Решение № 15636 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2009 г.

Решение № 15636 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Голф клуб Ибър" АД със седалище гр. София е обжалвал решението от 30.06.2009 г., постановено по адм. д. № 646/2008 г. на Административен съд - София - област, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-14-482/10.06.2008 г. на зам. началника на ДНСК гр. София като неоснователна. Наведени са оплаквания за допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът ДНСК гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Решението е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението по изслушаната тройна съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните са направени обосновани изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. След като по категоричен от доказателствата по делото е констатирана липса на строително разрешение и одобрен инвестиционен проект за строеж "Масивна жилищна сграда", находяща се в м. "Яйкъна", землището на гр. Долна баня в ПИ № 128006, изводите за наличие на незаконен строеж в ПИ констатиран с констативен акт послужил като основание за издаване на акта са обосновани и законосъобразни. Представеният инвестиционен проект за имота (без дата) правилно съдът е приел, че не е съгласуван и одобрен по реда на ЗУТ - чл. 141 - 147. Наред с това представените разрешения за строеж от № 89 до № 91 с дата 18.07.2008 г. са издадени на трети лица и не касаят имота на дружеството, поради което обосновани са съображенията, че за процесния обект липсват строителни документи, което е основание да се приеме същия за "незаконен". Следователно законосъобразно административния орган е издал процесната заповед, с която е разпоредено неговото премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при което не е нарушен материалния закон както правилно е приел съда. Законосъобразен е и приетия от него извод относно обстоятелството, че заповедта е издадена от компетентен орган с оглед изричното упълномощаване от началника на ДНСК с негова заповед № РД-13-070/6.03.2007 г., с която е упълномощил зам. началника на ДНСК да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, като в това отношение се позовал на направеното сравнение между оригинала и копието на същата, заключението на в. л. и накрая на потвърдения от св. Симидчиев подпис. Възражението на касатора за допуснати при издаване на оспорения акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила е също неоснователно. Съдът подробно е обсъдил в решението, че констативните актове по чл. 224, ал. 2 респ. чл. 225, ал. 3 ЗУТ представляват доказателство за посочените в него обстоятелства. Сочените нередовности на акта не поставят по съмнение истинността на обстоятелствата в него, които са относими единствено към материалната незаконосъобразност на заповедта. По тази причина не е съществено административнопроизводствено нарушение неуведомяването за започване на административното производство след като дружеството е реализирало правата си по съдебен ред, а в делото съществуват данни за постъпило възражение срещу съставения констативен акт, с което са упражнени правата на касатора и в производството пред административния орган. Най-сетне неснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в недопускане на гласни доказателства. За установяване на наличието на разрешение за строеж са недопустими такива - чл. 164, ал. 1, т. 3, предл 1 ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Изключения се допускат на основание чл. 165, ал. 1 ГПК, когато е същото е загубено или унищожено, каквито данни по делото не са били налице. При така възприетата фактическа обстановка решението е постановено в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите на съда кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и постановено въз основа на тях и закона. Не са налице отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение