Решение № 12753 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1346/2009 г.

ВАСIII отделение29.10.2009 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1217 от 19.11.2008 г. постановено по адм. дело № 2130/2007 г. от Административен съд Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12753 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1346/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Делка Гавраилова Тафрова от гр. Съединение срещу решение № 1217 от 19.11.2008 г. постановено по адм. дело № 2130/2007 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания. Ответникът - Община гр. Съединение, чрез пълномощника си адв. Колев, пледира за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доказателствата по делото и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е оставил без разглеждане исканията на Делка Тафрова относно освобождаване на процесния имот от ползвателите и е прекратил производството в тази му част. Със същото решение е отхвърлил и жалбата й срещу мълчаливия отказ на кмета на община гр. Съединение по нейно заявление вх. № 94-03-1003 от 06.12.2007 г., съдържащо искане за издаване на заповед за промяна на ПУП и искането й за провъзгласяване нищожността на заповед № 210 от 26.09.1988 г. на Председателя на общинския народен съвет (ОбНС) гр. Съединение, както и исканията за обезщетение. В мотивите на съда е посочено: 1. че искането на Тафрова да бъде освободен недвижими имот - къща от нейните ползватели е недопустима, тъй като административният съд не е в компетентността да решава спорове за материално право; 2. че жалбата й срещу мълчаливия отказ на кмета на гр. Съединение да се произнесе по искане за изменение на ПУП (а в същност искането на Тафрова е по същество такова по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ) - вх. № 94-03-1003 от 06.12.2007 г. (л. 21) е допустима но неоснователна, тъй като не са изпълнени законовите изисквания за промяна на ПУП - съгласие на собствениците, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нот. заверени подписи. 3. че искането й за прогласяване нищожността на заповед № 210 от 26.09.1988 г. на Председателя на ОбНС гр. Съединение, с която на осн. чл. 19, ал. 3, предл. последно от ЗСГ е възложен процесния недвижим имот на Костадина Гишина е неоснователно, тъй като административният акт е издаден от компетентния орган, в предписаната от закона форма и не противоречи на материалния закон. След като това е така и искът й за обезщетение за вреди от нищожния акт също е неоснователен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът от първата инстанция е отделил спорното от безспорното. Правилно също така е заключението му, че в същност жалбоподателката претендира от една страна материални права върху 2/3 ид. части от сградата в процесния имот и учредяване на право на преминаване (сервитут). Това е така, тъй като след смъртта на наследодателя Стоян Тафров през 1985 г. между наследниците му е извършената делба на имот, представляващ дворно място от 696 кв. м - парцел ХХVIII, имот 138 от кв. 24 по плана на гр. Съединение. Същият е бил изнесен на публична продан от съдия-изпълнител на I район Пловдив по изп. дело № 1575/1986 г. като неподеляем, възложен е - по реда на чл. 19, ал. 4 от ЗСГ (л. л. 10, 12, 13) и впоследствие - продаден от Стояна Стоянова Гълъбова, Запряна Стоянова Мирева и Стойчо Стоянов Тафров (чиито наследници са съпругата му Делка и децата му Атанаска Мочева и Ангел Тафров) на Костадинка Малинова Гишина, като е определена за купувач със заповед № 210 от 26.09.1988 г. на ОбНС гр. Съединение. След продажбата за имота е бил съставен нот. акт № 116/1988 г. (л. 14). С друга сделка - дарение от страна на Стояна Стоянова Гълъбова и Запряна Стоянова Мирева - Костадинка Гишина се е сдобила с притежаваните от двете дарителки ид. части от сградата, находяща се в дворното място и е станала собственик общо на 2/3 ид. части от същата (незаконно построена през 1973 г.), като за дарението е бил съставен нот. акт № 43, том 13, нот. дело № 4039/1991 г. Върховният касационен съд, по реда на прегледа по реда на надзора, е отхвърлил претенциите на Стойчо Стоянов Тафров за прогласяване симулативност на тази сделка (л. 31 от прокурорска преписка № 3596/2006 г., приложена по делото). Междувременно Делка Тафрова и децата й Атанаска Сточева Мочева и Ангел Стойчев Тафров се снабдяват с нот. акт за собственост въз основа на писмени доказателства № 28 от 8.12.2003 г., том III, рег. № 7615, нот. дело № 415/2003 г., издаден от нотариус с № 326 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие гр. Пловдив. При тази фактическа установеност съдът правилно е приел жалбата за процесуално недопустима в едната част и неоснователна в останалата. Възникналите между наследниците на Стоян Тафров въпроси не могат да получат отговор по реда на административното производство, както правилно е приел и решаващия съд. Решението е правилно и ще следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1