Решение № 13561 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2016 г.

Решение № 13561 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Ц. Н. П. срещу решение № 7056 от 17.11.2015 г. постановено по адм. дело № 5361 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано. Сочи, че министърът на вътрешните работи не е носител на правомощието да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "е" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за да може да делегира това свое правомощие на други длъжностни лица. Поради това представените пред АССГ заповеди не могат валидно да формират компетентност на органа издал оспорената заповед и водят до нейната нищожност. При издаване на оспорения акт ответникът не е спазил нормите на чл. 26, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и обжалваната заповед са издадени на една и съща дата, в 01.15 часа през тъмната част на денонощието и при паркиран на частен паркинг автомобил, като същият не е бил в движение на пътя. Обстоятелството, че представената застраховка "Гражданска отговорност" е била валидна към датата на издаване на заповедта, независимо от уговореното в нея разсрочено плащане, следва от нормата на чл. 187 от Кодекса за застраховането (КЗ). Неплащането на застрахователна вноска дава възможност на застрахователя да прекрати договора по реда на чл. 202, ал. 2 от КЗ, като се прилага ал. 4 от същия член, но не влияе на действителността на договора, преди посоченото право да е упражнено. Съдът не може за първи път в постановеното решение да навежда доводи за прекратяване на застраховката, считано от 09.03.2015 г., при липса на категорични доказателства в тази насока. Посоченият в чл. 261, ал. 1 от КЗ знак, който се издава от Гаранционния фонд, видно от ал. 2 на същия чл. удостоверява срока, за който е платена застрахователната премия, но не и валидността на договора. С депозирането на жалба в АССГ е представено копие на полица "Гражданска отговорност" № 22114002862291 от 22.11.2014 г., която е била валидна към датата на издаване на обжалваната заповед. Обстоятелството, че на по-късен етап е сключена друга застраховка "Гражданска отговорност" е ирелевантно за спора. Преви искане решението да бъде отменено, като бъде отменена обжалваната заповед. Ответникът - Инспектор в I-ва група, I-ви сектор при отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на Ц. Н. П. против заповед № 2500 от 25.04.2015 г. издадена от инспектор в I-ва група, I-ви сектор при отдел "Пътна полиция" към СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "е" от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заповед № 2500 от 25.04.2015 г. издадена от инспектор в I-ва група, I-ви сектор при отдел "Пътна полиция" в СДВР спрямо Петров била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "е" от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на МПС № 282490220, до представяне на сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". В заповедта е посочено, че на 25.04.2015 г. против Ц. Н. П. е съставен АУАН № 765004, затова, че управлява лек автомобил С. Й. Р. с ДК№ СА4307АХ в гр. С., без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2015 г. - документи по чл. 261, ал. 1 от КЗ. При така установеното съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Приел е, че са налице и материалните предпоставки за прилагане на ПАМ, а именно - управляване на МПС при неизпълнение на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Посочил е, че от представеното копие на застрахователна полица "Гражданска отговорност" № 2211400286291 се установява, че тя е сключена на дата 22.11.2014 г. със срок на действие 22.11.2015 г., но е разсрочена на 4 вноски през годината - на 22.11.2014 г. (внесена), на 22.02.2015 г., на 22.05.2015 г. и на 22.08.2015 г. В самата полица е посочено, че при непращане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователния договор се прекратява с изтичане на 15 дни от датата на падежа на разсрочената вноска в съответствие с чл. 202, ал. 2 от КЗ. Дружеството собственик на автомобила "Д. Е. Г." ЕООД не е заплатило втората вноска на дата 22.02.2015 г. и считано от 09.03.2015 г. застраховката "Гражданска отговорност" е прекратена. Съдът е изложил е, че в закона не е поставено изискване МПС да е лично на жалбоподателя, а посоченото в АУАН обстоятелството, че автомобилът е бил в движение, не е опровергано. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Целта на ПАМ "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Основанието за прилагане на ПАМ е закононарушението "управление на МПС без застраховка "Гражданска отговорност". Правилно съдът е установил, че към 25.04.2015 г. управляваният от Петров автомобил не е имал действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Представената в хода на производството застрахователна полица № 2211400286291, сключена на дата 22.11.2014 г., не удостоверява изпълнението на регламентираното законово задължение. Видно от застраховката, в нея е предвидено разсрочено плащане на застрахователната премия, но доказателства за плащане на застрахователната премия дължима на 22.02.2015 г. не са представени. Неоснователно е позоваването от касационния жалбоподател на нормата на чл. 187 от КЗ (отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., но действаща към момента на издаване на заповедта). Съгласно посочената разпоредба, застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията. Неплащането на застрахователна вноска дава възможност на застрахователя да прекрати договора по реда на чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.) и не влияе на действителността на договора преди посоченото право да е упражнено. В случая обаче, видно от отбелязването в самата застрахователна полица, застрахователят е упражнил правото си по чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), да прекрати застрахователния договор. В застрахователната полица изрично е отбелязано, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява с изтичане на 15 дневен срок от датата на падежа на разсрочената вноска. Поради това първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ - 25.04.2015 г., застрахователният договор е бил прекратен. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за неправилност на решението, предвид твърдението, че заповедта е нищожна. Съгласно нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая издателят на оспорената заповед е оправомощен за прилагането на ПАМ със заповед рег. № з-14921 от 20.09.2013 г. издадена от ръководител на служба за контрол - в случая ВНД директор на СДВР, в съответствие с регламентираната в закона възможност. В заповедта изрично е предвидено, че държавните служители, полицейски органи в отдел "Пътна полиция" при СДВР, разполагат с правомощия за издаването на заповеди за прилагане на ПАМ, включително от вида на процесната. Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е нищожна. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на решението, предвид твърдението, че автомобилът не е бил в движение на пътя към момента на извършване на проверката. Противното е установено в АУАН, който в качеството си на официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност. Констатациите в него не могат да бъдат опровергани без надлежното му оспорване, каквото не е проведено в хода на първоинстанционното производство. Тъй като установените в АУАН факти и обстоятелства не са оборени от жалбоподателя по надлежния процесуален ред, първоинстанционният съд правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него. Правилно е изложеното в касационната жалба, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. Мярката не е безсрочна - приложена е за определен срок, а именно до отпадане на основанието. Представените доказателства за сключена нова застраховка "Гражданска отговорност" водят до извод, че е отпаднало изискването за прилагането на ПАМ, но не и до извод за незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й. При установено управление на моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Предвид посоченото настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта предмет на оспорване за законосъобразен административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,