Решение № 7661 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 478/2017 г.

Решение № 7661 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 478/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Флора-99" ООД, чрез адв. К. К.-Т. срещу Решение № 6251 от 14.10.2016 г. по адм. дело № 2195/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, I отделение, 43-ти състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен изводът на съда, че е налице компетентност на органите издали ревизионния акт. Твърди, че процесният ревизионен акт е издаден при спазването на изискването на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но в нарушение на чл. 118, ал. 2 ДОПК, с оглед на което актът се явява нищожен. Твърди, че са незаконосъобразни и необосновани изводите на административния съд, че при съвкупен анализ и преценка на всички доказателства по делото се налага извода, че липсват доказателства за реално и действително осъществяване на облагаеми доставки с предмета на спорните фактури. Излага, че не са обсъдени всички налични по делото доказателства. Сочи, че представените по делото доказателства обосновават извод за реалност на процесните доставки, ако не за всичките пет доставчика, то поне за четири от тях. Намира, че решението е издадено в противоречие с практиката на СЕС. И. да бъде отменено решението и да се отмени РА. Претендира разноски по делото. Моли на основание новата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК да бъде намален размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, в съдебно заседание, чрез юрк. Гърбелова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 385 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол е решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на "Флора-99" ООД срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221314002599-091-001 от 10.07.2015 г., издаден от А. Г. М. - началник сектор, възложил ревизията и Ц. Г. Р. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 95 от 21.01.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, относно отказан данъчен кредит в общ размер на 14 749,28 лева за данъчни периоди месец март 2011 г., май 2011 г., юни 2011 г., септември 2011 г., октомври 2011 г., декември 2011 г., февруари 2012 г., март 2012 г. и юли 2012 г. по фактури, издадени от "ИНДРИ" ЕООД, "ФАСТ СТЕП" ЕООД, "ПОЗИТИВ СОЛЮШЪН" ЕООД, "Х 300" ЕООД и от "КЕТ 07" ЕООД, правоприемник на ЕТ "К. А.", с предмет на доставките стоки - блузи, ризи, поли, жилетки и др.

Ревизиращите органи са приели, че по подробно описаните в РД и в РА фактури, издадени от "ИНДРИ" ЕООД, "ФАСТ СТЕП" ЕООД, "ПОЗИТИВ СОЛЮШЪН" ЕООД, "Х 300" ЕООД и от "КЕТ 07" ЕООД, правоприемник на ЕТ "К. А.", не са налице основания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Предмет на доставките са стоки - блузи, ризи, поли, жилетки и др. Обоснован е извод за недоказвано на извършването на процесните доставки, поради липса на доказателства за предаване и приемане на съответните стоки от доставчиците на получателя.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА според съда не са ангажирани доказателства, от които да се направи безпротиворечив и категоричен извод, че "ИНДРИ" ЕООД, "ФАСТ СТЕП" ЕООД, "ПОЗИТИВ СОЛЮШЪН" ЕООД, "Х 300" ЕООД и от "КЕТ 07" ЕООД, правоприемник на ЕТ "К. А.", са доставили съответни стоки като вид и количество на ревизираното лице, доколкото няма ангажирани доказателства за фактическото предаване на стоките, за изписването им от доставчиците и заприходяването при получателя. Съдът е приел, че по всички процесни доставки от посочените по-горе доставчици са представени фактурите и фискалните бонове към тях, които сами по себе си не доказват реално осъществена доставка на стоки.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдените касационни основания за отмяна на решението - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

При постановяване на съдебния акт съставът на АССГ обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства и заключението по съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като е формулирал правилният извод за законосъобразност на РА.

1. Неоснователно е възражението на касатора по отношение на материалната компетентност на органите по приходите, издали РА. Следва да се посочи, че РА е издаден при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в редакцията, считано от 01.01.2013 г./. Процесният РА е издаден от А. Г. М. - началник сектор, възложил ревизията и Ц. Г. Р. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. В случая е приложимо задължителното тълкуване, дадено с ТР № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ОСС на Върховен административен съд, което означава, че РА не е нищожен.

1. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки.

Правилен и съответстващ на доказателствата, събрани в хода на ревизията и съдебното производство е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на действителното извършване на доставките на стоки по фактурите, издадени от "ИНДРИ" ЕООД, "ФАСТ СТЕП" ЕООД, "ПОЗИТИВ СОЛЮШЪН" ЕООД, "Х 300" ЕООД и от "КЕТ 07" ЕООД, правоприемник на ЕТ "К. А.".

ИПДПОЗЛ са връчени на доставчиците по реда на чл. 32 от ДОПК. С протокол Обр. № Кд-73 1044760/23.04.2015 г. към ревизионното производство са приобщени всички събрани по реда на ДОПК доказателства в хода на извършена предходна ревизия, приключила с РА № 2131307503 от 06.02.2014 г. Нито по време на ревизията, нито по време на съдебното производство са ангажирани доказателства за фактическото предаване на стоки от съответния вид и количество от преките доставчици на получателя /няма приемо-предавателни протоколи, стокови, складови разписки, респ. транспортни документи/. Съдът е обсъдил фактурите поотделно за всеки един от посочените доставчици, установил е съответните факти, обсъдил е и заключението по ССчЕ, като е формирал правилен извод за законосъобразност на РА. След като няма доказателства за предаването на стоките от доставчиците на получателя, то законосъобразно ревизиращите органи са отказали на "Флора-99" ООД правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди. Не е спорно, че дружествата - доставчици са включили процесните фактури в дневниците си за продажби и справките- декларации, но представените по делото счетоводни документи не обосновават обратен на приетия от АССГ извод за материална законосъобразност на РА в посочената част. Основният спорен въпрос дали РЛ е получило съответните стоки от посочените във фактурите доставчици, а такива писмени доказателства не са представени нито от доставчиците, нито от самото дружество-жалбоподател.

Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател, че доколкото от приетото без оспорване заключение по ССчЕ се установява надлежното счетоводно отразяване на доставките при доставчиците и получателя, то това обосновава извод за липса на материалноправно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. От съдържанието на отговора по въпрос № 1 от заключението по ССчЕ е видно, че не може да се установи дали е налице редовно водено счетоводство при получателя, а задача на вещото лице по отношение на редовното водене на счетоводството от доставчиците не е поставян. От друга страна, извършените от получателя записвания по счетоводна сметка 304 - "Стоки" във връзка със заприходяването на стоките не означава, че стоките, описани във всяка една от фактурите, действително са предадени на РЛ от издателите на фактурите. Още повече, че вещото лице е установило, че формата на счетоводството не осигурява хронологично и аналитично счетоводно отчитане на сметка 304 - "Стоки". Закупените стоки не са завеждани по аналитични партиди, количествено и стойностно. След като не са представени доказателства, че стоките реално са предадени от преките доставчици на ревизираното лице, то настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат обсъждани представените доказателства по предходните доставки.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АССГ, I отделение, 43-ти състав, за материална законосъобразност на РА, като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се присъждат разноски, а на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 385 лева.

Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В съдебното производство по данъчни дела на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за един адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В ДОПК има специална уредба на разноските, поради което доводът за приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК на основание § 2 от ДОПК е неоснователен, тъй като относно разноските в ДОПК не е налице неуреден случай по смисъла на § 2 от ДОПК, в която хипотеза са приложими правилата на АПК и ГПК. В ДОПК изрично е определено юрисконсултското възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, в какъвто размер същото следва да бъде присъдено.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение