Решение № 13271 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6191/2012 г.

Решение № 13271 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6191/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУ "СО") - София, срещу решение № 918 от 21.02.2012 г., постановено по административно дело № 8420/2011 г. по описа на Административен съд София - град, I отделение, 10 състав. Касаторът навежда доводи, че решението на съда е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и предл. 3 от АПК, поради което моли за неговата отмяна, и произнасяне по съществото на спора, като се потвърди административният акт. Ответника по жалбата - Михаил Стоянов Кибаров не взема становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага да се потвърди решението на Административен съд София - град. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е основателна, макар и не на изложените в нея съображения. С обжалваното решение № 918 от 21.02.2012 г., постановено по административно дело № 8420/2011 г. състав на Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразно решение № 459 от 02.09.2011 г. на главния директор на СУ "СО" и оставеното с него в сила разпореждане № 8605287040 от 25.02.2011 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е прекратена считано от 22.02.2010 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Михаил Стоянов Кибаров и е определена от 22.02.2010 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Женя Стоянова Кибарова в размер на 50 % от 481,31 лева или 240,66 лева, като е разпоредено също надвзетата пенсия на Михаил Стоянов Кабуров за периода 22.02.2010 г. - 30.09.2010 г. да се събере с лихва на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, както и оставеното в сила разпореждане № 8605287040 от 11.03.2011 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване с което е определен точният размер на дължимата за възстановяване сума. Със същото решение е осъдено СУ "СО" гр. София да заплати на Михаил Стоянов Кибаров сумата от 10 лв. представляваща разноски по делото. В хода на производството пред административния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните, обуславящо недопустимост на съдебното решение. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна, подлежи на обезсилване. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство. С атакуваното пред първата инстанция решение на главния директор на СУ "СО" гр. София е било потвърдено разпореждане № 8605287040 от 25.02.2011 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което освен че е прекратена наследствената пенсия на ответника по касационната жалба - Михаил Стоянов Кибаров е определена наследствената пенсия на Женя Стоянова Кибарова в размер на 50 % от 481,31 лева или 240,66 лева. Така определената наследствена пенсия на това лице Женя Стоянова Кибарова е по-голяма от получената от нея до този момент, която е била 180, 49 лева, съгласно разпореждане на пенсионния орган № 8605287040 от 28.05.2010 г. Или от отмененото от съда разпореждане Женя Стоянова Кибарова черпи права, тъй като същото е благоприятно за нея. Отмяната на този административен акт, разпростира своите правни последици по отношение както на жалбоподателя Михаил Стоянов Кибаров, така също и на неучаствалото по делото лице Женя Стоянова Кибарова. Участието на тези две страни наред с административния орган е задължително предвид наличието на общи факти, изискващи еднакво решаване на правния спор и обвързване на всяка от тях с обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо. Заинтересовано лице в случая, но неконституирано като заинтересована страна в процеса, е Женя Стоянова Кибарова. В конкретния казус първостепенният административен съд е допуснал събирането на доказателствата и приключването на съдебното дирене при неучастието на задължителна страна, което съставлява съществено процесуално нарушение. Без участието на Женя Стоянова Кибарова в съдебното производство съдът не е имал право и задължение да процедира, следователно извършените от и спрямо него процесуални действия, осъществени при нарушено право на участие на надлежната за спора заинтересована страна, са невалидни и следва да отпаднат с обратна сила. Предвид изложеното оспореното решение трябва да бъде обезсилено като недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Налице са в случая условията на чл. 221, ал. 3 от АПК, след отмяна на недопустимото решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, с участие в процеса на заинтересована страна по оспорването - Женя Стоянова Кибарова. С оглед констатирания порок на акта - недопустимост, настоящия съдебен състав намира че не следва да се произнася относно наведените доводи в касационната жалба за неправилност на съдебното решение. Такова произнасяне се дължи само по отношение на едно валидно и допустимо решение, каквото не е решението, предмет на съдебен контрол по настоящото дело. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,