Решение № 13977 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2012 г.

Решение № 13977 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Георги Цветанов-пълномощник на Борислав Николов Божков от гр. Сандански, срещу решение № 3976 от 11.07.2012 г., постановено по адм. д. № 5456 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу заповед № 01-РД/33 от 15.01.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Борислав Божков срещу заповед № 01-РД/1079 от 22.04.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната страна разноски от 400 лв. Така постановеното решение е съобщено на Борислав Божков на 23.07.2012 г., чрез връчването на препис от него. В решението е указано, че в частта му, в която производството е прекратено може да се обжалва в 7-дневен срок, а в останалата част - в 14-дневен срок. Касационната жалба срещу решението е подадена по пощата с дата 5.08.2012 г. и е в срок само по отношение на частта от решението, в която е отхвърлена жалбата срещу заповед № 01-РД/1079 от 22.04.2010 г. В жалбата не се съдържат оплаквания срещу частта от решението с която производството по жалбата срещу първата заповед № 01-РД/33 от 15.01.2010 г. е прекратено. От това следва, че решението в първата си част, която има характер на определение е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. В касационната жалба срещу останалата част от решението се съдържа оплакване за неправилност. Релевират се допуснати нарушения съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и в изпратените писмени бележки на 22.10.2012 г. се моли, решението на съда да се отмени, да се отмени и заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ, като преписката му се върне за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. От ответната страна - изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител, са постъпили писмени бележки с дата 22.10.2012 г., в които се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в тях се моли, решението на съда да се остави в сила, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил фактите по спора, отнесъл ги е към релевантните норми и е извел законосъобразни и обосновани правни изводи. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу съдебен акт подлежащ на оспорване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Борислав Николов Божков е обжалвал заповед № 01-РД/33 от 15.01.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 42 от 25.04.2008 г., наричана само "Наредба № 9", е отказано финансиране на 221 броя бенефициенти, поради изчерпване на бюджета по мярката. Борислав Божков фигурира в тази заповед под № 158. Тази заповед в последствие е отменена и производството е възобновено при условията на чл. 99 и 100 АПК, поради оставане на финансов ресурс по мярката. Съдът е приел, че жалбата срещу тази заповед е процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорването и е оставил жалбата без разглеждане, като е прекратил производството по нея. Решението на съда в тази му част, имаща характер на определение, като необжалвано в срок е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. Съдът се е произнесъл по жалбата срещу заповед № 01-РД/1079 от 22.04.2010 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която на жалбоподателя е отказано финансиране на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9, като я е разгледал по същество. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че Борислав Божков е регистриран като земеделски производител на 5.11.2008 г. Той е подал заявление за подпомагане по мярка 112-Създаване на стопанства на млади фермери - и е регистриран с идентификационен № 01/12/06807 от 3.07.2009 г. постъпило в 15:56:51 часа. Със заповед, издадена на основание чл. 16, ал. 1 от Наредба № 9 изпълнителният директор на ДФЗ е определил прием на заявленията по мярка 112 от 1.04.2009 г. до 6.07.2009 г. Заявлението за подпомагане и приложените към него документи е проверено по реда на чл. 18 от Наредба № 9 и е одобрено за подпомагане на основание чл. 19. След отмяната на първата заповед на изпълнителния директор на ДФД, с която е отказано финансиране, е издадена заповед за финансиране, след възобновяване на процедурата за останалите финансови средства, които отново са се оказали недостатъчни за финансиране на заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Поради това на 22.04.2010 г. изпълнителният директор е издал оспорваната заповед № 01-РД/1079, с която на жалбоподателя е отказано финансиране поради недостатъчен финансов ресурс- чл. 20, ал. 1, т. 4 Наредба № 9. Чрез заключение на вещо лице съдът е установил механизма на разпределение на финансовите средства по мярката по подадените заявления. Останалите финансови средства са били разпределени за три проекта по подадени заявления за подпомагане от 1.07.2009 г. Заявлението за подпомагане на жалбоподателя е подадено на 3.07.2009 г. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието от страните без оспорване. При така установените факти съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган според чл. 20а ЗПЗП и в съответствие с чл. 20, ал. 1, т. 4 Наредба № 9. На следващо място съдът е изложил мотиви и за твърденията на жалбоподателя относно това, че заявлението му за подпомагане е следвало да бъде прието на по-ранна дата, като е приел, че тези твърдения са неоснователни и недоказани. Те са се опровергавали от представените писмени доказателства и отразеното в заявлението при извършената проверката за допустимостта му, отразената дата в него и подписа на самия жалбоподател. Съдът се е позовал и на чл. 13, § 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г., според който индивидуалното решение за отпускане на помощ за започване на дейност от млади земеделски производители се взема не по-късно от 18 месеца след започване на дейността, съгласно разпоредбите, които са в сила в държавата-членка. Тъй като жалбоподателят е бил регистриран на 5.11.2008 г. като земеделски производител крайният срок за получаването на помощ изтича на 5.05.2010 г. След тази дата заявлението му за подпомагане на може да бъде финансирано. По така изложените мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № 01-РД/1079 от 22.04.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че нито служителите в териториалната структура на фонда в Благоевград, нито съдът са били разбрали правилното приложение на Наредба № 9. Касаторът твърди, че в края на месец юни на 2009 г. е подал заявлението си до Областната разплащателна агенция в Благоевград, което не било прието от служителката, която го е връщала на три пъти за да представи редовни документи. Тя е трябвало да приеме заявлението му с приложените документи на съответната дата в края на месец юни и да го регистрира, а след това да продължи приема на документите. Твърди се, че заявлението е било редовно и в съответствие с изискванията на чл. 18 Наредба № 9, след като е било проверено и е получило одобрение на основание чл. 19. Твърдението е неоснователно. Процедурата за разглеждане на заявленията за подпомагане - Раздел II от Наредба № 9 има два етапа. Първият етап е този на предварителна проверка за допустимост на документите, която се извършва в присъствието на кандидата. Проверката се извършва от съответния служител в Областната разплащателна агенция. Той проверява заявлението за подпомагане и приложените документи към него, описани в приложение № 3 към чл. 17 от Наредба № 9. Необходимите документи, прилагани към заявлението са описани в 16 точки от приложението. Не всичките от тях се отнасят за жалбоподателя, но представянето на относимите за него е свързано със изискване за срок на издаването им или със заверка в срок от съответните компетентни органи. Безспорно е, че жалбоподателят не е представил всички необходими документи според приложение № 3, поради което се е наложило да представя част от тях допълнително, за да отговарят на изискването на чл. 17, ал. 1 Наредба № 9. В този смисъл е неоснователно твърдението, че заявлението трябва да се приеме и получи съответния идентификационен номер, дата, месец и час, без към него да са приложени необходимите по приложение № 3 документи. Изискването за прилагане на документите е изискване за редовност на заявлението от формална страна. В случай, че липсва някой от необходимите документи, заявлението е нередовно и не може да бъде прието. Това е първият етап от проверката за допустимост на кандидата и за съответствие на приложените към заявлението документи, според приложение № 3. Вторият етап от проверката е разписан в чл. 18 Наредба № 9. Той се извършва в срок от три месеца от подаване на заявлението за подпомагане и обхваща административната проверка, разписана в чл. 18, т. 1 и 2. Тази административна проверка обхваща проверката на самите данни и обстоятелства в заявлението и документите, както и анализ на фактическото съответствие с представените документи. Предвидена е възможност за удължаване на срока на проверката при посочените обстоятелства. В случай, че подадените заявления за подпомагане отговарят на целите, дейностите и изискванията, определени в наредбата, те се одобряват по реда на приемането им в Областната разплащателна агенция. В касационната жалба е направено смесване на чл. 17 и 18 от Наредба № 9, поради което оплакването за неправилност на съдебното решение е неоснователно. Решението на съда е обосновано и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касатора за присъждане на сторените разноски като неоснователно ще следва да се остави без уважение. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна по касация с оглед на изхода на спора ще следва да се уважи. Борислав Божков ще следва да заплати на ДФЗ разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение