Решение № 9084 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2009 г.

Решение № 9084 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кюстендил чрез неговия представител срещу решение № 55/25.02.2009 г. по адм. д. № 471/2008 г. на Административен съд гр. Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Вторични суровини" ООД, гр. Кюстендил не взема становище и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Вторични суровини" ООД гр. Кюстендил срещу заповед № 935/26.082008 г. на касатора, с която на основание чл. 57а ЗУТ му е наредено да премахне поставеният метален павилион върху терен общинска собственост- УПИ ХI-за обслужващи дейности, в кв. 374, гр. Кюстендил. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С решение № 757 от 11.06.1999 г. на Общинския съвет- гр. Кюстендил е започнала процедура по пар. 50а ПЗРЗТСУ (отм) за изменение на градоустройствения план на града по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм) относно създаване на постоянен градоустройствен статут на павилиона. Въз основа на това решение и решение на АГК от 16.03.1999 г. кметът на община Кюстендил на основание пар. 50а, ПЗРЗТСУ (отм) е издал заповед № 666/28.06.1999 г. за одобряване на частично изменение на ЗРП в застроителната му част, като е създаден траен градоустройствен статут на "Пункт за вторични суровини" и е изменил регулационната линия, а сградата се запазва в съществуващ вид. Поради това процесният павилион няма характера на преместваем обект и за него са неприложими разпоредбите на чл. 57а ЗУТ. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон. В този смисъл съдът е установил налице ли са релевантите за приложението на правната норма на чл. 57а ЗУТ факти. Установява се, че процесният павилион е бил с характер на временен строеж, изграден като временно строителство по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм). Процедурата за придаване на допустимите като временно строителство постройки на постоянен градоустройствен статут е проведена съгласно условията и реда по чл. 50а ПЗРЗТСУ (отм). Горецитираната заповед на кмета на общината е влязъл в сила стабилен административен акт, с който е изменен плана по предвидения за това начин, като на терена и сградата е придаден постоянен градоустройствен статут. Този акт като стабилен такъв не може да бъде ревизиран и подлаган на каквато и да е преценка, тъй като е произвел своите правни последици. Поради това ирелевантно е твърдението в касационната жалба за неприключила процедура по учредяване право на строеж в полза на "Вторични суровини" ООД по аналогия на пар. 17, ал. 2 ПЗРЗУТ. Тази процедура в случая е неотносима, тъй като третира временни постройки без постоянен устройствен статут. Последният в случая е налице спрямо процесния павилион поради влязлото в сила изменение на застроителния и регулационния план, с които е придаден постоянен градоустройствен статут на пункта за вторични суровини. Тази му характеристика елиминира възможността същата постройка да бъде третирана като преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ. Поради това заповедта е обоснована с факти, които не са елемент от състава на приложимата правна норма на чл. 57а ЗУТ, предвиждаща като правна последица премахването на обекта. Предвид изтъкнатото, като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение