Решение № 4767 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6552/2014 г.

Решение № 4767 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6552/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 724 от 25.03.2014 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 4275 по описа за 2013 г., с което по жалба на "ДВМ-Р" ЕООД със седалище в гр. Варна, представлявано от управителя Вячеслав Девицкий, е отменен Ревизионен акт № 031301135/21.06.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Русе, потвърден в обжалваната част с Решение № 537/25.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 08.2012 г. в общ размер на 20 835,00 лв. на осн. чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 за придобит автомобил марка Тойота, модел Lexus RX 450h Luxury. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи, че процесният придобит автомобил е товарен, използван е за икономическата дейност на ревизираното дружество и то само за отдаваен под наем и няма основание за отказ на данъчен кредит при това придобиване. Не било съобразено легалното определение на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Липсвали дори твърдения, че закупеният автомобил е предназначен за превоз на товари и регистрацията му като товарен не следва да има решаващо значение. Обратно на приетото от съда, не е доказано и изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, че автомобилът е придобит и използван за отдаване под наем. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ДВМ-Р" ЕООД, чрез адв. Г. Георгиева, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит за данъчен период м. 08.2012 г. на ревизираното лице при придобиване на процесния лек автомобил, отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Спорно е било определянето на автомобила, като лек или предназначен за превоз на товари, както и дали е бил използван за независимата икономическа дейност на дружеството и по-специално за отдаване под наем. За да уважи жалбата против РА, административният съд е обсъдил представените по делото писмени доказателства. Приел е за установено, че процесното МПС с "3 плюс 1 места" е обект на сделка по договор за продажба. Събрани са като доказателства регистрационен талон на автомобила и свидетелство за регистрация на автомобила, в които същият е описан като товарен. Взета е предвид представената в хода на ревизията декларация, че процесният автомобил се използва за основните дейности на дружеството, а именно - за отдаване под наем, като са представени три броя фактури за отдаването под наем на автомобила на физически лица, доказателства за плащане по банков път на наемната цена и писмени обяснения на наемателите, които са потвърдили начина на използване на автомобила. При тези доказателства съдът е приел, че автомобилът е придобит за нуждите на икономическата дейност на ответника по касация и то за отдаване под наем. Счел е, че "N1" е категория превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3.5, т. Основното изискване за сертификат "N1" за автомобили с общо тегло до 3.5 тона е полезният товар да бъде над 2 пъти по-голям от теглото на допустимия брой пътници. Съдът е изтъкнал неприложимостта на Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните - членки стоки, тъй като същата не се използва за целите на облагането с ДДС, а за митнически цели, когато се осъществява въвеждане на стоки на територията на страна-членка. Съдът е приел, че е доказано използването на автомобила в независимата икономическа дейност и то за отдаване под наем. Предвид тези фактически установявания, първоинстанционният съд е преценил, че не са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, досежно отказа за правото на приспадане на данъчен кредит за закупения автомобил, а евентуално - доказано е и изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, защото автомобилът е използван за отдаване под наем. Счел е, че са налице законовите предпоставки за приспадане на данъчен кредит по повод придобиването на горепосочения автомобил, тъй като същият не представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и следователно не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, както неправилно е приел органът по приходите, а евентуално е приложимо посоченото изключение на ограничението на правото на данъчен кредит при придобиване на дълготраен актив. Решението е правилно. Постановено е след преценка на всички събрани доказателства, обосновани фактически изводи и при правилно приложение на материалния закон. Спорът дали процесният автомобил представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС, поради което по отношение на същия са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС на правото на приспадане е разрешен от първоинстанционния съд в съгласие с материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Според легалното определение в § 1, т. 18 от ЗДДС, "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Административният съд правилно е приел, че процесният автомобил е предназначен за превоз на товари, съгласно категория N1, като се е позовал на свидетелството за регистрация в КАТ, както и на представения европейски сертификат. Следва да се отбележи, че талонът за регистрация на автомобила съставлява официален документ, който не е оспорен от ответника по делото. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касатора, че автомобилът не отговаря на критериите на "Комбинирана номенклатура" на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, за да бъде тарифиран в позиция 8704 "товаро-пътнически превозни средства", а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703. Процесното МПС е от категория N1 - моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари и същото е закупено в България и следователно критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС не са приложими в конкретния случай. Поради изложените съображения, правилно административният съд преценява като незаконосъобразен отказа на органа по приходите да признае правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В решение по дело С-118/11 на Съда на Европейския съюз е прието, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за получаване на автомобила от лизингополучателя, следва да е установена пряка и непосредствена връзка между доставката на автомобила и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на данъчен кредит. СЕС приема в т. 63 от решението си, че ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. Следва да се отбележи, също така, че в ревизионното производство и в производството пред съда не са събрани доказателства автомобилът да е ползван за нужди, различни от посочената икономическа дейност на предприятието. Това не се твърди и в касационната жалба. В нея се поддържа, че не било доказано, че автомобилът е ползван единствено за отдаване под наем. Обосновано съдът е приел, че само показанията на километража на автомобила и съмненията на органите по приходите, че тези километри не са били изминати единствено при ползването на вещта по наемните договори, са основали констатациите на РА на предположения. Плащането на наемната цена по наемните договори по банков път преди образуване на ревизионното производство също е в подкрепа на направената от съда преценка на частните документи относно използването на автомобила. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не представя доказателства за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,