Решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г.

Решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. В. - С. чрез нейния пълномощник адв. М. М. против решение № 699 от 18.04.2013 г. по в. гр. д. № 1711/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1321 от 30.03.2012 г. по гр. д. № 13486/2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между Т. А. В. и М. А. В. - С. при равни права по отношение на следния недвижим имот: 70.5/270 ид. части от дворно място, застроено и незастроено, находящо се в [населено място], общ. "Р. ", Пловдивска област, съставляващо поземлен имот с идентификатор 59032.501.746, с площ на цялото дворно място 256 кв. м, ведно с целия първи етаж, построен в дворното място върху 78 кв. м, със самостоятелен вход, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор 59032.501.746.1, ведно с 1/2 ид. част от избено помещение под етажа и от общите части на сградата и тавана. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че като не е уважил искането й за спиране на производството по делото до приключване на образувано друго дело за собственост между същите страни, въззивният съд я е лишил от възможността да защити правата си. Ответникът по касация Т. А. В. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното: Жалбоподателката в настоящото производство е ответник по иск, предявен от Т. А. В., за делба на недвижими имоти, останали в наследство от техния общ наследодател А. В. В. Тя е оспорила иска за делба на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 59032.501.746, ведно с първия етаж от построената в него жилищна сграда, като е възразила, че волята на родителите им, обективирана в съставените от тях още през 1982 г. саморъчни завещания, е била този имот да остане за нея. Твърдяла е, че владее имота в продължение на повече от 10 години, поради което е придобила същия по давност. Представила е две саморъчни завещания, направени в нейна полза от родителите й, като е посочила, че ангажира тези доказателства с оглед установяване началния момент на владение. Първоинстанционният съд е намерил възражението за придобивна давност за неоснователно. Мотивирал се е с това, че общият на страните наследодател А. В. В. е починал през 1998 г. и е оставил за наследници съпруга С. С. В., починала през 2007 г., и страните по делото. След смъртта на А. В. имотът е станал съсобствен между неговите наследници, поради което М. В. е била владелец на своите идеални части и държател по отношение идеалните части на своята майка и своя брат. Приел е, че тя не е доказала да е променила намерението по отношение на чуждите идеални части и да е започнала да владее целия имот за себе си. Поради това е допуснал да се извърши съдебна делба на този имот при равни права за страните. Пред въззивната инстанция жалбоподателката е направила искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като е представила доказателства, че в Районен съд- Пловдив е образувано гражданско дело, по което тя е ищец, а Т. В. - ответник, което има за предмет установяване правото й собственост върху делбения имот в [населено място] като придобито по завещание от А. В. В. и С. С. В. Въззивният съд е оставил искането за спиране на делото без уважение по съображения, че в делбеното производство се преклудират всички въпроси, свързани със съсобствеността на спорните имоти, поради което заведените по- късно дела не се явяват преюдициални за делбеното производство. С обжалваното решение е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е допусната делба на дворното място в [населено място] и първия етаж от построената в него жилищна сграда при равни права между съделителите. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса подлежи ли на спиране делбеното производство поради наличието на по - късно заведено дело между същите страни за собственост на делбения имот. По този въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, което ще има значение за правилното решаване на спора. От тази разпоредба следва, че единственото условие за спиране на производството е наличието на връзка на преюдициалност между две висящи дела. Във всички случаи на спиране подлежи обусловеното дело, независимо дали е заведено по- късно от обуславящото. Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно провоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, за произход и осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, за възстановяване на запазена част. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. В тази хипотеза, поради обуславящия характер на второто дело, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 ГПК, с което се допуска делбата. Предвид този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. След като във въззивната инстанция са били представени доказателства за наличието на висящ спор за собственост на недвижимия имот, предмет на делбата, въззивният съд е следвало да спре делбеното производство до приключване на този спор. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да съобрази необходимите процесуални действия в зависимост от висящността на производството по гр. д. № 10 537/2012 г. на Пловдивския районен съд. Водим от гореизложеното съдът