Решение № 13116 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4760/2024 г.

Производството е по реда на чл. 245 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Национална компания индустриални зони ЕАД за отмяна, на основание чл. 246, ал. 1 АПК, на влязло в сила Решение 6218 от 01.11.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 13973/2019 г. Искателят сочи, че с влязлото в сила решение е отменена Заповед 18-1511 от 06.03.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София, в частта относно поземлен имот с идентификатор 32216.2304.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], район Банкя. Въз основа на това е постъпило искане с peг. 09-2126 от 05.02.2024 г. до СГКК Софийска област и е започнала процедура по изменение на КККР на недвижимите имоти в [населено място], община Божурище, за промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори 18174.60.347, 18174.60.338 и 18174.60.337, собственост на Национална компания индустриални зони ЕАД (НКИЗ ЕАД). Имотите са собственост на дружеството, съгласно Устава на НКИЗ ЕАД, вписан в Служба по вписванията - гр. Сливница, на 10.02.2011 г., вследствие на апортна вноска в капитала на дружеството в изпълнение на Решение на Министерски съвет 393 от 14 юни 2010 г., които имоти преди това са частна държавна собственост. С писмо с изх. 24-4609-08.02.2024 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), НКИЗ ЕАД е уведомено за инициираното изменение на КККР, като заинтересована страна и собственик на горепосочените имоти. Това е и първият момент, в който дружеството разбира за приключилото съдебно производство по адм. дело 13973/ 2019 г. с влязло в сила Решение 6218 от 01.11.2021 г., на дата 04.04.2023 г. Делото, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е образувано по жалба срещу Заповед 18-1511 от 06.03.2017 г. по чл. 53б, ал. 5, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) на началника на СГКК - София, в частта относно поземлен имот с идентификатор 32216.2304.2, на К. Н. Й., Д. Н. Й. и Ц. И. И., като реституирани собственици по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на недвижим имот, представляващ нива с площ от 0.999 дка, съставляващ имот 040002 по плана на земеразделяне. В мотивите на решението, чиято отмяна се претендира, изрично е посочено, че недвижимият имот на жалбоподателите се застъпва с поземлени имоти с идентификатори 18174.60.347, 18174.60.338 и 18174.60.337, собственост на НКИЗ ЕАД. НКИЗ ЕАД не е било призовавано в съдебното производство, като страна или заинтересовано лице, нито е било уведомявано за неговия ход или, след приключването му, с влязъл в сила съдебен акт. Правата и законните интереси на НКИЗ ЕАД са засегнати неблагоприятно от постановения съдебен акт. С решението се задължава административният орган да нанесе изменение на КККР, отнасящо се до недвижимите имоти в [населено място], Община Божурище, за промяна на границите на собствените на НКИЗ ЕАД поземлени имоти с идентификатори 18174.60.347, 18174.60.338 и 18174.60.337, при нарушение на основния принцип за участие в административния процес на всички заинтересовани страни. По този начин се накърнява правото на собственост на дружеството и последното ще бъде неоснователно лишено от значителна по площ територия. Дружеството е имало гарантирано право на участие в съдебното производството като заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКИР. Налице са предпоставките за отмяна на съдебния акт. Представя документи за удостоверяване на собствеността на НКИЗ ЕАД върху имотите. Прави искане решението на АССГ да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, от началото на съдебното производство. Претендира присъждане на разноски. Искателят се представлява от юрисконсулт Василева. Ответникът началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - София не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът Столична община - район "Банкя" не изразява становище по искането за отмяна. Ответниците - Д. Н. Й., К. Н. Й. и Ц. И. И. изразяват становище за неоснователност на искането за отмяна. Излагат, че не са налице изискванията на чл. 246, ал. 1 АПК и че искателят няма гарантирано право на участие в проведеното съдебно-административно производство. Сочат, че независимо, че е установено, че имотите, за които претендира дружеството, са засегнати от изменението, спорът за права следва да бъде решен по общия исков ред, а не чрез отмяна на решението. Твърдят още, че предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Заповед 18-1511 от 06.03. 2017 г. на началника на СГКК, с която е одобрено отстраняване на явна фактическа грешка в землищната граница между [населено място], район Банкя, Столична община [населено място], Софийска област, на основание чл. 53 , ал. 5, т. 1 ЗКИР, инициирано по служебно заявление на СГКК - София с вх. 09-4517 от 24.02.2017 г. Изменението е процедирано чрез нанасяне на нови обекти и заличаване на стари имоти, сред които фигурира и техният имот с идентификатор 32216.2304.2 с площ от 999 кв.м. (стар пл. 040002). Излагат, че НКИЗ ЕАД не е заинтересовано лице, тъй като притежаваните от него имоти не са засегнати от изменението - не фигурират в обжалваната Заповед 18 - 1511 от 06.03.2017 г. на началника на СГКК. Сочат, че имотите на дружеството са нанесени в КККР с друга заповед, а именно Заповед 18-1662 от 10.03.2017 на началника на СГКК - Софийска област. Към преписката на СГКК, изпратена на административния съд, е приложен списък на засегнатите имоти, сред които не фигурират тези, собственост на НКИЗ ЕАД. Поради това дружеството няма гарантирано от закона право на участие, както в административното производство, така и в производството пред съда и не е било призовавано. Сочат, че НКИЗ ЕАД извежда правото си на участие в делото, съобразно мотивите на Решение 6218 от 01.11.2021 г., в които изрично е посочено, че имотът им се застъпва с поземлени имоти с идентификатори 18174.60.347, 18174.60.338 и 18174.60.337, собственост на дружеството. Установяването на факта на застъпване на имотите не задължава административния съд да приеме, че НКИЗ ЕАД е заинтересована страна. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателите и заинтересованите страни е извън компетентността на административния орган и на съда, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. В това производство, съдът конституира като заинтересовани страни адресатите на акта, засегнати от изменението и разглежда законосъобразността му без да взема отношение по собствеността. Предвид изложеното претендират искането за отмяна да бъде отхвърлено, както и да им бъдат присъдени разноски. Представляват се от адв. Цветкова. Ответниците А. С. Е. и С. С. М. изразяват становище за неоснователност на искането за отмяна. Считат, че искането не следва да бъде уважавано, тъй като по административен ред не следва да се уреждат отношения между страните, във връзка с възникнал спор за собственост, както и поправка на явна фактическа грешка. Претендират присъждане на разноски. Представляват се от адвокат Стойчев. Ответниците - А. Ц. К., В. Д. Д., В. М. К., Г. Ц. Г., Г. С. И., Д. Л. Л., К. Г. Л., Л. С. П., М. Н. А., Н. К. А., С. С. В., С. Д. Д., С. П. И., Т. П. И., Р. К. Н., Р. Б. Н., Г. С. Н., П. С. Х. и С. Г. Х. не изразяват становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, Петчленен състав, приема за установено следното: С Решение 6218 от 01.11.2021 г. на АССГ по адм. дело 13973/2019 г., съдът, по жалба на К. Н. Й., Д. Н. Й. и Ц. И. И. е отменил Заповед 18-1511 от 06.03.2017 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, в частта относно имот с идентификатор 32216.2304.2 и е осъдил Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е изложил, че К. Н. Й., Д. Н. Й. и Ц. И. И., в качеството им на законни наследници на Д. Й. Н., са реституирани собственици по реда на ЗСПЗЗ на недвижим имот, представляващ нива с площ от 0.999 дка, IV категория, находящ се в землището на [населено място], местността Полето, съставляващ имот 040002 по плана на земеразделяне. С оспорената Заповед 18-1511 от 06.03.2017 г. на началника на СГКК - гр. София е одобрено изменението на КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-12 от 17.01.2012 г., представляващо отстраняване на явна фактическа грешка в землищната граница между [населено място] и [населено място], състоящо се в нанасяне на нови обекти и заличаване на съществуващи обекти в т.ч. и имот 32216.2304.2 с площ от 999 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - ниви /орна земя/, със стар идентификатор 040002. В процеса е допуснато и прието заключение на Съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съгласно което със Заповед РД-18-12 от 17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК са били одобрени КККР за землището на [населено място], която е обявена в ДВ. бр. 11 от 07.02.2012 г., а със Заповед РД-18-24 от 23.06.2016 г. са били одобрени КККР за землището на [населено място], обявена в ДВ. бр. 30 от 15.04.2016 г. В заключението е посочено, че недвижимият имот на жалбоподателите се застъпва с ПИ 18174.60.337, ПИ 18174.60.338 и ПИ 18174.60.347, които в кадастралния регистър са вписани със собственик Национална компания индустриални зони ЕАД. С издаването на оспорената заповед, имот с идентификатор 32216.2304.2 се заличава напълно в кадастралната карта за землището на [населено място]. С Решение 3415 от 20.05.2022 г. на АССГ по адм. дело 13973/2019 г., съдът е оставил без уважение молбата на К. Н. Й., Д. Н. Й. и Ц. И. И. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 6218 от 01.11.2021 г. по адм. дело 13973/2019 г. и е оставил без уважение молбата на А. С. Е. и С. С. М. за допълване на Решение 6218 от 01.11.2021 г. по адм. дело 13973/2019 г. За да постанови решението си съдът е изложил, че със Заповед 18-1511 от 06.03.2017 г. на началника на СГКК - гр. София са заличени в КККР за землището на [населено място] 14 недвижими имота, като при отстраняване на явна фактическа грешка в землищната граница между [населено място], район Банкя и [населено място], Софийска област са нанесени нови обекти в КККР - общо 11 недвижими имота. Съдът е отменил акта само по отношение на имот 32216.2304.2, тъй като жалбоподателите са се легитимирали като негови собственици и само по отношение на този недвижим имот за тях е възникнал и съществувал правен интерес от обжалване на заповедта. При отмяна на заповедта, в нейната цялост, без подадена жалба от лицата, чиито права се засягат от акта, съдебното решение би било процесуално недопустимо и постановено плюс петитум. След като имот 32216.2303.39, собственост на С. С. М. и А. С. Е. също е бил заличен в КККР за землището на [населено място], като е нанесен нов обект - имот 32216.2303.103 с по-малка площ (2.149 дка), то безусловно за тези лица е съществувал правен интерес от обжалване на заповедта пред АССГ. След като заинтересованите страни не са упражнили процесуалното си право на жалба, то съдът не може да отмени заповедта вкл. и досежно техния недвижим имот. С Решение 3528 от 04.04.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело 12/2023 г., съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на А. С. Е. и С. С. М. срещу Решение 6218 от 01.11.2021 г. по адм. дело 13973/2019 г. на АССГ и е прекратил производството по делото в тази му част. С решението си ВАС е оставил в сила Решение 3415 от 20.05.2022 г., по адм. дело 13973/2019 г. на АССГ, в частта му по т. 2. За да постанови решението си ВАС е изложил, че А. С. Е. и С. С. М. не разполагат с правен интерес от оспорване на Решение 6218 от 01.11.2021 г. по адм. дело 13973/2019 г. на АССГ. Посочил е, че решението не е неблагоприятно за касаторите, тъй като съдът се е произнесъл по жалбата на К. Н. Й., Д. Н. Й. и Ц. И. И. срещу Заповед 18-1511 от 06.03.2017 г. на началника на СГКК София в оспорената й част, а именно изменението по отношение на имота на жалбоподателите, в която част касаторите не са засегнати неблагоприятно от постановеното съдебно решение и то не поражда правни последици за тях. Приел е, че жалбата на А. С. Е. и С. С. М. срещу Решение 3415 от 20.05.2022 г., по адм. дело 13973/2019 г. на АССГ, в частта му по т. 2, е неоснователна. Касаторите не са обжалвали административния акт, поради което искането им за допълване на постановеното по делото решение, като заповедта се отмени изцяло, е неоснователно. Върховният административен съд, Петчленен състав, приема че искането е процесуално допустимо, като подадено в едногодишния срок по чл. 240, ал. 3 АПК. Решението на АССГ, чиято отмяна се претендира, е влязло в сила след изтичането на срока за обжалване на решението на ВАС, в частта, с която касационната жалба на Е. и М. е оставена без разглеждане. Искането е подадено от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 245, ал. 1 АПК. Разгледано по същество искането е основателно. За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 АПК лицето, което не е било страна по делото е следвало да има качеството на заинтересована страна в съдебното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила спрямо него и то да е неблагоприятно. Право да участват в производствата по издаване и оспорване на заповеди за изменение на КККР, включително издадени на основание чл. 53б, ал. 5, т 1 ЗКИР, имат заинтересованите лица. Заинтересовани лица, съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР, са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР кадастърът има действие по отношение на лицата, които са записани по него като собственици и/или носители на вещни права върху имотите. За да се обоснове качеството заинтересовано лице съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 ДР ЗКИР следва искателят да докаже, че е вписан в кадастъра, като носител на вещни права върху имотите, чиито права са засегнати от изменението. Посоченото в случая е установено. С оспорената пред АССГ Заповед 18-1511 от 06.03.2017 г. на началника на СГКК София, на основание чл. 53б, ал. 5, т 1 ЗКИР, е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Столична, одобрени със Заповед РД-18-12 от 17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващо отстраняване на явна фактическа грешка в землищната граница между [населено място], район Банкя, Столична община и [населено място], Софийска област, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР и заличаване на обекти в КККР, сред които поземлен имот с идентификатор 32216.2304.2 с площ по КК от 999 кв.м., трайно предназначение - земеделска, начин на трайно ползване - ниви /орна земя/, със стар идентификатор 040002, с посочени в заповедта собственици наследници на Д. Й. Н.. От заключението на приетата в производството пред АССГ СТЕ се установява, че посоченият поземлен имот се застъпва с ПИ 18174.60.337, ПИ 18174.60.338 и ПИ 18174.60.347 от КККР на [населено място], с вписан собственик в КР Национална компания индустриални зони ЕАД. Макар че НКИЗ ЕАД не е посочено като адресат на Заповед 18-1511 от 06.03.2017 г. на началника на СГКК София, в хода на съдебното производство е установено, че собствените на дружеството поземлени имоти (ПИ 18174.60.337, ПИ 18174.60.338 и ПИ 18174.60.347) в КККР на [населено място], се застъпват с имот с идентификатор 32216.2304.2, досежно който административният акт е отменен. Като вписан в КР собственик на ПИ 18174.60.337, ПИ 18174.60.338 и ПИ 18174.60.347, застъпващи се с имот с идентификатор 32216.2304.2, НКИЗ ЕАД е било заинтересована страна по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, но не е било конституирано като такава в производството пред АССГ. Като заинтересовано лице дружеството е имало гарантирано право на участие в производството. Решението на съда има сила и по отношение на НКИЗ ЕАД, въпреки че не е било страна по делото, тъй като административният акт е отменен (чл. 177, ал. 1 АПК). С оглед на изложеното, подаденото искане за отмяна се явява основателно. Налице са предпоставките по чл. 246, ал. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила Решение 6218 от 01.11.2021 г. по адм. дело 13973/2019 г. на АССГ. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от началото на съдебното производство. Неоснователна е предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски. По аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение 6 по тълкувателно дело 6/2012 г. по описа на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд на ВКС, разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,