Решение № 8926 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2018 г.

ВАСIV отделение12.06.2019 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 55/28.03.2018 г. постановено по адм. дело № 423/2017 г. на Административен съд-Сливен и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от "Био мед" ЕООД със седалище гр. Сливен, срещу уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. № 01-2600/5062/10.11.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". ОСЪЖДА "Био мед" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж. к. "Стоян Заимов", бл. 65, ет. 2, ап. 8, ЕИК 119662218, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8926 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Москова, против решение № 55/28.03.2018 г. постановено по адм. дело № 423/2017 г. на Административен съд-Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно негово уведомително писмо изх. № 01-2600/5062/10.11.2017 г. по подадено от "Био мед" ЕООД заявление за подпомагане. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Био мед" ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат П. Начков, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Био мед" ЕООД, против уведомително писмо изх. № 01-2600/5062/10.11.2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е прекратен поетият от дружеството агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони" 2007-2013 г. за кампания 2016 г. по мотиви, че кандидатът няма сключен договор с контролиращо лице съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. От приложените към административната преписка доказателства се установява, че между "Български пчеларски съюз – Югоизточен регионален център" и "Лакон" ООД /сертифициращ орган/ е сключен стандартен договор за инспекция за биологична селскостопанска продукция в съответствие с Регламент (ЕЕС) № 2092/91 и Наредба № 35/2001 на МЗГ, с който сертифициращият орган се задължава да извършва инспекционни проверки за биологичното производство на земеделските продукти, в определени зони на инспектиране, в които попадат и пчелните семейства на жалбоподателя – "Био мед" ЕООД на база сключен рамков договор за биологично производство между "Български пчеларски съюз – Югоизточен регионален център" и "Био мед" ЕООД. При извършени проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г., административният орган е установил, че в електронната система по чл. 68 от Наредбата контролиращото лице "Лакон" ООД е въвело информация, че договорът на "Био мед" ЕООД за кампания 2016 г. е прекратен. С цел изясняване на фактите и обстоятелствата по случая ДФЗ е изпратил искане до контролиращото лице за предоставяне на доказателство за прекратения договор, като в отговор е получил "уведомление за прекъсване на сертификацията", издадено на 28.12.2015 г., в което е посочено, че договорът следва да се счита за прекратен от 31.12.2015 г. Във връзка с това ДФЗ е счел, че с прекратяването на договора с контролиращото лице бенефициерът е преустановил прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичането на срока по чл. 7, ал. 1 от Наредбата и е издал процесното уведомително писмо. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената писмена форма, но е немотивиран, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и при несъответствие с целта на закона. Съдът е приел, че актът не съдържа конкретните факти, обстоятелства и доказателства за прекратяване на многогодишния ангажимент. Приел е, че не е изследвана причината, поради която контролиращото лице е въвело в електронната система, че договорът на "Био мед" ЕООД е прекратен, като е посочил, че договор със страни контролиращото лице "Лакон" ООД и "Био мед" ЕООД няма. Посочил е, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК, поради което е отменил уведомителното писмо. Така постановеното решение е неправилно. Оспореното уведомително писмо е мотивирано. В него се съдържат всички фактически основания, които са съобразени от заместник изпълнителния директор на ДФЗ при издаването му. На първо място е посочен срокът за изпълнение на поетите агроекологични дейности или направления, който е петгодишен съгласно чл. 7 от Наредбата. На второ място в уведомителното писмо е посочено, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредбата подпомаганите лица са длъжни до 31 декември на годината, предхождаща кандидатстването, да са сключили договор с контролиращо лице за преминаване и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство, както и че са длъжни да спазват изискванията на регламента за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Изрично е посочено в акта, че в срок до 30 октомври контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки в електронната система по чл. 68 от Наредбата. Именно въз основа на извършена проверка в създадената и поддържана от ДФЗ система, органът е установил, че контролиращото лице "Лакон" ООД е въвело информация, че договорът с "Био мед" ЕООД за кампания 2016 г. е прекратен. В уведомителното писмо е описана и извършената от органа допълнителна проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата по отношение на наличието/прекратяването на договора с контролиращото лице. След като контролиращото лице е представило "уведомление за прекратяване на сертификацията" ДФЗ е приел, че бенефициерът е преустановил прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 от Наредбата и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент по направление "Биологично пчеларство". В заповедта се съдържат освен фактическите, и правните основания за прекратяването на ангажимента по подаденото заявление за подпомагане/заявление за плащане. Неправилно Административен съд-Сливен е приел, че мотиви относно прекратяването не се съдържат в уведомителното писмо и не може да се извърши преценка за съответствието му с материалния закон. Неправилно съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В раздел II "Биологично земеделие" към Глава шеста "Изисквания за управление на агроекологичните дейности" от Наредба № 11/2009 г. са посочени задълженията на кандидатите за съответната дейност, като в чл. 37, ал. 1, т. 2 изрично е записано, че подпомаганото лице трябва да има сключен договор с контролиращо лице за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство или договорите по чл. 31, ал. 1, а именно: договор с трето лице, което е сключило договор с контролиращо лице, и договор между третото лице и контролиращото лице. Установено е, че "Био мед" ЕООД е сключило договор с "Български пчеларски съюз-Югоизточен регионален център", който от своя страна има сключен договор с контролиращо лице – "Лакон" ООД, поради което при заявяване на съответното направление е прието, че кандидатът за подпомагане е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 1 от Наредбата. При извършена проверка в електронната система по чл. 68 от Наредбата ДФЗ е установил, че "Био мед" ЕООД няма сключен договор с контролиращо лице за 2016 г. С оглед спазване на изискването на чл. 65, ал. 1 от Наредбата за извършване на административни проверки и чл. 35 АПК – да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, ДФЗ е отправил запитване до контролиращото лице, на което е получил отговор, че договорът с "Био мед" ЕООД е прекратен, считано от 31.12.2015 г. Тук следва да се посочи, че Административен съд-Сливен неправилно е приел, че ДФЗ не е изследвал обстоятелството, поради каква причина контролиращото лице е въвело в електронната система, че договорът на "Био мед" ЕООД е прекратен. Вменените с Наредба № 11/2009 г. задължения на административния орган се свеждат до извършване на административни проверки по подадените заявления за подпомагане/плащане, както и проверка в електронната система по чл. 68. Депозираните договори между "Био мед" ЕООД, "Български пчеларски съюз-Югоизточен регионален център" и "Лакон" ООД сочат на наличен спор, възникнал между частноправни субекти, който нито административният орган, нито съдът в административния процес са компетентни да разрешат. При липса на отбелязване в електронната система на ДФЗ единствената възможност е да се приеме, че кандидатът за подпомагане не е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а именно до 31 декември на годината, предхождаща кандидатстването, да е сключил договор с контролиращо лице. При наличието на облигационни отношения, административният орган няма задължението да установява причината за прекратяване на договора с контролиращото лице, като материалноправният спор следва да бъде разрешен по общия исков ред в отделно производство. В чл. 18 от Наредба № 11/2009 г. са изброени условията, при които ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват или респективно при определени условия не възстановяват получената финансова помощ /форсмажорни или изключителни обстоятелства/, като в ал. 3, т. 1 от разпоредбата е посочено, че се прекратява агроекологичния ангажимент, когато подпомаганите лице преустановят дейностите по съответното направление преди изтичане на петгодишния срок. При липса на договор с контролиращо лице не се изпълняват целите по чл. 1, ал. 2 от Наредбата, поради което правилно административният орган е прекратил агроекологичния ангажимент. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и неправилно е приложен материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо е прекратил агроекологичния ангажимент и при липсата на установен съществен порок при постановяване на акта, жалбата на дружеството, срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/5062/10.11.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това "Био мед" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ такова възнаграждение в размер на 100 лв, определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 37, ал. 1, т. 2