Решение № 3026 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2013 г.

Решение № 3026 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1009 от 22.04.2013 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 2530 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 181104725/6.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна против ЕТ "Тошак - Георги Костуров", ЕИК по Булстат: 827144310, със седалище и адрес на управление с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе, ул. "Отец Паисий" № 16, който акт е потвърден с Решение № 301/18.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Нипет" ЕООД, на търговеца са установени задължения за ДДС общо в размер на 2451,07 лв. и лихви от 1164,41 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на услуги. Касаторът намира, че представените в тази връзка документи не установяват реални стопански операции. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което оспореният РА да бъде потвърден, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Тошак - Георги Костуров", е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата, а в с. з. чрез адв. Панамска моли за оставяне на обжалваното решение в сила, както и за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е установил, че на ответника по касация е отказано спорното право по следните фактури с предмет транспортни услуги, издадени от "Нипет" ЕООД: № 55/13.02.2007 г., № 66/19.03.2007 г., № 69/31.03.2007 г., № 151/28.04.2007 г., № 130/28.05.2007 г., № 146/31.07.2007 г., № 201/13.08.2007 г., № 348/30.11.2007 г., № 356/14.12.2007 г., № 392/09.02.2008 г., № 394/18.02.2008 г., № 465/29.02.2008 г., № 509/28.03.2008 г., № 510/28.03.2008 г., № 479/29.04.2008 г. и № 1119/26.05.2009 г. Първоинстанционният съд е описал в решението си действията на ревизиращия орган при извършените проверки и направените констатации. При извършената му насрещна проверка доставчикът не е представил изисканите му документи и писмени обяснения във връзка с доставките. Поради непредставянето на такива ревизията е приела, че не се доказва да са реално осъществени фактурираните доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, поради което е приела, че данъкът по фактурите е начислен неправомерно и ревизираното лице няма право на данъчен кредит. След изготвяне и връчване на РД доставчикът е представил множество документи: спорните фактури, фискални бонове, контролни ленти от фискално устройство, договор за транспорт от 3.01.2007 г. и анекс 1.07.2009 г., протоколи за приемане, товарителници и ЧМР, свидетелство за регистрация на товарен автомобил и ремарке, застраховка на товарния автомобил, лиценз за международен превоз на товари, справки-декларации и дневници за продажби по ЗДДС за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., платежно нареждане за внесен ДДС, уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда и счетоводни документи. Ревизията е подложила същите на анализ, при който е формирала извода, че те не следва да се кредитират като доказателства за действителни доставки на транспортни услуги. Приела, че документите са новосъздадени за целите на ревизията, както и че представените товарителници не съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В резултат на отказаното право на данъчен кредит ревизията е определила задължения за ДДС, както следва: за м. февруари 2007 г. - 40 лв. и лихва 24,75 лв; за м. март 2007 г. - 75 лв. и лихва 45,53 лв; за м. април 2007 г. - 36 лв. и лихва 21,44 лв; за м. май 2007 г. - 43,20 лв. и лихва 25,22 лв; за м. юли 2007 г. - 16 лв. и лихва 8,96 лв; за м. август 2007 г. - 31,40 лв. и лихва 17,20 лв; за м. ноември 2007 г. - 22,80 лв. и лихва 11,67 лв; за м. декември 2007 г. - 56 лв. и лихви 27,95 лв; за м. февруари 2008 г. - 889 лв. и лихва 421,92 лв; за м. март 2008 г. - 615 лв. и лихва 284,02 лв; за м. април 2008 г. - 590 лв. и лихва 265,15 лв.; и за м. май 2009 г. - 36,67 лв. и лихва 10,60 лв. По делото е изслушана ССЕ, която е дала заключение за начина, по който спорните фактури са осчетоводени при жалбоподателя и при доставчика, за начисляване на данъка от доставчика, за заплащането на фактурите в брой, плащанията са отразени в касовите книги на двете страни, за кадровата обезпеченост на доставчика; извършена е съпоставка на количествата получени каменна сол от Румъния, фактурите за транспортните услуги, по които е отказан данъчен кредит, и фактурите, издадени от ревизираното лице на негови клиенти в ревизирания период. Съдът е разпитал като свидетел лицето, което е било управител на дружеството-доставчик през ревизирания период. Свидетелят е дал показания във връзка с извършвани превози на каменна сол за жалбоподателя в страната и от Румъния; посочил е местата на натоварване и разтоварване; описал е съставяните документи за превозите. Към доказателствения материал по делото са приети справка за трудови договори на доставчика, СД по ЗДДС и дневници за продажби за процесните данъчни периоди; удостоверение относно собствеността на товарен автомобил рег. № Р 1979 РВ за процесния период. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. За да отмени обжалвания ревизионен акт, административният съд е приел, че изводите на ревизиращия орган за неизвършени реални доставки на услуги са в противоречие с доказателствата, приложени по делото. Съдът е подчертал, че обстоятелството по непредставяне на изисканите документи от доставчика не може да се тълкува във вреда на лицето, претендиращо правото на данъчен кредит. Изтъкнал е допуснати процесуални нарушения при проверката на доставчика. По съществото на спора решаващият съд е приел, че са събрани убедителни доказателства, обосноваващи извод за реалното извършване на транспортните услуги. Съдът е извършил съпоставка в табличен вид на спорните фактури, протоколите за приемане на стоките, пътните листове и товарителниците, като е установил обвръзка помежду им. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет - налице ли са действително извършени доставки на транспортни услуги като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ ответник по касация. За това право е релевантно възникването на данъчно събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която услугата е извършена. Безспорно е установено, че фактурите документират реално извършени услуги, за което в брой е платена парична престация от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за извършване на услуга срещу заплащане на определена цена. Следва да се приеме, че между страните по доставките са били сключени сделки с конкретен предмет. Тези сделки не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделките последици, релевантни за облагането с косвен данък. Доказателствата за реалното осъществяване доставките на услуги могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които за транспортните услуги са относими товарителниците и ЧМР. По първата група доказателства са представени многобройни документи още в хода на ревизията: свидетелство за регистрация на товарен автомобил и ремарке, застраховка за автомобила, уведомления по чл. 62 от КТ, лиценз за международен превоз на товари. Правилно административният съд е изтъкнал, че е доказана кадровата обезпеченост на доставчика да извърши въпросните услуги. По втората група доказателства са представени пак в хода на ревизията договор за транспорт от 3.01.2007 г. и анекс 1.07.2009 г., протоколи за приемане, товарителници и ЧМР. Същите доказват прякото реализиране на доставките и са непротивопоставими на косвените доказателства, върху които се градят изводите на ревизиращия орган. Правилно Съдът е отхвърлил възражението, основано на констатацията, че представените товарителници не съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Документите не са оспорени по надлежния ред, а липсата на всички реквизити не обосновава извод за липса на извършени транспортни услуги. Възможността да се направи обвръзка между спорните фактури, протоколите за приемане на стоките, пътните листове и товарителниците, е от решаващо значение за формиране на извод за действително извършени услуги и са споделя от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е установил, че транспортът е свързан с основната дейност на ревизираното лице, като натоварените стоки са транспортирани веднъж от територията на Румъния до България, а след това и в рамките на страната. Следва да бъде споделено и позоваването на решаващия съд на факта, че фактурираният от доставчика транспорт е признат във връзка с начисляване на ДДС по получени от задълженото лице вътреобщностни придобивания. Съдът е достигнал до верния извод, че допълнителен мотив за признаване извършването на транспортните услуги представлява кредитирането на неоспорени приемо-предавателни протоколи за предаване на натоварените стоки. От съществено значение е установеното от ССЕ обстоятелство, че разходите за транспортните услуги са включени при формиране цената на всички последващи доставки към клиентите на фирмата. Правилно Съдът е приел, че следва да кредитира изслушаната ССЕ, която е дала компетентно и безпристрастно заключение. Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от значение е и разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Безспорно е установено, че доставките по спорните фактури са платени. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват. Освен това правилно административният съд е съобразил практиката на Съда на Европейския съюз, изразена в решението от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. В поставения за разглеждане случай не са релевирани индиции за данъчна измама, осъществена между контрагентите. Установяването на това обстоятелство без съмнение е в тежест на администрацията, но доказателства в тази насока не са ангажирани. В акта няма констатации за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. С издаването на фактурите между страните по сделките са обективирали договор за продажба, непротиворечащ на действащото право и на добрите нрави, като купувачът е заплатил договорените стоки. От всичко това не може да се изведе индиция за участие на задълженото лице в измамна схема. От друга страна са представени доказателства, установяващи обективното предаване на стоките. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително продадени стоки, които са заплатени от ответника по касация, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. При това положение следва да се приеме за правилна преценката на Съда, че от представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за реалността на спорните доставки. Издаденият административен акт е незаконосъобразен, и като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на разноските от ответника по касация е основателно с оглед изхода на делото. На същия следва да се присъдят такива в размер на 580 лв., платени от страната по договора за правна защита. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение,