Решение № 7545 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2534/2020 г.

Решение № 7545 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2534/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "К. Трейд" ЕООД – гр. Съединение чрез процесуалния представител адв. Х. Руменов срещу решение № 2747/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3095/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001617005181-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 540/17.09.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително начислен за данъчни периоди през 2016 г. и 2017 г. ДДС общо в размер на 74 975, 66 лв. и прилежащи лихви – 11079, 37 лв. и корпоративен данък за 2016 г. в размер на 5 110, 35 лв. и лихви – 664, 40 лв. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е неправилно постановено, като от изложението, направено в жалбата, може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба за нарушена процедура при провеждане ревизията по особения ред, което съдът не е взел под внимание, както и на правнозначими доказателства, събрани по надлежния ред. Касаторът твърди, че въпреки кредитирането само на констатациите на ревизиращите органи, съдът е отклонил твърденията на касатора въпреки, че същите са подкрепени според него от други доказателства и от приетата съдебно-счетоводната експертиза. Излагат се оплаквания, че разглеждайки избирателно и тенденциозно събраната в хода на ревизията информация първостепенният съд е приложил материалния закон формално, без да вникне в същността на законовите разпоредби, като е приложил само тези, които са във вреда на дружеството. Касаторът се оплаква, че съдът не е обсъдил всички доказателства по спорните доставки, като вместо това едностранчиво и избирателно е изтълкувал само фактите и обстоятелствата, подкрепящи тезата на ревизиращия орган и така е достигнал до неправилно изграждане на вътрешното си убеждение, което се е отразило върху постановеното от него решение. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба относно допълнително начислените публични задължения за ДДС и корпоративен данък във връзка с неотчетени приходи. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Х. Руменов и в представената от него писмена защита по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив в депозирана писмена защита от юриск. Калева я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "К. Трейд" ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт за допълнително начислен ДДС в размер на 74 975, 66 лв. и прилежащи лихви – 11079, 37 лв. и корпоративен данък за 2016 г. в размер на 5 110, 35 лв. и лихви – 664, 40 лв., първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за провеждане ревизията по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК относно неотчитане на продажби на пшенично и царевично брашно, както и на фураж, произведени в мелници на дружеството в гр. Съединение и брашно на ишлеме. Съдът е приел, че приходните органи след извършена проверка в хода на ревизията са установили, че ревизираното дружество не е отчело, както приходите от посочените продажби, така и отчетната им стойност. В резултат на посоченото неотчитане съдът е приел, че дружеството не е начислило прекият данък за тяхната реализация, като е определен за внасяне допълнителен корпоративен данък и е определена основата за облагане с косвен данък - ДДС. Съдът в решението си e обсъдил., че ревизиращите органи са извършили редица процесуални действия, в резултат на които са събрани доказателства, както и, че при направена съпоставка на представените при ревизията счетоводни аналитични регистри и материалните запаси - аналитична ведомост на сметка 302 "Материали", а също и на инвентаризационните описи на наличните стоки и на справката за закупени количества брашно – пакетирано пшенично, царевично и фураж, са достигнали до законосъобразен извод, че не са отчетени от дружеството приходите от продажби, в резултат на които не е начислен косвен и пряк данък. Съдът е приел, че укритите доставки са облагаеми съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДС и за тях се дължи ДДС, тъй като не е установено стоките да са напускали територията на страната и след като този данък не е начислен, нарушена е разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗДДС. За неоснователно е счетено и твърдението на жалбоподателя, че органите по приходите са начислили допълнително ДДС и корпоративен данък единствено на база на съмнения за укрити приходи, тъй като според съда неотчетените приходи са установени от органите по приходите въз основа на представените от жалбоподателя аналитични счетоводни регистри, на изготвените справки за закупените количества брашно и на посочените данни за налични материали към 31.12.2016 г. и към 29.03.2017 г. по инвентаризационен опис и по аналитична ведомост. Във връзка с назначената съдебно-счетоводна експертиза съдът е направил изводи, че тя не допринася за доизясняване на фактическата обстановка, установена от ответника или за оборване на същата. Същото съдът е посочил и относно съдебно-техническата експертиза. При така изложеното съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, а жалбата на "К. Трейд" ЕООД за неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат. По оплакването в касационната жалба, че съдът не е установил нарушения при процедурата от приходните органи на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, то е неоснователно. Ревизията на "К. Трейд" ЕООД е извършена по особения ред, тъй като приходните органи са установили неотчетени продажби, като в тази връзка са се позовали и на проведена съвместна оперативна проверка на ГДБОП и НАП, като доказателствата от нея са присъединени с протоколи за присъединяване за извършените проверки на двете мелници на дружеството в гр. Съединение. При оперативната проверка са иззети Дневник за входящ контрол на приети храни и опаковъчни материали, в който са вписани данни за фирмата на съответния доставчик, дата на приемане, вида на продукта, количество, фактури и дата, като този дневник е за период от 16.02.2010 г. до 15.12.2016 г. Иззет е при проверката и Лабораторен дневник, в който са записани изписани от мелниците брашно или брашно на ишлеме по количество – фирма на получателя и др., като този дневник е за периода от месец юни 2016 г. до 29.03.2017 г. Правилно съдът е кредитирал събраните от ревизията доказателства за неотчетени от дружеството приходи, а именно: фактури за закупени количества брашно и фураж, регистри на материалните запаси, като аналитична сметка 302 "Материали", а също и инвентаризационни описи на наличните справки. Въз основа на тези доказателства правилно съдът е приел за законосъобразни констатациите в ревизионния акт за неотчетени приходи от продажби на стоки предвид неотчитането не само на продадените стоки, но и на отчетната им стойност. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че констатациите за неотчетени приходи, потвърдени от съда са на база съмнения от приходните органи. Както правилно е отбелязано в обжалвания съдебен акт определените данъчни задължения за пряк и косвен данък са установени въз основа на представени счетоводни документи от задълженото лице и данните от съвместната оперативна проверка на ГДБОП и НАП, вкл. и извършената при тази проверка инвентаризация на складовата продукция на дружеството и сравнението между нея и инвентаризацията от комисия, назначена от дружеството, са констатирани различия. Не е опровергана и констатацията на приходните органи въз основа на извършени проверки на "А. България" АД, както и на П. Карабелов, които са установили, че от ревизираното дружество са купували брашно, както и за извършени услуги на ишлеме. Същото е установено и при проверка на "Ал С." ЕООД. Неоснователно касаторът твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 1 2 ДОПК, тъй като приходните органи са използвали като аналог дейността на "А. България" АД. Обстоятелството, че това дружество извършва същите услуги, като ревизираното дружество, означава, че приходните органи не са допуснали нарушения. Принципно при облагането по аналог се взимат съпоставими данни от дейността на друго дружество, тъй като ревизираното дружество в нарушение на изискванията на Закона за счетоводството си не е отчитало редовно приходите от продажби, поради което и резултатите за довнасяне на задължения за пряк и косвен данък са приблизителни, а не напълно точни. - Предвид установеното неотчитане на приходи от продажби на стоки – брашно и фураж и брашно на ишлеме, правилно в обжалваното решение е направен извод за укрити приходи на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и неначисляване на ДДС за 2016 г. и 2017 г., както и за корпоративен данък за 2016 г. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДС дефинира облагаемата доставка, като всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчнозадължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. Съгласно чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС правилно приходните органи и съдът са приели, че ДДС е дължим от ревизираното дружество, тъй като при установеното неотчитане на приходи, същото е било задължено да начисли ДДС върху доставките на процесните стоки. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК при ревизия по особения ред е налице оборима презумпция за верността на констатациите на ревизионния акт, поради което в тежест на ревизирания субект е да ги опровергае. В процесния случай това не е постигнато от касационния жалбоподател и неправилно същият се позовава на назначените и изслушани от страни съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, тъй като те не установяват други факти и обстоятелства извън приетото от приходните органи. Счетоводната експертиза от една страна е приела, че не е установила значителни пропуски в документацията на воденето счетоводство, а от друга, че неправилно са водени аналитичните регистри по видове материали, както и установеното различие с установеното количество налични стоки и продадените такива. В този смисъл следва да се споделят изводите в обжалваното решение, че тази експертиза не допринася за доизясняване на фактическата обстановка по спора или за оборването й. Относно съдебно-техническата експертиза също не променя горните изводи, тъй като вещото лице по нея е констатирало само начина на технологичните процеси при преработка на пшеница и царевица за производството на брашно и разликите между отделните технологични процеси, както и при пресяване на млечните продукти и наличния машинен парк на "К. Трейд" ЕООД. Не е опровергана и констатацията, че дружеството освен че не е отчитало приходи от продажби, не отчитало и отчетната стойност на стоките, поради което и изводите за укрити приходи, също не са опровергани от жалбоподателя. В тази връзка следва да се сподели установеното от ревизиращите органи, че следва да се начисли ДДС за 2016 г. върху неотчетени приходи при данъчна основа от 324 645, 51 лв. за 2016 г. и съответно ДДС в размер на 64 929, 10 лв. За 2017 г. правилно съдът е потвърдил констатациите на ревизионния акт за определената данъчна основа за 2017 г. в размер на разликата между установения от ревизията ДДС и декларирания от дружеството (26 676, 26 лв. и 16 629, 70 лв. = 10 046, 56 лв.) или в общ размер за двете ревизирани години главница в размер на 74 975, 66 лв. и лихви – 11 079, 37 лв.. В частта по ЗКПО обосновано първостепенният съд е възприел констатациите на приходните органи, поради което неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът само ги е приповторил. Както вече беше отразено в настоящето решение доказателствената тежест да опровергае констатациите на ревизионния акт, които се ползват с презумпция за верността им съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК е върху ревизираното дружество, но то не е успяло да ги опровергае. Съдът правилно е приел определянето от приходните органи на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2016 г., като разлика между установените от ревизията неотчетени приходи в размер на 324 645, 51 лв. и размерът на разходите – 273 542 лв. и върху сумата от 51 103, 51 лв., която е данъчната основа, е установен за довнасяне корпоративен данък за 2016 г. в размер на 5 110, 35 лв. и лихви -. 664, 40 лв. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 284, 89 лв. за настоящата касационна инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение