Решение № 5085 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12394/2020 г.

Решение № 5085 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12394/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Н., против Решение № 450 от 06.10.2020 г. на Административен съд Монтана по адм. д. № 359 по описа за 2020 г., с което по жалба на "Ауто газ" ЕООД, : [ЕИК], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10828/07.08.2020 г., издадена от началник "Оперативни дейности" – Велико Търново в главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ автосервиз, находящ се в гр. Монтана, [улица], стопанисван от дружеството-жалбоподател за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята твърдението на първоинстанционния съд, че дружеството не е имало задължение да издаде ФКБ, тъй като от залепения стикер е видно, че тази дейност е извършена от името на друго дружество, за неоснователно. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на ЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ауто газ" ЕООД, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че на 24.07.2020 г. в 10. 10 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ автосервиз, находящ се в гр. Монтана, [улица], стопанисван от дружеството-адресат на ЗПАМ. От проверяващите е извършена контролна покупка на услуга заверяване на стикер за пожарогасител за МПС на стойност 5 лв., заплатена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство на обекта. Направена е съпоставка на разчетената касова наличност от ФУ с фактическата такава, като не е установена разлика. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0281789/24.07.2020 г. на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10828/07.08.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съдът е стигнал до извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е мотивиран – съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че анализът на правните норми съотнесени към събраните по делото писмени и гласни доказателства, налагат извод, че в конкретния случай дружеството жалбоподател не е имало задължение да издаде фискална касова бележка, тъй като видно от извършената услуга по залепване на стикер на пожарогасител, касаещ неговата годност, извършена от свидетеля И. Н. тази дейност е извършена от името на друго търговско дружество посочено на стикера като издаден от "Дени Файер" ООД гр. Пловдив, [улица]. Съдебното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че в случая е налице безспорно доказано извършване на нарушение. Първоинстанционният съд, след анализ на писмените доказателства, както и на свидетелските показания и приложения снимков материал по делото, е стигнал до правилния извод, че в конкретния случай дружеството жалбоподател не е имало задължение да издаде касова бележка, тъй като извършената "услуга" от свидетеля Ц. не може да бъде обвързана с търговската дейност на дружеството. Изложените подробни мотиви в тази връзка се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. На следващо място съдържанието на мотивите относно продължителността на срока на ПАМ следва да се отнася за конкретния обект, както и за конкретния субект на административното нарушение. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение