Решение № 6571 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 5440/09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1797/2024 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отменена Заповед № РД-Е113-01-2234/28.10.2024 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която е отказано одобряване на заплащането от бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща стойност от 4 563,86 евро на заявени медицински и други услуги и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба и в представени писмени бележки възражения и доводи се иска отмяна на оспореното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - в писмен отговор с подател М. М. М. чрез Г. Г. П. като майка и законен представител, чрез пълномощник адв.Т. Евтимова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението, като се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗАдв. С оглед обстоятелството, че М. М. М. е малолетен и няма процесуална дееспособност, съдът на основание чл. 3, ал. 2 ЗЛС и чл. 28, ал. 4 ГПК следва да приеме, че становището по касационната жалба е подадена от неговата майка и законен представител Г. Г. П., чрез пълномощник адв.Т. Евтимова, в каквато насока е и предоставеното пълномощно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-Е113-01-2234/28.10.2024 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с което е отказано одобряването на заплащането от бюджета на НЗОК на обща стойност от 4 563,86 евро на заявени медицински и други услуги – за оперативно лечение на детето с диагноза [заличен текст] в Университетска болница „Robert Debre“ - гр.Париж, Франция, както и за транспорт и престой за детето, един придружител и устен превод. От фактическа страна по делото е установено, че от Г. Г. П., като майка и законна представителка на детето си М. М. М., родено на [дата], чрез пълномощник е депозирано на 01.10.2024 г. пред НЗОК Заявление с вх. № Е113-01-1900 за заплащане на средства за лечение в болница „Robert Debre“ в гр. Париж, Франция по поставена диагноза [заличен текст], както и за транспорт, престой на детето с едни придружител и за устен превод. Към заявлението е приложила медицинска документация, която, в резултат на проведена кореспонденция с административния орган, е била допълнена от П.. Заявлението било за заплащане на средства на стойност 4 563,86 евро. Заявлението и представената медицинска документация, включително и допълнително изискана и представена такава от молителката, са разгледани от Специализираната постоянно действаща комисия по чл.27, ал.1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл.82, ал.1а и ал.3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Медицинска комисия) на няколко свои заседания – на 02.10.2024 г., на 17.10.2024 г., на 23.10.2024 г., на 25.10.2024 г. и на 28.10.2024 г.. Медицинската комисия провела заседание на 28.10.2024 г., на което първоначално и допълнително представената от П. медицинска документация, както и служебно събрана такава от комисията, били подложени на разглеждане и оценка, като дейността на комисията е отразена в Протокол № Е113-06-4704/28.10.2024 г. Медицинската комисия е обобщила цялата информация от разгледаната медицинска документация. Констатирано е противоречие между становището на Лечебно-контролната комисия по детска урология, съгласно което детето може да бъде оперирано в Клиниката по Урология към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, в отделение по Урология при деца по клинична пътека № [номер] и разгледаните два доклада от външните експерти проф. д-р Е. П. – външен експерт със специалност „Нефрология“, и проф. д-р И. Д. – външен експерт със специалност „Урология“, съгласно които детето следва да бъде оперирано в болница „Robert Debre“- гр. Париж, Франция. Анализиран е докладът на проф. д-р М. Г. – началник клиника и главен координатор на Експертния съвет по специалност „Урология“, според който оперативното лечение на детето е във възможностите на Клиниката по Урология към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, в отделение по Урология при деца по клинична пътека № [номер]. Отделно от това, Медицинската комисия, на основание чл.46,ал.1 от Наредбата, е извършила проверка на друг приложим механизъм за заплащането на заявената медицинска услуга, при която е установено, че същата попада в обхвата на задължителното здравно осигуряване и лечението на детето е могло да се извърши в Клиниката по Урология към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Анализирайки обобщената информация, Медицинската комисия е извела извод, че е налице хипотезата на чл.82,ал.8 от Закона за здравето,съгласно която не се заплащат със средства от държавния бюджет медицински и други дейности, които са в обхвата на медицинската помощ по чл.45,ал.1,т.1-т.14 от ЗЗО, независимо дали са заявени за извършване в държава извън ЕС, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. Посочено е от комисията, че е налице и хипотезата на чл.9, т.1, вр.с чл.6, т.4 и чл.9, т.2 от Наредбата, забраняваща заплащане на медицинска услуга (в случая лечението на детето по клинична пътека № [номер]), тъй като тя може да бъде извършена своевременно в РБългария, а и попада в обхвата на задължителното здравно осигуряване, което е отделна пречка за заплащане на заявената услуга, извършена в болница „Robert Debre“- гр. Париж. Медицинската комисия е взела решение на своето заседание, проведено на 28.10.2024 г., и препоръчала на Управителя на НЗОК да откаже одобряването на заплащането на заявената медицинска услуга за оперативно лечение на детето М. М. в Университетска болница „Robert Debre“- гр. Париж на стойност 4 563,86 евро. Въз основа на взетото решение председателят на Медицинската комисия е изготвил до Управителя на НЗОК мотивирано предложение с вх.№ Е113-01-1900/28.10.2024 г.. Управителят на НЗОК разгледал приложената документация, запознал се с дейността на Медицинската комисия и възприемайки изцяло нейните констатации, заключението и направеното предложение, на 28.10.2024 г. издал Заповед № РД-Е113-01-2234, с която е отказал да одобри заплащането от бюджета на НЗОК на обща стойност от 4 563,86 евро на заявени медицински и други услуги за оперативно лечение на детето М. М. с диагноза [заличен текст] в Университетска болница „Robert Debre“- гр. Париж, Франция, както и за транспорт и престой за детето, за един придружител и устен превод, поради наличието на хипотезата на чл.82, ал.8 от Закона за здравето и на чл.9, т.1, вр. с чл.6, т.4 и на забраната по чл.9, т.2 от Наредбата. По делото е са приложени удостоверения/справки от лечебни заведения, разполагащи с клиники/отделения по „Урология“ и/или „Детска урология“, съдържаща информация за лечение на пациенти под една година с диагноза [заличен текст], както следва: УМБАЛ „Пловдив“ АД, УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД – гр. София, МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД – гр. Плевен, УМБАЛ „Каспела“ ЕООД – гр. Пловдив, МБАЛ „Доверие“ АД – гр. София, УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД – гр. София, клон Медицинска структура „Здраве“ към УМБАЛ „Пълмед“ ООД – гр. Пазарджик, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен, УМБАЛ „Канев“ АД – гр. Русе, УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – гр. София, УМБАЛ „Лозенец“ АД – гр. София, МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“ ООД – гр. Пловдив; УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София, МБАЛ „Св. София“ ЕООД – гр. София, „МБАЛ-Уни Хоспитал“ ООД – гр. Панагюрище, МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД – гр. Варна, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – гр. София, УМБАЛ „Св. Марина – Плевен“ ООД – гр. Плевен, МБАЛ „Света Богородица“ ЕООД – гр. София, УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – гр. Стара Загора, УМБАЛ „Пълмед“ ООД – гр. Пловдив, УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна, УМБАЛ „Медика Русе“ ООД – гр. Русе и УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД – гр. София. Според представените справки в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна в болницата е лекуван пациент под една годишна възраст с процесната диагноза, но не се установява дали е приложено оперативно лечение и какво. В УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара Загора през последните 5 г. са лекувани двама пациенти с диагноза [заличен текст], но спрямо тях не са прилагани оперативни методи на лечение. Установява се от представените от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – гр. София удостоверения и справка, че за последните 5 г. са били хоспитализирани 166 деца под 1 годишна възраст с диагноза [заличен текст], на които са извършени 111 бр. операции, но всички са с „отворен тип“ и нито една от тях не е извършена лапароскопски. Останалите болнични заведения удостоверяват, че не са приемали и не са извършвали операции на деца под 1 г. с процесната диагноза. За да уважи подадената жалба и да отмени оспорената пред него заповед на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - управителя на НЗОК, в писмена форма и в срока по чл. 39, ал.1 от Наредба № 2/2019 г., но при неправилно приложение на материалния закон. Приел, че сред основните функции на НЗОК, като административен орган, отговарящ за контрола, осъществяван върху здравето на всички граждани е: 1) да гарантира достъпност и равнопоставеност в предоставянето на медицинска помощ и 2) да извършва международна дейност на основата на двустранно и многостранно сътрудничество. Средствата, които отпускала НЗОК на българските граждани за лечение в чужбина, не можело и не следвало да бъдат пестени, а винаги отпускани, когато нуждите на болния налагали лечение извън България, поради невъзможността на държавата, респ. – НЗОК да осигури необходимата грижа и лечение на лицата в собствената им страна. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № 2 предвиждала, че лицата до 18 годишна възраст имат право на заплащане за диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Република България. Преценявайки обстоятелството, че оперативно лечение на заболяването се осъществява единствено в Отделението по Урология при деца към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД единствено чрез операции от „отворен тип“, конкретното здравословно състояние на детето М., и предвид малката му възраст - [възраст], несъмнено се налагал извод, че единствената подходяща и щадяща инвазивна процедура (най-вече предвид малката възраст на пациента) се явява лапароскопската. В Отделението по Урология при деца към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД този метод на лечението бил неприложим. Съдът приел, че не съществува пречка да се предостави финансово подпомагане за лечение на М. М. във високоспециализираното болнично заведение в Париж, тъй като проведеното лечение е ефективно, най-вече щадящо предвид възрастта му, за разлика от използваната в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД инвазивна процедура. Целта на финансирането била да се предостави лечение, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, но същият метод е утвърден и се прилага в чужбина. Посоченото създавало категоричното убеждение в съда, че М. М. не може да получи своевременно, адекватно и идентично на европейските стандарти лечение в България, поради което в случая били налице нормативно определените предпоставки за заплащане на услуги при условията и по Наредба № 2. Заключил е, че оспорения административен акт е постановен в противоречие с материалния закона, поради което го отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение на Административен съд - Благоевград се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати твърдяните процесуални нарушения от категорията на съществените такива, като решението е надлежно мотивирано съобразно изискванията на чл.172а от АПК. При постановяването на същото са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становищата по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето (ЗЗ) е установен в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването. (Наредба № 2) Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 2 българските граждани имат право на заплащане на услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК или които не могат да бъдат осигурени в страната, като съобразно ал. 4 от същия член, услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба. Формираният спор по делото е дали малолетното дете, чиито права са предявени от неговия законен представител има право да му бъде одобрено заплащането на медицински услуги - оперативно лечение чрез лапароскопски метод по диагноза [заличен текст] в Университетска болница „Robert Debre“ - гр.Париж, Франция, както и за транспорт и престой за детето, един придружител и устен превод, на основание Наредба № 2. В случая заявлението е подадено на основание чл. 82, ал. 1а и 3 ЗЗ и се отнася за одобряване финансирането на лечение в лечебно заведение на територията на гр.Париж Франция, т.е. на територията на държава членка на Европейския съюз. Съгласно чл.7 ал.1 т. 1 от Наредба № 2, българските граждани - лицата до 18-годишна възраст имат право на заплащане за диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Република България, както и за провеждане на диагностика чрез генетични изследвания в лечебни заведения в Република България, за които не се заплаща на отделно основание от държавния бюджет и са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Спорният въпрос по делото е налице ли е възможност за провеждане на лечението по посоченото заболяване в лечебно заведение на територията на Република България по предложения метод от лечебното заведение Университетска болница „Robert Debre“ - гр.Париж, Франция. От данните по делото става ясно, че независимо от проведените няколкократни заседания на специализирана комисия в ЦУ на НЗОК, административният орган не е извършил задълбочена проверка на фактите и обстоятелствата по конкретния случай, като не е изследван предложения метод за лечение на М. М. и дали може да бъде реализиран на територията на Република България. Не е изследван изводът на външните експерти дали методът приложим в единственото ЛЗ на територията на България, което осъществява лечение на пациенти с това заболяване, е идентичен, какви са етапите на лечението включително възстановителния период, какви методи и практики се използват и дали същите са еднакво щадящи за детето, не е обсъден и преценен възстановителния период, както и къде е най-подходящо да се осъществи той. На следващо място следва да се посочи, че управителят на НЗОК не се е съобразил със становището на външните експерти по чл.28 ал.1 от Наредба № 2 - проф. д-р Е. П. и проф. д-р И. Д., според които Университетска болница „Robert Debre“ - гр. Париж е високоспециализирано болнично заведение, с необходимия опит и капацитет за извършване на щадящо инвазивно лечение чрез лапароскопски метод и е препоръчана за лечението на детето. В тази насока в акта няма никакви съображения. В тази връзка съдът намира, че административният орган е нарушил принципа за осигуряване на най-добрия интерес за детето и не е положил достатъчно усилия да отговори на въпроса дали детето може да получи в България същото като качество, метод, рехабилитация и успеваемост лечение (в този смисъл и решение № 9566/27.10.2022г по адм. дело №2179/2022г на ВАС). Наведените с касационната жалба възражения съдът намира за неоснователни. Противно на твърдението в същата по делото няма данни, че посоченото лечение може да се осъществи в България, доколкото лапароскопския метод на лечение на заболяването не се прилага в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, напротив установено е, че приложимия метод на лечение в това лечебно заведение е открита операция. Действително за лечението на посоченото заболяване е включено в обхвата на медицинската помощ по чл. 45, ал. 1, т. 1 – 14 от Закона за здравното осигуряване, но предложения метод на лечение не може да бъде осигурен в страната, в който смисъл е разпоредбата на чл.82 ал.1а от ЗЗ. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата чл.20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 883/2004, в която са посочени обстоятелствата, при които е изключена възможността компетентната институция да откаже издаване на разрешението, поискано на основание параграф 1 от същия член. Първото условие е въпросното здравно обслужване да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице. Второто условие предполага лицето, което възнамерява да се подложи на лечение в държава членка, различна от тази, на чиято територия пребивава, да не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на въпросното лечение в държавата членка на пребиваване, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта (вж. в този смисъл Решение от 9 октомври 2014 г., Petru, C‑268/13, EU:C:2014:2271, т. 30). По делото и според предвиденото в чл. 82, ал.1а ЗЗ, от органът не е изяснено дали лицето може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на въпросното лечение в България, като се съобрази текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването. Няма спор, че изисканите становища от посочените двама външни експерти имат за цел да гарантират, че органът ще установи всички обективни обстоятелства относно заболяването на лицето и може ли да бъде лекуван на територията на България. В случая обаче органът изобщо не се е съобразил със становището на външните експерти, а се е позовал на становища на консултативно звено по чл.29 ал.1 от Наредбата при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, което лечебно заведение видно от издаденото от същото писмо изх.№ 02-1266/05.03.2025 г. в периода 2019 – 2024 г. не е хоспитализирало пациенти под 1 годишна възраст с диагноза [заличен текст] и не е извършвало оперативно лечение. По отношение на здравословното състояние на М. М., Специализираната комисията в ЦУ на НЗОК по чл. 27 от Наредбата, макар да е разглеждала медицински документи и експертни становища, не е проследила история на заболяването му, не е обсъдила какви са обективните данни за сегашното му състояние, прогнозите за възстановяване при проведено лечение, за да може да се прецени дали лицето може да получи заявеното лечение в България своевременно и щадящо. Комисията не е установявала и сравнявала различни методи на лечение според описание на процедурите, представени от клиниката в Париж и възможното лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Описаните обстоятелства е следвало да бъдат изяснени от Специализираната комисия в ЦУ на НЗОК, предвид характера на спорните правоотношения, както и като помощен орган на НЗОК в настоящото административно производство. Налага се извод, че административният орган, издал оспорената заповед, не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни всички факти и обстоятелства по случая във връзка с подаденото заявление на М., което сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на акта. С оглед фактите по делото, първоинстанционния съд правилно е приел, че не се установява пречка органът да предостави финансово подпомагане за лечение в друга държава съгласно утвърдените в нея медицински стандарти, ако те са ефективни и са се наложили в практиката. Целта на финансирането е да се предостави лечение чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, но същият метод е утвърден и се прилага в чужбина вр. чл. 80 ЗЗ, чл. 82, ал. 1а и чл. 82, ал. 3 ЗЗ. (Решение № 4102 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2023 г., VI о.) Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. В хипотезата на чл. 82, ал. 6 от Закона за здравето се уточнява, че обхватът на медицинските и други услуги по ал. 1а и 3, включително извършването им в страната или в чужбина, не обвързва заплащането на медицинските услуги с времето на провеждане на лечението, от което може да се направи извод, че съгласно изразената законодателна воля, българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, както на предстоящо, така и на вече проведено лечение. Във връзка с изложеното трябва се съобразят нормативно установените условия и ред за заплащане на вече извършените медицински услуги (дело С-173/09 "Елчинов", СЕС). (Решение № 11574 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2025 г., VI о.) В конкретния случай оспореният административен акт е постановен и в противоречие с целта на закона и при неспазване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК, доколкото засяга правата и законните интереси на малолетно дете в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава, като причинява вреди на него и неговото семейство, явно несъизмерими със същата тази цел. Съгласно чл. 3, т. 3 и т. 9 от Закона за закрила на детето, закрилата на детето се основава на принципите за осигуряване най-добрия интерес на детето и грижа в съответствие с неговите потребности. В нормата на § 1, т. 5, б. ж от ДР на ЗЗДет е предвидено при извършване на преценката относно най-добрия интерес на детето освен конкретно изброените обстоятелства, да се вземат предвид и "други обстоятелства, имащи отношение към детето". В настоящия случай такова друго обстоятелство са успешно провежданото лечение на детето в Париж Франция, каквото не може да му бъде предоставено в Република България. Поддържайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита оспорената заповед за немотивирана и постановена при липсата на фактически установявания, респ. при противоречие между изложените фактическите основания и правните такива за нейното издаване, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Като е достигнал до същия правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложените по-горе от настоящия съдебен състав съображения, релевираните от касационния жалбоподател доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. В съответствие с изложените допълващи мотиви, първоинстанционното решение следва да се допълни с диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК, съобразно който преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по преразглеждане на Заявление с вх. № Е113-01-1900 от 01.10.2024 г., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на правния спор, основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т. Евтимова, за оказана безплатна адвокатска помощ за касационното производство на материално затруднено лице, съгласно вписаното в договора за правна помощ и съдействие правно основание за безплатна помощ - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. От пълномощника е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като е представен договор за осъществяване на правна помощ от 20.02.2026 г. По изложените по-горе съображения, в случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което юридическото лице, в структурата на което е касаторът, следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Т. Евтимова възнаграждение в размер на 511 евро. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,