Решение № 13246 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5322/2011 г.

Решение № 13246 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5322/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Страхилов Карамфилков от гр. Петрич срещу решение № 181 от 16.02.2011 г. по адм. дело № 960/2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 3850/29.10.2010 г. на началник отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Ответникът - началник отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Благоевград, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебния акт. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество - за неоснователно. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. От събраните и подробно обсъдени от съда доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е нарушил задължението си във връзка с осъществяването на патрулно-постовата дейност съгласно графика за 13.10.2010 г.. Във времето от 21.30 ч. до 21.45 ч., вместо на местостоянка "Автогара" гр. Сандански, Васил Страхилов Карамфилков се е намирал в районното управление на МВР, без да е имал разрешение или разпореждане от дежурния в ОДЧ на РУ "Полиция". Съдът правилно е приел, че с това действие жалбоподателят е допуснал нарушение на императивното изискване на чл. 117, т. 3 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност в МВР. В тази връзка е изяснен и въпросът за периметъра на района на автогарата в гр. Сандански и отстоянието на сградата на РУП-МВР от автогарата, като при това безспорно е установено, че от мястото в сградата, където жалбоподателят се е намирал в посочения по-горе времеви интервал, не е имало пряка видимост към входа на автогарата. Жалбоподателят не е представил доказателства при съдебното обжалване на заповедта, нито е изложил обяснения във връзка с вмененото му дисциплинарно нарушение, чрез които до опровергае описаните в административния акт и възприети от съда като действително осъществили се факти и обстоятелства. Поради това неоснователно е възражението му, че същите не обосновават наличието на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения. Неоснователно е и оплакването за нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с връчването на заповедта. Направеното от жалбоподателя собственоръчно отбелязване върху нея сочи, че връчването е осъществено лично срещу подпис на дата 29.10.2010 г.. Дори и и да е вярно твърдението, че заповедта не му е била връчена, който факт не е надлежно опроверган, същият е ирелевантен за спора по същество. Като настъпил след издаването на заповедта, той има значение с оглед на обжалването й, но е неотносим към нейната законосъобразност. Предвид изложените съображения не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение