Решение № 9942 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4013/2009 г.

Решение № 9942 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4013/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 95 от 04.02.2009 г. по адм. д. № 1422 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, ХIII състав, с което е отменено решение № 203/16.06.2008 г. на касатора, с което е потвърдено разпореждане № 322/29.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото РУСО, с което е разпоредено внасяне на сумата от 8446, 74 лева по ревизионен акт за начет с вх. № 1379/08.04.2008 година. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението на Пловдивския административен съд поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалноправните разпоредби, както и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кмета на Община Куклен, област Пловдив, представляван от пълномощника си адвокат Димитър Спилков, в съдебно заседание и с писмена защита е оспорил касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, е оспореното от кмета на Община Куклен, област Пловдив решение № 203 от 16.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 322/29.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото РУСО, с което е разпоредено внасяне на сумата от 8446, 74 лева по ревизионен акт за начет с вх. № 1379 от 08.04.2008 г., от които 6834, 49 лв. главница и 1612, 25 лв. лихва. Според мотивите по частичния ревизионен акт сумата по начета произтича от неправилно изплатени на Ширин Айханова Дерелиева (Гази) - общински съветник към Община Куклен, парични обезщетения за бременност и раждане в размер на 3587, 56 лв. и обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст в размер на 3246, 93 лв., върху които суми е начислена лихва общо в размер на 1612, 25 лева. Съгласно изложените в решение № 203 от 16.06.2008 г. на директора на РУСО-Пловдив мотиви, Ширин Айханова Дерелиева (Гази) не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 48а и чл. 52а от КСО и за нея не е възникнало право на обезщетение за бременност и раждане и на обезщетение за отглеждане на малко дете, поради което неоснователно са й изплатени от Община Куклен и изтеглени от бюджета на държавното обществено осигуряване сумите по ревизионния акт за начет. С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отменил като незаконосъобразно решение № 203/16.06.2008 г. на директора на РУСО-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 322/29.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Съдът е подложил на задълбочена преценка събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че като общински съветник Ширин Айханова Дерелиева (Гази) е подлежала на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО върху осигурителен доход, определен съобразно чл. 6, ал. 3 от КСО. Към датата на възникване на осигурения риск майчинство тя е придобила осигурителен стаж 6 месеца като общински съветник към Община Куклен и осигуряването й не е било прекратявано, поради което е придобила право на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 4, ал. 1, т. 8 (нова - ДВ, бр. 112/2003 г.) от КСО общинските съветници, като изпълняващи функциите си по изборна длъжност, са в кръга на лицата, задължително осигурени за всички социални рискове. Правилен е и изводът в решението, че общинските съветници изпълняват правомощията си и по този повод полагат труд през цялото време на мандата си, а не само при участието си в заседания на общинския съвет и неговите комисии. Неоснователен е релевираният в касационната жалба довод, според който общинските съветници, които не са осигурявани на друго основание, подлежат на задължително осигуряване само за дните на проведените заседания върху сумите на изплатените им възнаграждения, а за останалото време е налице "прекъсване на осигуряването". Неоснователно е и становището на касатора, че след като общинският съвет сам решава за начина на плащане на възнаграждения за положения труд от общинските съветници, то той сам решава и за начина на осигуряването им. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, сред които са и общинските съветници, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно правилото по чл. 10 от КСО - от деня на започване на трудовата дейност до деня на нейното прекратяване. За времето, през което общинските съветници упражняват пълномощията и дейността по чл. 33 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 3 от КСО - месечно върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по, ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 38, ал. 1, т. 1 и, ал. 3, т. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за осигурителен стаж се зачита времето, за което за общинските съветници са внесени осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. Майчинството като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск. Щом като е налице изискването за наличие на придобит 6-месечен (от 01.01.2009 т. 12-месечен) осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за осигурителния риск общо заболяване и майчинство (в редакцията до изм. с ДВ, бр. 109 от 2008 г. осигуряването е било за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица), при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО (до 01.01.2009 г. 315 календарни дни, а след тази дата 410, от които 45 дни преди раждането) и на обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст. От фактическа страна по делото е установено, че Ширин Айханова Дерелиева (Гази) е подлежала на задължително обществено осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО през цялото време на мандата й като общински съветник към Община Куклен от 2003 г. до 28.10.2007 година. Като осигурено лице за всички осигурени социални рискове с повече от 6 месеца непрекъснат осигурителен стаж към датата на възникване на осигурения риск майчинство, същата е придобила право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО и сумите за тях законосъобразно са и били изплатени и изтеглени от държавното обществено осигуряване. Оспорените административни актове - решение № 203 от 16.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 322/29.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с които е разпоредено възстановяване в бюджета на ДОО на сумите по ревизионен акт за начет с вх. № 1379 от 08.04.2008 г., произтичащи от изплатени на Ширин Айханова Дерелиева (Гази) парични обезщетения за бременност и раждане в размер на 3587, 56 лв. и обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст в размер на 3246, 93 лв. и начислени лихви върху тях в размер на 1612, 25 лв., са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и като ги е отменил Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,