Решение № 186 от 14.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 794/2018 г.

Решение № 186 от 14.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 794/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Образувано е по касационната жалба на С. Д. Ц., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. Х., против въззивното решение № 2407 от 21 ноември 2017 г., постановено по гр. д. № 2599 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., в частта му, с която се отменя решение № 1778 от 17 март 2017 г., постановено по гр. д. № 15546 по описа на Софийския градски съд за 2015 г. за осъждането на П. на Р. Б. да заплати на Ц. сумата над 15000 лева до 30000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на прокуратурата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и сумата над 4561, 50 лева до 9123 лева лихва за забава върху главницата за периода 4.12.2012 г. – 1.12.2015 г., ведно със законната лихва от завеждането на исковете, и вместо него исковете за тези суми са отхвърлени, и в частта, с която се потвърждава решение № 1778 от 17 март 2017 г., постановено по гр. д. № 15546 по описа на Софийския градски съд за 2015 г. за отхвърляне на исковете на Ц. за осъждането на П. на Р. Б. да му заплати сумата над 30000 лева до 50000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на прокуратурата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и сумата над 9123 лева до 15205 лева лихва за забава върху главницата за периода 4.12.2012 г. – 1.12.2015 г., ведно със законната лихва от завеждането на исковете. Касационното обжалване е допуснато за проверка на твърдението за произнасяне от въззивния съд по въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по въпросите, посочени във въззивната жалба, в противоречие с тълкуването, дадено му от ВКС в решение № 14 по т. д. № 1130/2013 г., ІІ т. о., решение № 42 по гр. д. № 4492/2014 г., ІІІ г. о., решение № 55 по т. д. № 1245/2013 г., І т. о. В сочените решения (както и в множество други решения на ВКС, включително и такива на настоящия съдебен състав) се възприема обвързващото съдилищата разяснение, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК – при проверката на правилността на въззивното решение касационният съд по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, при които е нарушена императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от касационната инстанция и без да е било изрично заявено като касационно основание, или случаите, в които законът е възложил на съда да следи служебно за интереса на някоя от страните в процеса. ВКС в решенията си съобразява разпоредбата на чл. 269 ГПК, според която задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася само за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част, а извън изрично посочените по-горе хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността на обжалвания акт само по заявените във въззивната жалба оплаквания. Касационната жалба е частично основателна. В исковата молба като вреди от незаконното наказателно преследване се поддържа претърпяна коренна промяна в живота: прекратяване на трудовото правоотношение поради образуваното наказателно производство, невъзможност за намиране на работа в продължение на близо една година, въпреки притежавани две висши образования, промяна в психическото състояние на ищеца, изразяваща се в раздразнителност, избухливост без причина, поглъщане от негативни мисли и страх, рязка промяна в емоционалното състояние – често изпадане в депресивни състояния, нежелание за среща с никого, състояние на постоянен стрес, невъзможност да се участва в конкурс за назначаване в държавната администрация и органите на съдебната власт, инвалидизиране със 76 % намалена работоспособност, наддаване с 20 килограма, рязко влошаване на здравословното състояние – развити захарен диабет, хронична исхемична болест на сърцето и хипертония, налагащи постоянен прием на медикаменти, изпитвани срам и притеснения от публичната известност на името на ищеца вследствие на публикувани от компетентните органи прессъобщения, фобия от гледане на телевизия, слушане на радио и четене на вестници и свързани с тях остро сърцебиене, шум в ушите, тремор на крайниците, влошаване на настроението, засягане на безупречна репутация в обществото и злепоставяне, показване на статии за наказателното преследване в интернет търсачка. Първоинстанционният съд приема, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство в продължение на повече от шест години, за престъпление, което не е извършил и е бил оправдан, ищецът е бил принуден да търпи неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на престижа и доброто име пред обществото, колеги от работата, семейството и приятелите, психически травми, които не са отшумели и до момента. Тези вреди са оценени от първоинстанционния съд като справедливо овъзмездявани със сумата от 30000 лева. Въззивните жалби и на двете страни по спора съдържат твърдения за неправилна оценка на относимите към спора обстоятелства. П. сочи, че не е съобразено налагането на най-леката мярка за неотклонение, липсата на обжалване на оправдателната присъда, липса на доказване на претърпени болки и страдания, уронване на престижа, доброто име и психически травми (липсвали данни за авторитета и престижа на ищеца преди образуването на наказателното производство), влошаване на здравословното състояние вследствие на воденото срещу него наказателно производство, стабилно психическо състояние, липса на конкретика на свидетелските показания, заинтересованост на разпитаната като свидетел съпруга. От своя страна ищецът поддържа, че са доказани всички твърдения в исковата молба – незаконност на обвинението и причинени въз основа на него неимуществени вреди: постоянен стрес в продължение на повече от шест години, уронване престижа и доброто име на ищеца в обществото, негативна промяна в социалното му положение, промяна в емоционалното му състояние, негативно отразяване върху ролята му на съпруг и баща в семейството, нелечимостта на захарния диабет и артериалната хипертония. Акцентира се, че посочените две заболявания са нелечими и ищецът ще се бори с тях до края на живота си, и това е възможно най-негативното отражение върху живота и здравето му, но на влошеното и нелечимо здравословно състояние на ищеца не е обърнато достатъчно внимание от първоинстанционния съд. С обжалваното решение съдът е отрекъл психическите травми на ищеца да съществуват до момента предвид заключението на медицинската експертиза. Счетено е, че в обезщетението са включени и неимуществени вреди – заболявания, за които не е ясно съобразно експертизата от кога датират и не могат да бъдат свързани с претърпения стрес. Според съда, относно степента на обществено злепоставяне, опетняване на доброто име и накърняване на престижа му, свидетелските показания не били от решаващо значение, а следвало да се съобразят фактите от обективно естество като вида заемана длъжност, включително съответните професионални и морални изисквания при нейното заемане като обективни показатели за кариерното развитие на ищеца, и пр. При тези съображения е счетено, че не е установено от ищеца какви са били съответните професионални и морални изисквания при заемането на длъжността "технически сътрудник – контрольор" в Граничен сектор "К." при Изпълнителна агенция "Пътища" – Управление пътни такси и разрешителни, като обективни показатели за кариерното му развитие, които, съпоставени с тезата на обвинението, да обосноват степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната, академичната, обществената или друг вид реализация при ищеца, като се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното преследване. Подчертава се и че не е установено намерението на ищеца да участва в конкурси за заемане на длъжност в държавната администрация или съдебната система, което намерение да е било провалено от воденото наказателно производство. В заключение съдът приема да оцени като вреди в причинна връзка с воденото наказателно производство прекратяването на трудовото правоотношение, заболяването от диабет и получените сърдечни проблеми, преживеният в продължение на шест години стрес, довел ищеца до личностна промяна, при все че понастоящем психологическото му състояние е стабилно, и като взема предвид възрастта на ищеца, обвинението в извършване на тежко умишлено престъпление, освобождаването от работа, стреса, промяната в личността по време на наказателното производство, приема сумата от 15000 лева за адекватна да възмезди понесените неимуществени болки и страдания. Неправилно се приема в обжалваното решение, че в първата инстанция е взела предвид заболявания, които не са в причинна връзка с незаконното наказателно преследване. Видно от мотивите на първоинстанционното решение, такива не са съобразявани (само е сторено изброяване на констатираните от експертизата заболявания на ищеца), и подобно оплакване не е заявено при обжалването на решението. Същевременно, не е даден отговор на твърдението за негативно отражение върху живота и здравето на ищеца, тъй като захарният диабет и артериалната хипертония са нелечими и ще съпровождат живота на ищеца до края му. Макар в медицинската експертиза да е посочено, че няма описано от кога датират заболяванията захарен диабет и високостепенна артериална хипертония, то безспорно тези две заболявания са се проявявали със съответните оплаквания към края на процесния период и това се установява със съответните амбулаторни листове. Експертът сочи, че заболяванията могат да бъдат компенсирани с медикаменти, но не могат да бъдат излекувани. Предвид нормално присъщия за всеки невинен, подложен на наказателно преследване, стрес, безспорно ищецът е имал негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с воденото производство, страх от осъждане, накърняване на доброто име (извън професионалното поприще) и достойнство, напрежение в отношенията му с околните, като този стрес повлиява неминуемо и развитието на хроничните заболявания и влошаването на здравословното състояние, чийто ефект е до живот. Така и категорично се заключава от експертизата, че воденото наказателно производство е оказало негативно влияние върху психиката на ищеца под формата на психоемоционален стрес, който е допринесъл за отключване/развитие на заболяванията захарен диабет 2 тип (инсулинонезависим) и артериална хипертония. При ищеца прегледът на експерта е установил стабилно психическо състояние, без отклонения, което не опровергава твърдението му, че за цялото време на наказателното преследване е бил под стрес и психическо напрежение, но към момента това състояние е преодоляно. По отношение на уронването на престижа и доброто име на ищеца, освен свидетелските показания на съпругата му (които следва да бъдат преценявани при условията на чл. 172 ГПК), следва да се съобразят и всички други данни по делото, сочещи, че ищецът е заемал отговорна длъжност, като не се спори, че трудовото му правоотношение било прекратено поради образуваното наказателно производство и защото е бил обвинен в извършване на длъжностни престъпления, като е ощетил държавата в особено големи размери. Незаконното наказателно производство несъмнено е накърнило дълбоко репутацията на ищеца и доброто му име на професионалист, противни данни за което не са събирани. Случаят бил отразен в медиите. Този негативен ефект се е проявил във възраст, в която ищецът е бил в активно състояние на професионално развитие. Наличието на наказателно производство срещу него неоспоримо е било неблагоприятен фактор за възможността да кандидатства за позиции в държавната администрация и съдебната власт, предвид притежаваните от него и необходими за това две висши образования, макар конкретни постъпки в тази насока да не са установени по спора. В понятието "неимуществени вреди", се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката на лицето, но и социален дискомфорт в определен период от време. Държавата, чрез прокуратурата на Република България, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, дължи обезщетение за всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което е причинено от органи или длъжностни лица при или по повод изпълнението на властническа, публична дейност, свързана с наказателно преследване на лицата. Няма отклонение в разбирането на съдебната практика, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания; доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе предвид заключението на вещо лице – чл. 162 ГПК. Повдигнатото спрямо касатора обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК (предвиденото наказание за престъплението по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК, е "лишаване от свобода" от три до дванадесет години). Наказателното производство е продължило приблизително шест години и осем месеца, извършени са множество процесуални действия, касаторът е бил признат за невиновен в извършване на престъплението, в което е обвинен. Посоченото е достатъчно, за да се приеме, че искът за ангажиране на отговорността на държавата за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди заради проведено срещу него незаконно наказателно производство, е доказан в своето основание. Сочените обстоятелства обосновават претърпени от касатора сериозни тревоги и притеснения за изхода на производството и страх от осъждане на лишаване от свобода за дълъг период. Според свидетелските показания наказателното производство се е проявило неблагоприятно за личността на касатора (от спокоен, усмихнат, лъчезарен, добронамерен, жизнерадостен човек, "душа на компанията", станал човек в състояние на голяма нервна възбуда, нямал желание да излиза, затворил се в себе си, бил постоянно в тягостно настроение). Негативният ефект се е разпрострял и върху социалните и професионални отношения на ищеца, случаят бил отразен медийно. Трудовото му правоотношение било прекратено заради воденото срещу него наказателно производство, впоследствие изпитвал затруднения при намиране на работа, и не предприел действия по кандидатстване за позиции в държавната администрация и съдебната власт, макар да имал нужната квалификация. Особено отрицателно психоемоционалният стрес от наказателното производство се отразил на здравословното му състояние, като е допринесъл за отключване/развитие на заболяванията захарен диабет 2 тип (инсулинонезависим) и артериална хипертония, които налагат постоянна поддържаща терапия и са нелечими. От друга страна следва да се вземе предвид, че спрямо него е била изпълнявана най-леката мярка за неотклонение "подписка", и че оправдателната присъда не е била протестирана. Предвид установената степен на засягане на неимуществени блага, правилно е счетено от въззивния съд, че присъденото от първата инстанция обезщетение е завишено по размер, но определеното на свой ред от него е занижено. Съобразно тежестта на обвинението, за което е оправдан, продължителността на наказателното производство, липсата на обжалване, търпяната мярка за неотклонение, ефектът на наказателното производство върху личността, здравословното състояние, доброто име на професионалист, професионалната реализация на ищеца, адекватното обезщетение за неимуществени вреди, удовлетворяващо обществения критерий за справедливост, е в размер на 20000 лева, или допълнително 5000 лева освен присъдената сума за главницата от въззивния съд. Върху цялата сума е дължима мораторна лихва от 6082 лева за периода 4.12.2012 г. -30.11.2015 г., или допълнително 1520, 50 лева освен присъдената сума за лихва от въззивния съд. При този изход на спора на касатора се дължи общо за всички инстанции сумата от 250 лева за депозит за вещо лице и заплатени държавни такси. За осъществено процесуално представителство за трите инстанции на адв. Х. се дължи сумата от 2737 лева съразмерно на уважената част от предявените искове. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,