Решение № 8572 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2015 г.

Решение № 8572 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. В., подадена, чрез процесуалния му представител адв. Стоев, срещу решение № 240/25.06.2015 г., постановено по адм. дело № 107/2015 г. по описа на Административен съд - В. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда и твърди, че са били налице условията за връчване на уведомление по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане да бъде отменено обжалваното решение и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции, включващи изплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата - В. Ж. К. от гр. В., в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител, адв. Латов, поддържа становище, че решението е обосновано и правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил заповед № 865/17.06.2013 г. на кмета на О. В., с която са прекратени наемните отношения, с В. Ж. К. на основание чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища (НУРУРОЖ), на територията на О. В., установени със заповед за настаняване № I-89/11.09.1995 г. на Управителя на "БКС" ЕООД В., и сключеният въз основа на нея договор за наем от 1.03.2006 г. с В. Ж. К. за общинско жилище находящо се в гр. В. ул. "С." №.... Установено от съда по делото е, че процесната заповед е издадена поради неплащането на 18 вноски и ТБО за 2011 - 2013 г. Съдът е приел в мотивите си, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, в изискуемата се писмена форма, но при съществени нарушения на процедурата по издаване на индивидуален административен акт и в противоречие на материалния закон. В решението си административният съд е посочил, че административният орган не е уведомил К. за започналото производство по издаването на акта в нарушение на чл. 26 от АПК. Установил е, че в конкретния случай при връчването на акта е нарушена разпоредбата на чл. 61 от АПК, а също и неправилно приложение на чл. 61, ал. 3, тъй като от доказателствата по делото е видно, че Куртов не е лице с неизвестен адрес, като административният орган не е уведомил Куртов за започналото производство по издаването на акта в нарушение на чл. 26 от АПК. Приел е, че в нарушение на чл. 35 от АПК, административният орган не е дал възможност на наемателя да вземе отношение по акта и да направи своите възражения, които да бъдат обсъдени. Съдът е посочил също, че при издаване на процесната заповед административният орган, не се е съобразил с принципа на чл. 6 от АПК за съразмерност. При това положение Административен съд - В. е отменил оспорената заповед на кмета на О. В. Решението е правилно, като постановено в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Видно от представените доказателства е, че на ответника по касационната жалба не му е било връчено уведомление за започване на производство за издаване на индивидуален административен акт, в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, което както съда е приел, не е сторено от органа и представлява самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. Изводът на съда, че в конкретния случай е нарушена и процедурата по връчването на заповедта при неправилно приложение на нормата на чл. 61, ал. 3 от АПК, като по делото не са представени доказателства, че лицето е с неизвестен адрес, или че то не е намерено на посочения от него адрес е правилен. Обосновано съдът е заключил, предвид обстоятелството, че при двете посещения от служители на О. В., на жилището на ответника по касация не е бил открит в него, същото не означава, че той няма неизвестен адрес, като в съставените констативни протоколи не е посочен часът на посещение, за да се види дали това е обичайният час, който едно лице би следвало да е в дома си. Правилен е изводът на съда, че от страна на административния орган не са представени доказателства, (извлечение от счетоводни книги или справки от съответните служби на общинска администрация), от които да е видно, че Куртов има неизплатени задължения за наем и ТБО. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган не е изложил съображения за неприлагането на разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от НУРУРОЖ, след като са налице данни за плащане на дължимите вноски по наема и ТБО. Съгласно тази разпоредба при плащане на дължимите суми по чл. 37, т. 1 в едномесечен срок от издаване на заповедта по ал. 2 същата се отменя, а наемното правоотношение се продължава допълнително споразумение към договора за наем, като съответно несъобразяването от страна на административния орган на тази разпоредба също е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Съдът законосъобразно е приел, че в случая не е съобразен и принципа на чл. 6 от АПК за съразмерност. Видно от доказателствата по делото е, че в резултат на уведомлението - покана и започването на работа от страна на съпругата му, касационният ответник Куртов, е започнал да изплаща задълженията си към О. В. Като не се е съобразил с това обстоятелство и е издал процесната заповед за прекратяване на наемното правоотношение с Куртов, както и липсата на финансови задължения към общината, кмета на О. В. е издал една незаконосъобразна заповед. С оглед на гореизложеното като е отменил оспорената заповед на кмета на О. В., Административен съд - В. е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,