Решение № 5725 от 13.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фантазия 2005" ЕООД, представлявано от управителя Л. Николова, чрез адв. Ц. Попова, против Решение 122 от 10.06.2021 г., постановено по адм. дело 199/2021 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С983-0457721/23.03.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности" - София в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за цветя, находящ се в гр. Перник, ул. Петко Каравелов 5, стопанисван от Фантазия 2005" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора е нарушен принципът за съразмерност при определянето продължителността на мярката, като се твърди, че срокът от 14 дни е прекомерен. Излагат се подробни съображения за прекомерността на наложената мярка и че не е безспорно установено извършването на нарушение на финансовата дисциплина. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта за налагане на ПАМ. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началник отдел Оперативни дейности - София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, в представени писмени бележки оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С983-0457721/23.03.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности" - София в ЦУ на НАП, с която на Фантазия 2005" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект магазин за цветя, находящ се в гр. Перник, ул. Петко Каравелов 5, стопанисван от Фантазия 2005" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че при извършена на 08.03.2021 г. в 17:40 ч. проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, стопанисван от "Фантазия 2005" ЕООД, е осъществена контролна покупка на стойност 4,50 лв., която сума е заплатена в брой от проверяващия, като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка, в който е отразена и разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 1 364,05 лв. Органът е приел, че е нарушено изискването по чл. 118, ал. 1 ЗДДС търговецът да регистрира и отчете извършената продажба в обекта чрез издаване на фискална касова бележка от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство, за което е наложена процесната ПАМ "запечатване на обект" за срок от 14 дни на основание разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект. Съдът е обсъдил и обяснението за така установената разлика, че в деня на проверката служебно въведена е била сумата от 1 500 лв., а не 150 лв., както е било отразено и каквато е била обичайната практика, като го е приел за неубедително и неоснователно. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС (в релевантната редакция към датата на издаването на процесната заповед) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Описаната в акта фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез издадено за установеното нарушение наказателно постановление. Това е видно буквално от самия текст на закона, който предвижда, че налагането на ПАМ е независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Съгласно чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, ответникъткато източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел Оперативни дейности София при ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В процесния случай срокът на запечатване на търговския обект е 14 дни при максимално предвиден в закона срок до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение. Възражението на касатора досежно срока на запечатването на обекта, респ. забраната за достъп до същия е неоснователно. Този срок е определен с оглед тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на извършваната дейност, като обстоятелството, че е определен на 14 дни, свидетелства и за спазване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като констатираната разлика в касовата наличност, надвишаваща отчетената от фискалното устройство, е доказателство за трайна практика в обекта осъществените продажби да не бъдат отчитани. С оглед така изложеното, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Останалите доводи в касационната жалба касаят законосъобразността на административния акт, а не конкретни пороци на първоинстанционния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК. С оглед изложеното и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,