Решение № 16012 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11419/2020 г.

Решение № 16012 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11419/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Асансьорни Сервизи София" АД, представлявано от изпълнителния директор И. Димитров срещу решение № 3506/02.07.2020 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 14290/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № А-0-81/13.11.2019 г. на председателя на Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор /ДАМТН/, с която на основание чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/е заличено от регистъра на ДАМТН на лицата извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено издаденото удостоверение № С105/17.10.2006 г. за вписване на дружеството в регистъра на ДАМТ, като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалноправните норми и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът при постановяване на акта си не е спазил изискванията на Директива 98/34/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22.06.1998 г., за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти, впоследствие заменена от Директивата за техническите регламенти, заменена от Директива /ЕС/ 2015/1535 от 09.09.2015 г., установяваща процедурата за предоставяне на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, тъй като промените в Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори не са били нотифицирани пред Европейската Комисия по реда на Директива 98/34/ЕО и по този начин тя е неприложима. Въведените в Наредбата нови и допълнителни технически изисквания относно асансьорите и използването им след пускане на пазара, следва да бъдат нотифицирани от ЕК, като промените в Наредбата обн. В ДВ бр. 88/2014 г. не са били нотифицирани. Дружеството е било санкционирано по административно-наказателен ред именно във връзка с настъпилите в Наредбата промени, които са неприложими. На второ място се сочи, че при издаване на акта, административния орган и впоследствие първоинстанционния съд не са спазили принципа на пропорционалност регламентиран в Директивата за асансьорите, Регламент /ЕС/ 2016/424 на ЕП и Съвета от 09.03.2016 г. и Препоръка на ЕК № 95/216/ЕО от 08.06.1995 г. относно подобряване на безопасността на съществуващите асансьори. Твърди се, че процесната мярка е издадена при несъобразяване с изискванията за пропорционалност на наложените санкционни мерки. Наложените административно-наказателни санкции касаят липса на писмено уведомление на ползвателите и на органите по надзор, като те не представляват високо ниво на риск, тъй като са документални. Съдът е следвало да съобрази тези факти, както и това, че нарушенията са отстранени. Неправилен е довода на АССГ, че тъй като органа действа в условие на обвързана компетентност, нито той, нито съдът дължат преценка на пропорционалността на мярката, тъй като това влиза в противоречие с практиката на СЕС и на ВАС. Според касатора е следвало съда да извърши преценка като анализира въпроса, дали целите, предвидени в законодателството, са могли да бъдат постигнати с по-малко ограничителни средства. Твърди се и неправилна преценка от страна на постановените решения в административно-наказателните производства, тъй като практиката на ВАС приема, че съдебните решения свързани с обжалването на административни наказания, наложени във връзка със същите обстоятелства, не са обвързващи за съда. Във връзка с това съдът не е следвало само въз основа на тези доказателства да приеме, че дружеството е извършило системни нарушения, а е следвало тези доказателства да се разгледат във връзка с останалите такива. В решението на АССГ липсва анализ на нарушенията, както и по отношение на обстоятелствата, твърдени в жалбата до съда, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени решението на АССГ и да постанови ново като отмени наложената мярка. В евентуалност моли съда да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав, ако прецени, че е нужно събиране на допълнителни доказателства. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба, председателя на Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор, в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба с обстойни доводи. Моли ВАС да потвърди решението на АССГ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Асансьорни Сервизи София" АД срещу заповед № А-0-81/13.11.2019 г. на председателя на Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор /ДАМТН/, с която на основание чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ е заличено от регистъра на ДАМТН на лицата извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено издаденото удостоверение № С105/17.10.2006 г. за вписване на дружеството в регистъра на ДАМТ, като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, въз основа на събраните допустими, относими и необходими доказателствени средства, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. АССГ е приел, че на дружеството са били издадени и влезли в сила пет броя наказателни постановления в рамките на две календарни години, което предвид и нормата на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП представлява системно нарушение и по този начин е изпълнен състава на чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП – основание за налагане на процесната мярка. Прието е, че нормата на чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП е императивна и не позволява упражняване на оперативна самостоятелност на административния орган, като във всички установени такива случаи на системно извършване на нарушения, издаденото удостоверение се обезсилва, а лицето се заличава от регистъра. Предвид горното АССГ е приел издадения акт за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно: Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата се писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесната обжалвана пред АССГ заповед представлява налагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, като компетентния орган – Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ се е позовал на нормата на чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/. Съгласно разпоредбата на чл. 36а, ал. 4 ЗТИП, когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно или лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 или по писмено заявление на регистрираното лице, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. В конкретния случай като мотиви са изложени наличие на извършване на системни нарушения от страна на "Асансьорни сервизи София" АД – издадени срещу дружеството пет наказателни постановления в рамките на две календарни години, за допуснати нарушения на Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори и на ЗТИП. Предпоставките за прилагане на ПАМ по реда на чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП са: 1. Наличие на системни нарушения свързани с изпълнение на задължения по ЗТИП или подзаконовите му актове или 2. Когато лицето с издадено удостоверение да извършва дейност по ЗТИП и подзаконовите му актове, не отговаря на някое от изискванията му. Както се посочи по-горе в оспорената ПАМ като фактически основания е посочено първото предложение в чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП, а именно наличие на системни нарушения на ЗТИП респек. на подзаконовите му актове. В разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП е дадено легално определение на понятието "системно" - извършването на три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му в рамките на две календарни години. В конкретния случай, като това не се оспорва от касаторът, на дружеството са издадени 5 броя наказателни постановления за неспазване на разпоредбите както на ЗТИП, така и на свързаните с него подзаконови актове. Наказателните постановления са били обжалвани и са потвърдени с решения на съответните съдилища т. е. минали са съдебна проверка за законосъобразност. Като се има предвид тези издадени и преминали през съдебна проверка наказателни постановления и влезли в сила и касаят извършване на нарушения в законово определения времеви отрязък, обосновано първоинстанционния съд е приел, че е доказана системност по смисъла на § 1, т. 30 ДР на ЗТИП. Правилни са изводите на АССГ, че процесната заповед е издадена в условията на обвързана компетентност т. е. издателят на акта следва само да установи наличие на предпоставките залегнали в чл. 36а, ал. 4, пред. 1 от ЗТИП – системност на извършвани нарушения по ЗТИП и/или подзаконови актове свързани с експлоатацията на асансьори, за да издаде заповед по този текст от закона. Предвид важността на дейността за безопасността на гражданите, законодателят е предвидил императивно задължение на председателя на ДАМТН да издаде такъв акт при наличието на три или повече нарушения в рамките на две календарни години. Неоснователни са доводите, че съдебното решение на АССГ е постановено в нарушение на изискванията залегнали в Директива 98/34/ЕО и Директива 2014/33/ЕС тъй като това има отношение към нарушения допуснати по прилагане на НБЕТНА. Процесния оспорен административен акт е издаден на основание чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП и няма касателство към посочените актове на общностното право. В настоящото производство е недопустимо да се извършва проверка за законосъобразност на приложените към делото пет броя наказателни постановления, послужили за издаване на оспореното решение на председателя на ДАМТН. Наказателните постановления са минали през съдебна проверка и всички доводи изложени в касационната жалба, свързани с неспазване на актове на общностното право е следвало да бъдат отправени при обжалване на наказателните постановления. С тези наводени доводи, касаторът се стреми да пререши административно-наказателното производство, което е недопустимо в настоящото производство. Неоснователни са и възраженията относно несъобразяването на акта с разпоредбата на чл. 6 АПК. Принципът на съразмерност се отнася за случаите, когато административният орган има възможност за избор между различни варианти за упражняване на властническите си правомощия какъвто не е настоящият. Законодателят е регламентирал императивно с чл. 36а, ал. 4 ЗТИП заличаване от регистъра на ДАМНТ и обезсилване на издаденото удостоверение за вписване в регистъра на лицето, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Това е свързано с целите по чл. 2 ЗТИП, с оглед осигуряване на безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност, за да се създават условия за опазване на здравето и живота на хората, които ги ползват. В тези случаи законодателят не е предвидил възможности за преценка от страна на административния орган, дали да приложи или не чл. 36а, ал. 4 ЗТИП в зависимост от тежестта, вида и характера на нарушенията, извършени при условията на § 1, т. 30 ДР на ЗТИП. Системното извършване на нарушения е самостоятелно основание за заличаване от регистъра на ДАМТН, независимо от извършени преди издаване на заповедта други проверки и констатации, които не опровергават извършените нарушения, за които са издадени влезли в сила наказателни постановления. В този смисъл не е налице нарушение на принципа на съразмерност и превратно упражняване на власт. Сочените от касаторът съдебни актове като практика са неотносими към настоящия случай. За пълнота съдът ще посочи такива, които са относими и подкрепят изложеното по-горе – решение № 3073/26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 6675/2019 г.; решение № 10388/08.08.2017 г., постановено по адм. дело № 3799/2017 г.; решение № 2540/21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 11958/2013 г.; решение № 10932/18.09.2017 г., постановено по адм. дело № 11291/2016 г. Неоснователен е довода в касационната жалба, че съдът неправилно е преценил съдебните решения, издадени във връзка с обжалване на процесните наказателни постановления, като ги е приел за обвързващи. Правилни са констатациите на касаторът въз основа на съдебната практика на ВАС, че кагато съдът разглежда законосъобразността на ПАМ, съдебните решения във връзка с обжалването на административните наказания, наложени във връзка със същите обстоятелства, не обвързват съда. Но в конкретния случай съдът само е констатирал наличие на издадени и влезли в сила наказателни постановления, за да обоснове извод за съставомерност на наложената ПАМ по чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП, а не е извършвал преценка за законосъобразността на нарушенията, дали основание за издаване на процесните наказателни постановления, тъй като не е бил длъжен да оценява изложените в постановленията съображения. Представените към касационната жалба доказателства от страна на касатора не водят до различни изводи от горните. Доказателствата са представени във връзка с наведените доводи за нарушение на изискванията залегнали в сочените директиви на ЕС, но те, както се посочи по-горе в съдебното решение, имат отношение към правилността на административнонаказателните производства, което не е обект на настоящото дело. Недопустимо е в производство по обжалване на ПАМ съдът да извършва контрол за законосъобразност на актове постановени в административнонаказателните производства, макар и влизането в сила на актове да са предпоставка за налагане на принудителната мярка. Гореизложеното обосновава извод за валидност, допустимост и правилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Касационният жалбоподател следва да заплати на Комисията за финансов надзор направените по делото разноски за процесуално представително от юрисконсулт, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя размерът на възнаграждението за процесуално представителство пред касационната инстанция на 100, 00 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховен административен съд