Решение № 14303 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2010 г.

Решение № 14303 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Красимир Николов Илиев против решение по адм. д. № 3074/2010 г. по описа на Административен съд- Варна. Иска отмяна на решението като неправилно, необосновано и несправедливо. Развива конкретни доводи за отмяна. Ответната страна министерство на правосъдието оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е по чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на касационния жалбоподател за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500 лева от "незаконосъобразно бездействие" на длъжностни лица към министерство на правосъдието, в резултат на което е претърпял неудобства в затвора в гр. Варна от нечовешки и унизителни условия, конкретно посочени в исковата молба. С решение № 117/21.01.2010 г. първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна исковата молба. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновал правните си изводи с действаща законодателна уредба. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Предвид т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, под действия и бездействия се има предвид фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В случая първоинстанционният съд е изложил подробни правни изводи за съответствие на дейността на затворническата администрация с чл. 173, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията, чл. 15, ал. 2 от Правилника за вътрешния ред и затворите и затворническите общежития, относно условията на живот. Правилно е прието, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г, ще влезе в сила три години след приемане на програма по § 11 от МС за подобряване на условията на живот в местата за лишаване от свобода, поради което фактическите действия и бездействия на затворническата администрация по отношение на минималната жилищна площ от 4 кв. м., не нарушават закона, т. е. не са незаконосъобразни. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение