Решение № 5962 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2014 г.

Решение № 5962 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против Решение № от 25.04.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 239 по описа за 2014 г., с което по жалба на "Строй транс" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. "Младост" № 139, вх. 7, ет. 5, ап. 152, представлявано от управителя Юлиян Георгиев Йорданов, е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 1004060/06.12.2010 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 95/28.02.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП (по настоящем - "ОДОП"). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за липса на компетентност на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията и на това, издало Заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, което е опорочило до степен на нищожност издадения ревизионен акт. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че със заповедите по чл. 112 ДОПК за определяне на компетентни да възлагат ревизията органи, териториалният директор е ограничил териториалната компетентност на възложилия процесната ревизия орган по приходите до територията на изнесено работно място /ИРМ/ Добрич, което е пречка той да възложи валидно ревизия на ревизираното лице, със седалище и адрес на управление в гр. Варна. Съдът не се произнесъл и по съществото на оспорването на РА. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- основателна, поради следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция след отменително Решение № 504 от 15.01.2014 г. на Върховния административен съд, състав на първо отделение, по адм. д. № 7512/2013 г., с което е отменено Решение № 903 от 12.04.2013 г. на АС Варна, постановено при първоначалното разглеждане на делото. С решението на ВАС първоинстанционното решение е отменено поради липса на мотиви по съществените фактически въпроси и на анализ на решението на СЕС по направеното по това дело преюдициално запитване. За да обяви нищожността на процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че със заповедта за определяне на органа, възложил ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на бившата ТД на НАП Добрич, еквивалентна на тази на изнесеното работно място Добрич /ИРМ Добрич/ в обхвата на ТД Варна, поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии, съответно да издава ЗОКО, на дружества със седалище в гр. Варна като процесното. Решението е неправилно. Предмет на образуваното пред ВАС Тълкувателно решение ТР № 4/2014 г., по т. 1 е бил именно въпросът: дали е допустимо със заповедта по чл. 112 ДОПК териториалният директор да ограничи по територия компетентността на органа, определен да възлага ревизия, само до част от територията на териториалната дирекция и как това рефлектира върху действителността на ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена на дружество, регистрирано извън тази част от територията на дирекцията. Макар още да не е публикувано, решението по това тълкувателно дело, вече е взето, като мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС намира за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на първо отделение на ВАС, съгласно която в случай като процесния заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Поради липса на излагане на мотиви по същество относно законосъобразността на РА, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а поради забраната за повторно връщане на делото за ново разглеждане, вместо него следва да се постанови решение по съществото на спора. По съществото на оспорването на РА, настоящият съдебен състав съобрази следното: С РА е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 42 759,22 лв. за данъчни периоди м. 03, 04, 05, 07, 08, 09, 10 и 11.2009 г. по фактури на "Дизел транс 73 " ЕООД с предмет дизелово гориво. Органите по приходите са приели, че фактурите не отразяват действително извършени доставки, защото доставчикът не е разполагал с цялото фактурирано количество и не е доказано то да е предадено на ревизираното лице и използвано в независимата му икономическа дейност. Тези изводи са направени при преценка на представените доказателства относно предходните доставки с получател прекия доставчик и предвид влязъл в сила ревизионен акт на прекия доставчик, с който му е отказан данъчен кредит по предходните доставки със същия като процесния премет. В ревизионното производство, а и при оспорването на РА не е било спорно, че ревизираното дружество извършва товарен механизиран транспорт и услуги със специализирана техника, за което разполага с регистрирана специализирана техника и назначени на трудов договор работници, не е получавало гориво от други доставчици, освен от процесния, за процесните периоди и предметът на фактурите е бил необходим за осъществяване на независимата му икономическа дейност. Последното обстоятелство е било потвърдено и с неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Не е било спорно и това, че доставчикът е разполагал с база за съхранение и търговия с горива, както и с персонал, като механизмът на извършване на доставките е описан подробно в писмени обяснения в ревизионното производство на управителите на ревизираното лице и доставчика, потвърдени и от свидетелски показания на управителя на "Дизел транс 73" ЕООД и на бивш работник-на длъжност шофьор, в предприятието на ревизираното лице. Процесните фактури са придружени с приемо-предавателни протоколи, представени в ревизионното производство и плащането по тях по банков път или в брой не се оспорва. В ревизионното производство са представени пътни листи, издадени от прекия доставчик и фактури, експедиционни бележки и доказателства за плащане по предходни доставки. С влязъл в сила ревизионен акт на прекия доставчик е отказано право на данъчен кредит по предходните доставки, като с акта не е коригиран начисленият от доставчика ДДС по фактурите с получател ревизираното лице. При първоначалното разглеждане на делото, административният съд е спрял производството и е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС, по което е образувано дело С-642/11, а по него е постановено Решение от 31.01.2013 г. Съгласно мотивите на СЕС, в рамките на данъчната ревизия, органите по приходите не са длъжни да проверяват дали декларираният и начислен ДДС по фактурите, по които ревизираното лице е изпълнител съответства на реално извършени от издателя на фактурата доставки и липсата на корекция на начисления ДДС, само по себе си, не означава признание за наличието на посочения факт с правно значение. Още по-малко може да се приеме, че ревизионният акт на доставчика е решаващо доказателство за тази реалност. Въпреки това, настоящият съдебен състав на касационната инстанция, действаща като съд по същество, намира, че ревизираното лице, чиято е тежестта да докаже материалните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, е направило това. Събраните в ревизионното производство и при оспорването на РА писмени, гласни доказателства и експертизи, преценени в съвкупност, обосновават фактически изводи, че родово-определената стока, предмет на процесните фактури е предадена на ревизираното дружество от прекия доставчик, с което е прехвърлено правото на собственост върху нея, заплатена е и е използвана в независимата икономическа дейност на получателя, която би била невъзможна без предмета на процесните доставки, при липса на други доставчици със стока от същия вид. Мотивите на потвърждаващото РА решение на ДД"ОУИ", че дружеството - доставчик не е разполагало с достатъчно като вместимост съоръжения за съхранение на продадените на РЛ горива, биха имали значение, ако не беше установено от свидетелските показания на управителя на това дружество, че горивата са зареждани по заявка на ревизираното дружество, което е било основен клиент на "Дизел транс 73 " ЕООД, което означава, че не се е налагало едновременното им съхранение в базата на доставчика. Тези показания се подкрепят и от тези на втория свидетел-шофьор при ревизираното дружество в ревизираните периоди, който е зареждал горивото в базата на прекия доставчик и го е транспортирал с оборудвано транспортно средство до конкретните обекти, където е била техниката на неговия работодател и е зареждал тази техника, работеща с дизелово гориво. От отговорите на СЕС по поставените преюдициални въпроси не може пряко да се изведат изводи за доказателственото значение на ревизионния акт на прекия доставчик с посоченото съдържание и това е естествено, защото както СЕС многократно и непротиворечиво се е произнасял, реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит, е фактически въпрос, чието решаване е от компетентността на националната юрисдикция, която следва да го реши по правилата на националното доказателствено право. Въпреки това, както от мотивите на решението на СЕС, е ясно, че подобен ревизионен акт не може да се счита за извънсъдебно признание на реалността на доставките от страна на приходната администрация поради липса на корекция на начисления ДДС, така и фактическите констатации в мотивите на такъв стабилен административен акт относно реалността на предходните доставки не се ползват с обвързваща съда и страните материална доказателствена сила и следва да се преценяват с оглед на всички, събрани в настоящото административно и съдебни производства доказателства. Със сигурност влезлият в сила ревизионен акт на доставчика, с който му е отказано право на данъчен кредит по предходните доставки, но не му е коригиран начисленият ДДС по процесните фактури, елиминира риска от загуба на данъчни приходи и в съответствие с принципа за данъчен неутралитет, при реалност на фактурираните доставки, е признаването на право на данъчен кредит на получателя. Отделно от това, непротиворечива е практиката на ВАС, съгласно и задължителното тълкуване на СЕС на разпоредби на Директивата за ДДС, че от значение за признаване на претендираното право е реалността на пряката доставка, защото върху ревизираното лице не може да се възлага тежест да доказва от къде доставчикът му се е снабдил със стоките. Предвид изложеното по жалбата на ревизираното лице РА следва да бъде отменен изцяло в оспорената част, при което на дружеството следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение