Решение № 1025 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2008 г.

Решение № 1025 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 36 от 7.03.2008 г. по гр. д. № 2340/2006 г. Софийски апелативен съд е отменил решение от 13.02.2006 г. по гр. д. № 1031/2002 г. на Софийски градски съд в частта, в която искът на И. Г. Т. и Б. Г. М. срещу Е. "П", представляван от П. Д. П., е отхвърлен за разликата над 1 789 до 12 967.55 лв. Осъдил е Е. "П" да заплати на Е. Е. Д. и В. Е. Д., като наследници на И. Т., и на Б. М. още 11 178.55 лв., представляващи обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен за 1 789 лв. и е отхвърлен за разликата над 12 967.55 лв. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Е. "П". Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответниците по касация не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: С обжалваното решение съдът е приел за установено, че с влязло в сила решение ответникът бил осъден да предаде на ищците владението на павилион, заедно със земята върху която бил поставен. За периода 1.01.2001 г. - 28.06.2002 г. ищците били лишени от ползуването на собствения си имот, за което им се дължало обезщетение, съобразено с месечната пазарна цена на имота с оглед предназначението му. В касационната жалба се твърди, че размерът на обезщетението е определен незаконосъобразно. Дължала се по-малката сума между обогатяването на ответника и обедняването на ищците, а и размерът на обезщетението следвало да бъде определен въз основа на месечната пазарна цена за имота с оглед предназначението му за склад. С определение № 69 от 6.11.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение. Приел е, че същественият материалноправен въпрос е за критериите при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Настоящият състав счита, че при постановяване на решението въззивният съд е съобразил материалния закон и практиката на ВКС. Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да се уважи този иск трябва да е на лице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването. Ищецът може да претендира само за това с което имуществото му е намаляло, затова обезщетението по чл. 59 ЗЗД се определя като разлика между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и тази разлика трябва да бъде определена от въззивния съд с оглед на доказаните факти. В случая правилно въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението следва да се определи на база на наема за процесния обект, с оглед неговото предназначение за магазин и местоположението му. С гласни доказателства ищците са установили че павилионът е ползуван като магазин, независимо дали ответникът е имал или не разрешение за ползуването му. Доказано е също така, че ответникът се е обогатил със сумата 12 967.55 лв., която той евентуално би дължал като наем за процесния период. Със същата сума ищците са обеднели, тъй като не са могли да реализират приходи в размер на наемната цена за обекта. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. Водим от горното, ВКС