Решение № 14137 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2020 г.
ВАСII отделение16.11.2020 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2210 от 24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 739/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград. ОСЪЖДА А. Катинчарова, с адрес: [населено място], [улица] да заплати на община Якоруда направените разноски в размер на 700 (седемстотин) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14137 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Катинчарова, чрез адв. Иванчев и адв. Дилова като процесуални представители, против решение № 2210 от 24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 739/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ и преписката се върне на административния орган с указания да нанесе целия имот № 1085 или свободната част от него, която не попада в границите на УПИ VIII по плана на гр. Якоруда от 1976 г. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Якоруда, чрез пълномощника си адв. Богоева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът - Потребителна кооперация "Мусала" не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград отхвърля жалбата на А. Катинчарова против отказ за изменение на кадастрален и регулационен план, обективиран в писмо изх. № 94-00-2755/04.09.2017 г. на кмета на община Якоруда, издаден във връзка със заявлението й за нанасяне съгласно представена скица - проект на поземлен имот с идентификатор 87338.2.1085, отразен в КРП от 1922 г. като имот № 1085, тъй като попада в УПИ VIII, кв. 67 по действащия план на гр. Якоруда със собственик Потребителска кооперация (нотариален акт № 111/1994 г.). За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Като се позовава на приетите по делото заключения на двете съдебно-технически експертизи, приема, че имотът, чието нанасяне в кадастралния план се иска, попада в част от ПИ № 1093, УПИ VIII, записан в разписния лист на Потребителна кооперация "Мусала", в улица - алея и корекция на коритото на р. Гниле - общинска собственост. Сочи, че жалбоподателката не се легитимира като собственик на конкретен имот, който може да бъде индивидуализиран със съответните граници, съседи и площ по действащия кадастрален план на гр. Якоруда. Обосновава извод, че в това производство е недопустимо установяване правото на собственост, поради което оспорващата следва да предяви претенцията си по общия исков ред. Излага съображения, че в случая не се установява непълнота и грешка в действащия кадастрален план по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, тъй като липсва несъответствие между представените документи за собственост и отразеното в плана, както и не е налично несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че по предходния кадастрален план на гр. Якоруда от 1958 г. и по сега действащия такъв от 1976 г. имот в размер, местонахождение и граници, както са заявени в скицата - проект, не е бил нанесен и записан в собственост на наследодателя на оспорващата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на съдебно-техническите експертизи. Направените фактически констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, а именно кметът на общината съобразно разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР. Законосъобразен е изводът, че оспореният отказ е в предписаната от закона писмена форма. Липсата на посочено правно основание за постановяването му не съставлява съществено нарушение на предвидените в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисквания. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че имотът, чието нанасяне се претендира в кадастралния план на гр. Якоруда, попада в обхвата на имот, собственост на Потребителна кооперация въз основа на нот. акт от 1994 г. Изложените в писмото фактически констатации обективират отказ за изменение на кадастралния план в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР – когато непълнотата и грешката са свързани със спор за материално право, поради което правилно спрямо този индивидуален административен акт е осъществен съдебен контрол. По делото е установено, че с подаденото до административния орган заявление жалбоподателката прави искане да бъде изменен кадастралния план на гр. Якоруда чрез нанасяне на имот пл. № 1085, кв. 2 по КРП от 1922 г. От заключенията на съдебно-техническите експертизи е видно, че имотът от 206 кв. м, описан в представените към заявлението удостоверение № 27/26.12.1940 г. (с отбелязване, че постройките са съборени и мястото е отчуждено по регулационния план на селото) и записка № 123, том I от 27.12.1940 г. за вписването му, съвпада с имот пл. № 1085 по плана от 1922 г. За този имот не е отреден самостоятелен парцел, а площта му попада в парцел ІІІ, кв. 2, отреден за имот пл. № 1086, в проектирана улица, в проектирана корекция на р. Гниле и в парцел ІІ, отреден за имот пл. № 1074, кв. 1. След проследяване на настъпилите изменения в кадастралния и регулационен план по отношение на имота, чието нанасяне се претендира, е установено, че както в кадастралния план от 1958 г., така и по сега действащия от 1976 г. същият не е нанесен и няма записване в разписния лист на наследодателя на жалбоподателката като собственик. Имотът попада в имот пл. № 1093, УПИ VІІІ, кв. 68, записан на Потребителна кооперация "Мусала" съгласно нот. акт № 1/1994 г., в улица - алея и в корекция на коритото на г. Гниле. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният отказ на кмета на община Якоруда е законосъобразен. Разпоредбите на чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри регламентират, че наличието на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта, респ. на кадастралния план. При установеното застъпване на ПИ с проектен идентификатор 87338.2.1085 с площта и границите на ПИ № 1093, собственост на ответника Потребителна кооперация "Мусала", който не се е съгласил с исканото изменение, се формира спор за материално право, съставляващ пречка за допускане на изменението в действащия кадастрален план преди да бъде разрешен. Поради това, като приема, че нито в административното, нито в съдебно-административното производство е допустимо да се установява съществуването и обема на правото на собственост на заявителя и кооперацията, съдът прилага правилно материалния закон предвид наличието на забраната на чл. 54, ал. 2 изр. 1 ЗКИР да се одобри исканото изменение преди спорът да бъде разрешен по общия исков ред. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53 а, т. 1 ЗКИР. Доводите, основани на непроведени отчуждителни процедури за имота, са неотносими в настоящото производство, а касаят исковия процес пред гражданския съд. Административният орган е длъжен да установи налице ли е застъпване на собственически права с отправеното до него заявление, което задължение в случая е изпълнено. Освен това правилен е изводът на съда, че претендираното нанасяне на имота по кадастрален план от 1922 г. е неоснователно, тъй като приложената скица - проект не отразява промяна на стария кадастрален план и не са приложени доказателства, обосноваващи исканото изменение. Възражението в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне по направено искане за частична отмяна на оспорения отказ, след като не е установен спор за собственост по отношение на останалата част от имота, извън засягането на правата на Потребителна кооперация "Мусала", е неоснователно. Заявлението до кмета на община Якоруда е за нанасяне в кадастралния план на конкретен поземлен имот съобразно скицата - проект с обозначени граници и площ. Административният орган е обвързан от подаденото искане и се произнася по него, съответно съдът извършва проверка на постановения по така заявеното искане акт. Установеното засягане на имот с пл. № 1093, записан на друго лице, което се легитимира като собственик с нотариален акт, е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменение на кадастралния план по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Евентуалната липса на спор спрямо останалата част на имота не може да има за последица одобряване на изменение на кадастралния план в обхват, който не съответства на искането и скицата - проект към него. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на кмета на община Якоруда за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касационната жалбоподателка А. Катинчарова следва да бъде осъдена да заплати на община Якоруда сума в размер на 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 27.05.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 54, ал. 2 ЗКИР
- чл. 51, ал. 1