Решение № 3917 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11960/2014 г.

Решение № 3917 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11960/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стефчо Любенов Динолов от гр. Плевен, подписана лично, както и от пълномощника Роза Димитрова Динолова - съпруга, против решение № 394/16.07.2014 г., постановено по адм. дело № 416/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 18/11.04.2014 г. на и. д. директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 72/27.11.2013 г. на ръководителя на "ПО". Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в писмени бележки от 14.01.2015 г. се излагат подробни съображения, доводи и искания по различни въпроси, свързани с осигурителните права на жалбоподателя. Съдебното решение се обжалва и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Претендира се отмяна на решението и отмяна на обжалвания административен акт, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Плевен, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено възражение от пълномощника юрисконсулт Елеонора Радулова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Плевен е отхвърлена жалбата на Стефчо Любенов Динолов против решение № 18/11.04.2014 г. на и. д. директор на ТП на НОИ - гр. Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 72/27.11.2013 г. на ръководителя на "ПО". За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, законосъобразно е определен размер на пенсията за инвалидност на Стефчо Динолов в хипотезата на чл. 98, ал. 7 КСО. Изложил е, че експертно решение на ТЕЛК № 3302/5.11.2013 г., с което на жалбоподателя е определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ в размер на 66 %, е обжалвано от същия по реда на чл. 112 от Закона за здравето /ЗЗ/, поради което до влизането в сила на ЕР на НЕЛК или на решението на съда по обжалването, следва да се изплаща инвалидна пенсия в размера на социалната пенсия за старост. Дължимият размер от 110 лв. правилно е определен в съответствие с ПМС № 332/20.12.2012 г. Съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, като в тази връзка се е позовал на представената по делото заповед № 84/28.02.2014. на управителя на ТП на НОИ гр. Плевен за оправомощаване на издателя на заповедта да изпълнява функциите на директор на ТП на НОИ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. От фактическа страна по делото правилно е установено, че с експертно решение № 3302 от заседание № 193/5.11.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания при "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД - гр. Плевен, на Стефчо Любенов Динолов е определена трайно намалена работоспособност 66%, за срок от две години - до 1.11.2015 г. Това решение е обжалвано от Стефчо Динолов по реда на чл. 112 ЗЗ пред Националната експертна лекарска комисия, която, в състав по белодробни болести, се е произнесла по жалбата с експертно решение № 0268 от заседание № 062/26.05.2014 г., като е отменила ЕР на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване. Безспорно е установено също, че Стефчо Динолов е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на предходно експертно решение на ТЕЛК, отпусната за периода от 10.04.2006 г. до 1.09.2013 г. С разпореждане № 72 по протокол № Р01060/27.11.2013 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Плевен, на основание чл. 98, ал. 7 КСО и чл. 30, ал. 3 НПОС /Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/ е разпоредено Стефчо Любенов Динолов да получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер - 110 лв., считано от 2.09.2013 г. Това разпореждане е потвърдено с обжалваното пред съда решение № 18/11.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Плевен. Предвид установените релевантни факти, правните изводи на съда са правилни. В разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО, която е посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, е предвидено, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В случая са изпълнени предпоставките по посочената разпоредба - с постановеното ЕР на ТЕЛК № 3302/5.11.2013 г. на Стефчо Динолов са определени 66% ТНР, но това решение е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, т. е. по реда на чл. 112 ЗЗ и към датата на постановяване на разпореждане № 72/27.11.2013 г. производството по обжалването не е било приключило с влязло в сила ЕР на НЕЛК или с решение на съда. По силата на тази разпоредба до влизането в сила на ЕР на НЕЛК или на съответното решение на съда, при обжалване пред съда, Стефчо Динолов следва да получава пенсия в размер на социалната пенсия за старост. Към релевантния период, размерът на социалната пенсия за инвалидност е определен с ПМС № 332/20.12.2012 г. и е в размер на 110 лв., т.е. колкото е определен с разпореждане № 72/27.11.2013 г. Съгласно чл. 98, ал. 8 КСО, действителният размер на пенсията следва да бъде определен след влизане в сила на решението по ал. 7, от датата на придобиване на правото, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Получаваната от Стефчо Динолов в предходни периоди пенсия за инвалидност в размер, по-висок от този на социалната пенсия за старост, е била отпусната въз основа на предходно влязло в сила експертно решение, чийто срок е изтекъл, затова неоснователна е претенцията на същия за възобновяване на пенсията му в този размер. Поради изложеното, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против решението на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 72/27.11.2013 г. Съдебното решение е правилно и в частта за разноските. Оспорването на административния акт е отхвърлено, а ответникът по жалбата е представляван в процеса от юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, искането за присъждане на такова възнаграждение правилно е уважено с оглед на тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Размерът на възнаграждението е определен в минималния размер, съгласно редакцията на чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е действала към датата на обявяване на делото за решаване, т.е. преди измененията с ДВ, бр. 28/28.03.2014 г. В касационната жалба и в писмените бележки по делото, както и в подадената след приключване на устните състезания пред настоящата инстанция молба от 2.02.2015 г. жалбоподателят не твърди наличието на различни от изложените по-горе факти, които настоящият съдебен състав счита за релевантни за правния спор. Всички изложени в жалбата и в молбите твърдения, доводи, съображения и искания на жалбоподателя и пълномощника му са свързани с личната им преценка на фактите и на правните последици от тях, изведени от различни нормативни, административни и съдебни актове. Тези съображения в значителната си част са неясни, а тези, които се разбират са неотносими за настоящия правен спор. Предвид съдържанието на подаваните от касационния жалбоподател жалби и молби, настоящият съдебен състав счита за нужно да му обърне внимание, че може да потърси правна помощ по реда на Закона за правната помощ, включително за консултация и за подготовка на документи. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. В разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски по делото, включително максималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на това решение, цитиран дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,