Решение № 10116 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2009 г.

Решение № 10116 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на РДНСК - Варна, против решение № 792/29.12.2008 год., постановено от Варненски окръжен съд по адм. дело № 309/2007 год., с което е отменена като незаконосъобразна, негова заповед № ДК-09-02/29.01.2007 год., издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, със забрана за ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред офис, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ул. "Генерал Столипин", № 3. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Грозданов. Сочи се, че за изясняване на фактическата обстановка по делото е следвало единствено да се допусне извършването на проверка на процесния обект, но достъп до жилището не е бил осигурен. Това навежда на извода, че констатациите на служителите на РДНСК - Варна, за наличие на незаконосъобразно извършена промяна на предназначението на жилището, са били верни. Ответната по жалбата страна - Деница Климентова Ставрева, редовно призована, не се явява и не се представлява. Моля да уважите касационната жалба и отмените решението на Варненския окръжен съд, като неправилно и незаконосъобразно по изложените в нея подробни съображения и касационни основания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение за отмяна на заповедта за забрана ползването на обекта с променено предназначение, издадено на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, е правилно, следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. За касационните претенции е неоснователна. За да отмени индивидуалния административен акт, съдът е приел, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че въпросният апартамент се ползва като офис и че е с променено за тази цел предназначение. Решението е правилно. При спазени съдопроизводствени правила, съдът е изяснил релевантните факти, обсъдил е възраженията и в резултат е изложил обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Предмет на съдебния контрол е акт, който действително е издаден без доказателства за изложените в него твърдения, а който в същото време е нарушил правната сфера на жалбоподателката. С основание се възразява, че макар жилището да е на първи етаж и жалбоподателката да е икономист и да води счетоводство на фирми, това не е достатъчно да се направи обоснован извод, че е налице ползване на апартамента като офис. От друга страна е налице отказ за връчване на акта, а не за недопускане за оглед, поради което и се налага извода, че са възприети твърденията в сигнала на живущите, без да бъдат проверени те преди да се издаде заповедта. Експертизата сочи, че апартаментът се използва именно като жилище, т. е., съобразно предназначението си, но изводите в нея не са кредитирани от съда, поради изтеклото време. Въпреки това, в пункт първи на констативната част е посочено, че "в така описаното жилище не е правен никакъв ремонт или преустройство". Затова и с оглед съвкупния анализ на останалите доказателства по делото, касационните доводи са в сферата на предположенията и неприемливи от правна страна. Дали жалбоподателката е можела да "поиска от административния орган преразглеждане", е въпрос на информираност, или на личен избор, а оспорването и направеното искане за спиране на предварителното изпълнение са логични действия при наличието на процесната забрана и разпореждането за прекъсване на захранването с ток и вода. С оглед изложеното, решението е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,