревизираното лице в подкрепа на тезата за реалност на извършените доставки са представени в хода на ревизията множество писмени доказателства – фактури, договори за доставка, приемо-предавателни протоколи, товарителници, експедиционни бележки, приходно касови ордери и т. н. Приходните органи са обсъдили същите, като са приели че те не установяват реално извършени доставки, и че липсата на данъчно събитие е пречка задълженото лице да упражни право на данъчен кредит по фактурите. Аргументите им в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Представените документи не дават ясна и конкретна информация за вида на стоките и мястото на предаването им. Представените договори са идентични и не съдържат каквато и да е конкретика за доставките по отделните фактури, като в тях единствено е уговорено, че доставчикът има право да получи цената на стоката, срещу задължението да прехвърли собствеността върху вещите, предмет на договора, в който няма каквото и да е уточнение какви са стоките – вид, цена и прочие. 2. Издадените от доставчиците фактури също не съдържат данни за вида и количеството на стоките, предмет на доставка. Липсата на такива данни във фактурите не позволява да се установи връзка между договорите и издадените фактури. 3. Индивидуализация на стоките по фактурите има само по отношение на авточастите в съставените приемо-предавателни протоколи, но начинът на описание на частите не позволява да се установи за какъв вид и модел транспортно средство се използват процесните авточасти. 4. Относно почистващите препарати дори в приемо-предавателните протоколи не се съдържа информация относно вида и количествата стоки. Такава има само в отделни приложени описи, но те не могат да бъдат обвързани към доставчика, издал съответната фактура, тъй като не съдържат негови идентификационни данни. 5. Липсата на ясни и конкретни договорености относно параметрите на доставките са индикация за проявена недобросъвестност от страна на ревизираното лице и са ясен признак за липса на действително намерение за изпълнение на спорните доставки. 6. На отделен ред са изложени мотиви относно извършено плащане на доставките, което макар и да не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, е косвен индикатор за реалност на доставките. Посочено е, че съгласно законовите разпоредби извършеното плащане следва да бъде документирано с касов бон издаден от регистриран касов апарат с фискална памет, а не с приходно касов ордер или квитанция, чрез каквито е документирано плащането по болшинството от фактурите. На отделен ред е отбелязано, че четирима от доставчиците нямат регистрирани касови апарати в НАП, а този който има регистриран няма отчетени обороти. От липсата на категорични доказателства за извършване на плащането е изграден извод, че това е косвено потвърждение на извода за липса на реално извършени доставки. 6. На отделен ред са коментирани доставките на ЕТ "Р. 75 – Ж. Пейчева" и ЕТ "Форест – А. Андреев" с предмет "транспортни услуги" и "логистика транспорт" предвид дадените указания в отменителното решение на директора на Д "ОДОП" - София. Отбелязано е, че от събраните допълнително доказателства се установява, че и двамата търговци не извършват търговска дейност през ревизираните периоди, не са издавали фактури на "Н. Велков" ООД, не са подписвали договори с него, нямат регистрирани касови апарати, персонал, активи и прочие. По отношение на ЕТ "Форест – А. Андреев" е отбелязано още, че за част от ревизираните периоди той не е бил регистрирано по ЗДДС лице, поради което не имал основание да издава фактури и да начислява ДДС. 7. Изложени са и мотиви, че събраните в хода на ревизията доказателства не установяват по несъмнен начин, че стоките и услугите, предмет на доставка по фактурите, са използвани в икономическата дейност на задълженото лице.
За опровергаване на констатациите на ревизиращите органи пред първоинстанционния съд от жалбоподателя са ангажирани множество писмени доказателства, били са ангажирани гласни доказателства – разпитани са двама свидетели, които са служители на ревизираното дружество, поискано е и е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Предвид направено оспорване на фактурите и другите писмени документи, изхождащи от ЕТ "Р. 75 – Ж. Пейчева" и ЕТ "Форест – А. Андреев", с нарочно определение е било открито производство по оспорването им, съответно е назначена графологическа експертиза. Анализирайки както събраните в хода на ревизията доказателства, така и тези в съдебното производство, първоинстанционният съд е стигнал до краен извод, че оспореният ревизионен акт е материално законосъобразен и че изводите за липса на реални доставки по процесните фактури са обосновани на фактите установено в хода на ревизията и не се опровергават от допълнително ангажираните от жалбоподателя доказателства.
Настоящата съдебна инстанция споделя този краен извод на първоинстанционния съд при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, като го намира за обоснован на фактите и доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон.
По начало административният съд е възприел правилно установената фактическа обстановка. При изграждане на изводите си, същият е изложил на първо място констатациите на приходния орган за липса на реални доставки за всеки един от петимата доставчици и доказателствата въз основа на които е обоснован, след това е възпроизвел тезата на задълженото лице и ангажираните от него допълнителни доказателства, очертал е правната рамка на спора и е изградил крайните си изводи за съответствието на оспорения акт.
При изграждане на изводите си първоинстанционният съд е посочил значението на реалността на доставката като предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. В тази насока съдът е съобразил както практиката на националните съдилища в тази насока, така и тълкуването на материалния закон, направено в решенията на Съда на Европейския съюз.
Правилно е извършено отделяне на спорното от безспорното за казуса като относно редовното осчетоводяване, начисляването на данъка и документалното отчитане на фактурите, по които е заявено с подадените справки- декларации по ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит, които не са спорни между страните.
Решаващият съд е развил своите правни доводи във връзка със спорните обстоятелства относно възможността на доставчиците за прехвърлят право на собственост върху стоки от фактурирания вид и количество и върху отделянето на фактурираните стоки от рода им като предпоставка за осъществяване на продажбата и съответно за наличието на доставка на доставка и данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС и оттам на правомерно начисляване на данъка /ДДС/ по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Противно на твърдяното в касационната жалба, настоящата инстанция намира изводите му в тази насока за обосновани на фактите и доказателствата по делото.
Обратно на твърдяното в касационната жалба, решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като въз основа на тях е направил своите изводи. Правилно е прието по отношение на доставчиците "Миков Син – 2008" ЕООД, "Алпери 87" ЕООД, че представените договори, приемо-предавателни протоколи и прочие са еднотипни, което потвърждава констатацията, че са новосъздадени в подкрепа на защитната теза на страната. В допълнение следва да бъде посочено, че събраните писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи за релевантните обстоятелства по индивидуализиране, отделяне на стоките от рода им по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, не опровергават констатацията за липса на реални доставки предвид невъзможността за съотнасяне на приемо-предавателните протоколи към фактурите и договорите, доколкото в последните липсва каквато и да е индивидуализация на вещите като вид и стойност. Следва да бъде посочено още, че в ревизионния акт се съдържа констатация, че по отношение и на двамата доставчици има издадени ревизионни актове, включващи и процесните данъчни периоди, в които е прието, че същите не са представили каквито и да е доказателства за извършвана икономическа дейност, за извършени доставки и е отречено извършването на доставки от тяхна страна.
Изводите на първоинстанционния съд не се опровергават от показанията на разпитаните двама свидетели, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. При условията на чл. 172 ГПК във връзка с § 2 ДР ДОПК решаващият съд е изложил мотиви защо не възприема показанията на двамата свидетели. Настоящата инстанция споделя констатациите му в тази насока. Водещото в случая е не толкова обстоятелството, че двамата в определена степен са заинтересувани от изхода на спора, тъй като са служители на ревизираното дружество. Определящото е, че двамата само очертават механизма по който са извършвани доставките в дружеството, но поради липса на конкретика и изложени по-горе пороци на самите писмени доказателства не могат да служат като годно доказателство за установяване на реалността на доставките.
Един от водещите мотиви на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит е обстоятелството, че в хода на ревизията не са ангажирани доказателства, въз основа на които да бъде прието, че получените доставки са свързани с последващата икономическа дейност на задължено лице. За опровергаване на тази констатация в хода на съдебното производство е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице П. Кавръкова – таблица 2, стр. 10 от заключението, л. 188 от делото, вещото лице извършва анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на което изгражда извод, че представените от страната доказателства дават възможност да бъде изграден извод, че процесните доставки са използвани в икономическата дейност на задълженото лице. Първоинстанционният съд не е коментирал заключението на експерта в съдебния акт. Това безспорно съставлява процесуално нарушение, но настоящата инстанция намира че не е толкова съществено и не променя крайния извод за липса на реални доставки, съответно, че същите не са ползвани в последващата икономическа дейност. Това е така, тъй като заключението в тази си част е изградено въз основа на допълнително представени от жалбоподателя писмени доказателства в съдебното производство. Ако задълженото лице е водило редовно счетоводство /каквито констатации се съдържат в същото заключение/, то нормално и логично е тези доказателства да са били налични в дружеството към момента на провеждане на ревизиите и да бъдат представени на ревизиращите органи. Непредставянето им тогава и представянето им в последствие в хода на делото, води до извод, че въпросните доказателства са новосъздадени в подкрепа на защитната теза на страната. По тази причина настоящата съдебна инстанция намира, че заключението на експерта по съдебно-счетоводната експертиза в тази му част не следва да бъде кредитирано и констатацията, че процесните доставки не са използвани за последващи такива като предпоставка за възникване на право на данъчен кредит, не е опровергана от задълженото лице.
Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на решаващия съд за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта за непризнато право на данъчен кредит по отношение на доставките ЕТ "Р. 75 – Ж. Пейчева" и ЕТ "Форест – А. Андреев". По отношение на тези доставки непризнаването на правото на данъчен кредит не е обосновано с това, че доставчиците не са открити на деклариран данъчен кредит, а че не са опровергани констатациите, че те не са развивали икономическа дейност, нямат активи, не са имали бизнес-контакти с ревизираното дружество и не са му издавали фактури. Следва да бъде посочено, че по отношение на издадените от тях документи е било открито производство по оспорването им, като в заключението си вещото лице по назначената съдебно-графологическа експертиза е посочило, че те не съдържат подпис на едноличните търговци или лицата, които са ги представлявали. При това положение решаващият съд при условията на чл. 194, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК правилно е изключил същите от кръга на доказателствата по делото и те не могат да служат като доказателство за установяване на извършените доставки.
По отношение на тези доставчици важи и изложеното по-горе, че издадените от тях фактури не съдържат означение на вида и количеството стоки, съответно вида на извършената услуга / изключая посочените километри/, за да бъдат обвързани с другите представени доказателства – приемо-предавателни протоколи, договори, товарителници и прочие.
Изложеното дотук важи и по отношение на доставките на "Пи Ен Трейдинг" ЕООД.
След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е потвърдил същия, Административен съд – София област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касатора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да бъде осъден да заплати на НАП, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издател на акта, юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 4903, 15 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП