Решение № 8940 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2019 г.

Решение № 8940 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. Ангелов, подадена чрез упълномощения адвокат Е. Йовчев, против решение № 126/23.05.2019 г. по адм. дело № 518/2018 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 с изх. № 01-6500/6389 от 17.09.2018 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради което се иска същия изцяло да бъде отменен, както и да се отмени и обжалваният административен акт. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че за обжалваното съдебно решение не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Кюстендил е било образувано по жалба на И. Ангелов срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2017 с изх. № 01-6500/6389 от 17.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното решение № 126 от 23.05.2019 г. по адм. дело № 518/2018 г. Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, предвид делегираните от изпълнителния директор на ДФЗ с негова заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на заместник изпълнителния директор правомощия за издаване и подписване на уведомителни писма за образуване на производства за прекратяване на агроекологични ангажименти, вкл. По мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР. Актът бил издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият съдържал изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда, оспореният акт е материално законосъобразен. Административния съд е извършил анализ на приложимата Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (Наредба № 4/2015 г.) за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020, въз основа на което е обосновал следните правни изводи: безспорно е установено, че А. е подал заявление за подпомагане и е одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015 г., поради което срока за провеждане на обучение по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г. е 31.12.2016 г., която представлява втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане, въз основа на което е прието, че правилно административния орган е предприел административния проверки за спазването му през 2017 година, като възражението за неспазване на срока на издаване на акта е прието за неоснователно. На следващо място съдът е приел, че от представените доказателства за установяване на преминато обучение и придобит опит не установяват изпълнението на изискването на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г., както и че не са представени документи от вида на изброените от обучаваща институция съгласно Закона за висшето образование или Закон за професионалното образование и обучение или документ за демонстрационна дейност, издадена от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 "Трансфер на знания и действия за осведомяване" от ПРСР 2014-2020 г. или документ за преминато обучение или документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007- 2013 г. Въз основа на което съдът е направил извода, че А. като кандидат за подпомагане не е доказал обучение и опит в определения срок в извършването на направление "Биологично растениевъдство" по мярка 11 "Биологично земеделие", с което е нарушил изискванията на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г., предвид което са осъществени материалноправните предпоставки по чл. 15, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г. за прекратяване на поетия биологичен ангажимент. Решението е правилно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват 100% от получената финансова помощ, когато не са изпълнени изискванията по чл. 16, ал. 1 и/или ал. 2. Според чл. 16, ал. 1 от Наредбата, кандидатът за подпомагане или изрично упълномощено лице трябва да премине агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност, свързана с приоритет 4 по мярка 1 "Трансфер на знания и действия за осведомяване" от ПРСР 2014-2020 г., с минимална продължителност от 3 дни, до 31 декември на втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление или да докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат. От данните по делото безспорно е установено, че А. е подал заявление за подпомагане и е одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015 г. Поради това крайният срок за провеждане на обучението по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. е 31.12.2016 г., която е втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане. В същото време касаторът не твърди да е упълномощил друго лице да извършва биологичните дейности, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че ал. 2 на чл. 16 в случая е неприложима. С ал. 3 и ал. 4 на чл. 16 от Наредба № 4/24.02.2015 г. се определя кръгът от документи, с които могат да се докажат изпълнението на изискванията и опитът по ал. 1 на същия текст от Наредбата. След направения подробен анализ на документите, представени от жалбоподателя, съдът е стигнал до обоснован извод, че оспорващия не е доказал обучение и опит в определения срок в извършването на направление "Биологично растениевъдство" по мярка 11 "Биологично земеделие", с което е нарушил изискванията на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г. За доказване изпълнение на изискванията по чл. 16, ал. 1 касаторът е представил удостоверение за професионално обучение с рег. № 1396/16 от 21.03.2015 г. за специалност "трайни насаждения" издадена от ЕТ "Г. Купандолски- Гришасмил" [населено място], както и сертификат за биологично производство от 23.05.2017 г. на "Балкан Биосерт" ООД, както и удостоверение с рег. № 1562-13/20.02.2018 г. издадено от ЕТ "Г. Купандолски- Гришасмил" [населено място]. След обсъждане на тези документи, първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод, че документите в контекста на специалната норма на чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. обосновават извода, че обучението на А. е в професионалната сфера, различна от акроекологията и биологичното земеделие, в каквото направление е поетия многогодишен ангажимент. А също така представените доказателства необосновават и образование и квалификация в земеделие, зооинженерство или ветеринарна медицина, каквото е изискването на нормата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Наредба № 4. На следващо място обосновано административният съд е приел също, че от представените сертификат за биологично производство и удостоверение за професионално обучение са с дати от 23.05.2017 г. и 20.02.2018 г., т. е след предвидения срок, а именно до 31.12.2016 година. Въз основа на което правилно е приетото от първоинстанционния съд, че И. А. не е доказал обучение и опит в извършването на направлението "Биологично растениевъдство" по мярка 11 "Биологично земеделие", с което е нарушил изискванията по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство не са претендирани разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо на изр. първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,