Решение № 6982 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10113/2017 г.

Решение № 6982 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10113/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от А. Б., чрез адв. Ц. Д. - Узунова - САК и адв. М. С. - САК, срещу решение № 4602 от 10.07.2017 г. на Административен съд С. - град, 12-ти състав, постановено по адм. дело № 1298 по описа за 2017 г. В касационната жалба се сочи, че се обжалва решението в цялост. Твърди, се че решението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени съображения считат че решението на първоинстанционния съд е с тежки процесуални пороци, необоснованост, съдържащо неправилни изводи на съда за материална и процесуална законосъобразност на издадения индивидуален административен акт, които не се подкрепят и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, предвид което правят искане за отмяна на същото и постановяване на друг съдебен акт, с който да се уважи жалбата и обжалвания административен акт бъде отменен. Алтернативно молят съда да отмени обжалваното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд - С. - град, с нужни задължителни указания, за да бъдат събрани всички релевантни доказателства. В открито съдебно заседание пред ВАС адв. Димитрова поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б., гр. Софияq чрез процесуалния си представител юрисконсулт Миланова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита за правилен извода на съда, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Приема, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и иска същото да бъде потвърдено. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При изложени съображения счита, че първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 4602 от 10.07.2017 г. по адм. дело № 1298/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд С. - град /АССГ/, Първо отделение, 12 състав съд е отхвърлил жалбата на А. Б., гражданин на Мали, срещу решение № 14326 от 29.12.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 на ЗУБ, подадена след влязло в сила решение, с което на заявителя е отказано предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Съдът е приел за правилни изводите на административния орган, с които е установил, че от заявеното по време на интервюто, чужденеца не сочи нови обстоятелства от съществено значение. На следващо място административният съд е приел, че в хода на административното производство подробно е изследвана бежанската история в контекста на чл. 8 ЗУБ, като е прието, че не са налице предпоставки на цитирания законов текст. Приел е, че отказът на административния орган да предостави статут на бежанец на лицето е законосъобразен, също така същият е бил мотивиран, съдържа фактически и правни изводи, които са съобразени с наведените обстоятелства като основания на искането. На следващо място съдът е направил извод, че не е налице преследване по изложените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Установено, е че обосновано и законосъобразно е прието, че по отношение на А. Б. - гражданин на Мали няма данни за преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от ЗУБ. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е установил, че предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 не са налице, тъй като чужденеца не твърди, че е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Нови факти и обстоятелства извън посочените в първоначалното интервю не са били изложени. Бежанската история е приета като недостоверна, а причината за напускане на страната по произход поради заплаха във връзка с тоарегите, не са достоверни. На следващо място съдът е приел, че предпоставките предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не са били налице, тъй като видно от справката относно актуалната ситуация в Мали, в страната не е налице "въоръжен конфликт". На следващо място съдът е съобразил и задължителното тълкуване с решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност от посочените заплахи. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Мали, от приложените справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ - МС се установява, че в северната част на Мали ситуацията е нестабилна и има проблеми със сигурността, но в останалата част от страната съществува възможност за вътрешно разселване, основание за отказ по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд приема за неоснователен довода, че жалбоподателят не е присъствал на нито едно от заседанията в производството, като за тях не е бил информиран, съответно не е имал възможност да даде обяснения, както и да представи доказателства, Твърди че административният съд го третира като лично присъстващ и неправилно е приел, че жалбоподателят не е представил разумни обяснения по констатираните множество противоречия в представената бежанска история. По изложения довод, че лицето не е било присъствало на съдебното производство, тъй като не е бил информиран за това, се явява неправилно интерпретирано. Видно от представените по делото призовки /л. 76 и л. 77 от делото/ е видно, че е изпълнена процедурата по призоваване на страната. От направеното отбелязване и на двете призовки е видно, че същата не е потърсена. Тъй като в АПК не са уредени изрично правила за призоваване и връчване на съобщения, когато призоваваното лице, в частност - жалбоподателя, не е намерен на посочения адрес, съгласно чл. 144 от АПК следва да намерят субсидиарно приложение правилата по ГПК. За хипотеза като тази в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в които е предвидено, че когато страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, и ако не изпълни това свое задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. В случая посоченият от А. Б. в жалбата адрес: гр. С., ж. к. "Овча купел", ул. "Л." ..№..., ет. ..., е същия, послужил като адрес за призоваване по делото и видно от направените отбелязвания, че призовката не е потърсена, поради което следва да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и съдът следва да приеме, че страната е редовно призована за съдебното заседание, след като в рамките на месец и в резултат на трите опити за връчване на призовката /на 24.04, 27.04 и 28.04/, жалбоподателят не е намерен. На следващо място следва да бъде отбелязано също, че жалбоподателя с молба до АССГ е поискал да му бъде предоставена служебна правна помощ, като бъде назначен служебен защитник. С определение от 20.03.2017 г. АССГ е предоставил правна помощ и с определение от 22.03.2017 г. на АССГ е назначен адвокат Ц. М. Д. - Узунова към адвокатска колегия -С. за процесуален представител на жалбоподателя. Видно от приложената призовка, жалбоподателя чрез адв. Ц. Д. - Узунова е бил известен, че следва да се яви за участие в открито съдебно заседание по дело № 1298/2017 г., същата е надлежно получена на 29.03.2017 г., видно от отбелязването. Очевидно е, че жалбоподателят не е присъствал лично, но същия е бил надлежно представляван от назначен служебен процесуален представител, който е защитил правата му. По изложения довод, че А. Б., като не бил информиран за заседанията, е бил лишен от възможността да даде обяснения, както и да представи доказателства, както и че административния съд го третира като лично присъстващ и неправилно е приел, че жалбоподателят не е представил разумни обяснения по констатираните множество противоречия в представената бежанска история, настоящият състав констатира, че на основание чл. 163, ал. 3 във вр. с чл. 170, ал. 1 от АПК е разпределена правилно доказателствената тежест, като на жалбоподателя е указано, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на факти и обстоятелства, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, на основание чл. 154 от ГПК, като може да ангажира всички допустими доказателства. Към жалбата си чужденецът не е приложил доказателства, имащи отношение към предмета на делото, в частност доказателства относно противоречивата бежанска история, по отношение на същите не са ангажирани доказателства и от страна на процесуалния представител. Единствено процесуалния представител е поискал представяне на актуална справка за ситуацията в Мали, която е представена и надлежно приета от първоинстанционния съд. На следващо място обоснован и в съответствие със събраните доказателства е извода на съда за липса на предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата по произход, тъй като в нея е изложен на опасност от тежки посегателства по смисъла на посочената разпоредба. В конкретния случай не се твърди от оспорващия той да е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, поради което правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не са налице. Също така правилно административният съд е приел, че нови факти и обстоятелства извън посочените в първоначалното производство не са изложени по време на интервютата. Приел е, че бежанската история е недостоверна, а причините за напускане на страната по произход - поради заплаха във връзка с тоарегите, не са достоверни. На следващо място изрично е обсъдено и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като административният съд правилно е приел, че предпоставките за същото не са налице. Тъй като видно от приложената към делото справка относно актуалната ситуация в Мали, в страната не е налице "въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Интервюиращият орган е констатирал, че от установената фактическа обстановка не се дава основание да се приеме, че молителя в административното производство е бил принуден да отпътува от Мали поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота му в случай на въоръжен конфликт. Установено е, че спрямо него не е налице заплаха поради наличие на ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО. Отделно от това, обясненията му са противоречиви и правилно съдебният състав е приел, че бежанската история е недостоверна, което води до извода, че по отношение на него не са налице изискванията на чл. 9 от ЗУБ. Също така, от представената за сведение на Върховния административен съд молба с рег. № УП 6528/23.11.2017 г. адресирана до председателя на ДАБ (с приложени към нея документи) е видно, че чужденеца е направил волеизявление, че се е представил под друго име, с друга самоличност и че всъщност е гражданин на Нигерия, а не на Мали, което води до още едно противоречие по отношение на установеното в бежанската му история. Следователно правилно съдът е приел, че липсват основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, обективиран в решение № 14326/29.12.2016 г. С оглед изложените съображения решението, предмет на касационната жалба не страда от твърдяните в нея пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,