Решение № 8188 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4884/2014 г.

Решение № 8188 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4884/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава десета, раздел I "Оспорване на индивидуални административни актове" от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от "Веро Скафолдинг" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Граф Игнатиев, № 10 чрез управителя Андре Вермьолен против заповед № 287/12.03.2014 г. на министъра на труда и социалната политика. С нея се прекратява регистрацията на "Веро Герюстбау Гмбх клон България" КЧТ, ЕИК 201073793 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Граф Игнатиев", № 10, с удостоверение № 1628/30.09.2013 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. Поддържат се доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на заповедта поради нарушения на административно производствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК поради което се иска отмяната й. Ответникът, министърът на труда и социалната политика чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмена защита. Върховният административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: С обжалваната заповед се прекратява регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина с мотивите, че посредникът е заявил промени в обстоятелствата по издаденото удостоверение и подлежащи на вписване в регистъра на фирмите посредници към агенцията по заетостта, изразяващи се преобразуване по реда на глава шестнадесета от Търговския закон. Това преобразуване е вливане на дружество "Веро Герюстбау Гмбх клон България" в дружество "Веро Скафолдинг" ЕООД поради което е създаден нов единен идентификационен код, т. е. формиран е нов правен субект с различна фирмена регистрация. При съобразяване на нормите на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /Наредбата/ законодателят е допуснал възможността за промени в обстоятелствата, относно субекта получил разрешението, фактите да бъдат надлежно отразени в специалния регистър към агенцията по заетостта съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредбата. Заличаването на субекта от търговския регистър обаче води до невъзможността да бъдат вписани каквито и да било промени относими към статута му в регистъра на фирмите, извършващи посредническа дейност. Съгласно императивната разпоредба на чл. 6 от Наредбата правото за извършване на посредническа дейност не може да се прехвърли или преотстъпва на други физически или юридически лица. В настоящият случай е налице хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 6 от Наредбата. При тези мотиви е издадена обжалваната заповед. В Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ чл. 26 е предвидено да се извършват посреднически услуги които включват информиране и/или консултиране на търсещи работа лица и работодателите, психологическо подпомагане на търсещите работа лица, насочване към подходящи програми и мерки за заетост и обучение, насочване към обучение на възрастни, насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗНЗ Право на посреднически услуги по заетостта имат работодателите и лицата които търсят работа и съгласно ал. 2 те се организират и предоставят от 1. Агенция по заетостта и от 2. лица, които имат право да извършват посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНЗ лицата по чл. 27, ал. 2 осъществяват посредническа дейност въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта като според чл. 28, ал. 8 ЗНЗ Министерският съвет определя с наредба условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, условията и реда за регистрация на лицата по чл. 27, ал. 2 за осъществяване на посредническа дейност и за отказването и прекратяването й. Съгласно чл. 6 от цитираната наредба правото на извършване на посредническа дейност не може да се прехвърля или преотстъпва на други физически и/или юридически лица, в т. ч. да се упълномощават други физически или юридически лица чрез договори за търговско представителство по смисъла на Търговския закон. Спорният въпрос в настоящия случай е попада ли преобразуването на търговско дружество в хипотезата на чл. 6 от Наредбата при съобразяване на разпоредбата на чл. 263и, ал. 8 ТЗ, според която разрешения, лицензии или концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, когато то се прекратява, преминават върху приемащото или новоучреденото дружество при вливане или сливане, а при разделяне - върху определеното с договора или плана за преобразуване дружество, доколкото закон или актът за предоставяне не предвижда друго. При анализа на цитираната уредба съдът в настоящият си състав намира, че извършеното преобразуване, чрез вливане на дружеството, на което е издаден лиценз за извършване на посредническа дейност в друго дружество, не попада в хипотезата на чл. 6 от Наредбата. Преобразуването на дружествата е уредено в Търговския закон който е специален по отношение на тези действия с търговските дружества спрямо Закона за насърчаване на заетостта. Наред с това, последният и не предвижда забрана за преминаване на правото да се извършва посредническа дейност по наемане на работа при преобразуване на търговско дружество чрез вливане. На следващо място хипотезите на чл. 6 от Наредбата имат предвид забрана за разпореждане само с правото на извършване на посредническа дейност като отделен самостоятелен предмет на сделки с него, но не и когато това право е част от актива на дружеството което се преобразува чрез вливане в друго дружество. Или, съществуващата уредба не установява забрана за приемащото дружество да приеме като актив правото да извършва посредническа дейност от вливащото се дружество, на което е издадено разрешение. Поради това не е налице и основанието по чл. 15, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 6 от Наредбата за прекратяване на регистрацията на "Веро Герюстбау Гмбх клон България" за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, което преминава поради вливането в активите на приемащото дружество "Веро Скафолдинг" ЕООД. Наред с това с Наредбата се предвиждат ограничения в разпореждането с правото да се извършва посредническа дейност, която разпоредба не следва да се тълкува разширително. Действително, предпоставките за издаване на разрешението за извършване на посредническа дейност се основават на редица изисквания към дружествата посочени в ЗНЗ и наредбата, което е в правомощията на органа издал заповедта. В конкретния случай, както се посочи, не е налице разпореждане с правото на извършване на търговска дейност, а такъв резултат се получава от универсално правоприемство. Няма пречка органът по чл. 13 от Наредбата да преценява материалните предпоставки за извършване на посредническа дейност при извършеното преобразуване на дружеството на което е вече било разрешено да извършва такава дейност но самия факт на преобразуването не обосновава автоматично основание с последица за прекратяване на регистрацията само на това основание. Предвид изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна като противоречаща на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК и като такава следва да бъде отменена. Доводите за нищожност на заповедта са неоснователни. Заповедта е издадена съгласно чл. 13 от Наредбата от министъра на труда и социалната политика в рамките на компетентността му предоставена от закона и не се констатират нарушения водещи до нищожност на издадения административен акт. При този изход на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 350 лева, доказани по размер и своевременно поискани. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и 4 от АПК, Върховният административен съд шесто отделение,