Решение № 15958 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1576/2011 г.

Решение № 15958 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1576/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците против решение № 4077 от 08.12.2010 г., постановено по адм. д. № 4643/2010 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът- Добромир Калев Георгиев, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед посочените касационни основания, настоящата инстанция съобрази следното: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил заповед № 19701.06.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с която на Добромир Калев Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че преди налагане на дисциплинарното наказание държавният служител не е бил изслушан от дисциплинарнонаказващия орган. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 2 от АПК и е указал на административния орган задължението му по чл. 170, ал. 1 от АПК, като изрично с определение от 21.10.2010 г. е задължил ответника да представи писмото, с което са поискани писмени обяснения от държавния служител, както и доказателства, че същият е бил изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание. По делото не са представени доказателства, установяващи административният орган да е изслушал служителя за извършените от него дисциплинарни нарушени. Приемането на писмените обяснения от държавния служител не отменя задължението на органа по назначаването да изслуша държавния служител. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Цитираният законов текст изисква изслушване на служителя и приемане на писмени обяснения, в хипотезата на кумулативно съществуващи предпоставки за законосъобразност на налаганото наказание от дисциплинарнонаказващия орган. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Георгиев не е изслушван и това не е по негова вина. Поради това не може да се приеме, че е спазено императивното правило на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, с което е нарушено правото на защита на служителя в дисциплинарната процедура. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. е правилен и законосъобразен. При установено нарушение на императивното правило на посочената правна норма съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл., като е отменил оспорената заповед. В касационната жалба не се навеждат доводи сочещи спазване на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. и съответно не се представят доказателства в тази насока. Неоснователен е доводът на касатора, направен в писмените бележки, че след като държавния служител не е оспорвал факта, че е бил изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание, то този факт не подлежи на доказване. Правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК императивно задължава съда да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 146, т. 3 от АПК основание за оспорване на административния акт е и съществено нарушение на административнопроизводствени правила, каквото нарушение е неспазването на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Именно в изпълнение на задължението да провери изцяло законосъобразността на оспорената заповед съдът е задължил ответната страна да представи доказателства установяващи, че държавния служител е бил изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание. След като такива доказателства не са представени, то законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е отменил същия. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,